Когато самолетите бяха с фотьойли, кино и пиано бар на борда
Хващам се на бас, че трите най-популярни асоциации за полет със аероплан на средностатистическия пасажер са ревящи деца, никакво място за багажа и неуместни седалки с съвсем алегорично място за краката начело. А в случай че инцидентно сте високи над 170 сантиметра, то място просто няма.
Самолетите обаче имат дълга история и тя е забавна освен във връзка с техника и сигурност, само че и във връзка с комфорта. И до момента в който сигурността на полетите се покачва, комфортът понижава застрашително. Интересно дали след всички безредици за персоналните данни някой ще се сети да се погрижи и за персоналното пространство – тъй като точно на борда на самолетите от ден на ден сме лишени от такова.
Това обаче не всеки път е било по този начин. Ето малко любопитни детайлности от историята на гражданската авиация.
20-те години: Кино на борда
Началото на гражданската авиация е някъде в първото десетилетие на XX век, само че всеобщи полетите с пасажери станали едвам през 20-те години. Разбира се, самолетите били много мудни, съпоставени със сегашните, по тази причина на пасажерите трябвало да се обезпечи оптимален комфорт. Наричали самолетите „ въздушни лимузини “. Във вътрешността им имало единствено по едно кресло от двете страни на пътеката, на прозорците имало щори сходни на тези у дома. На дългите полети на пасажерите прожектирали филми за забавление и тъй като филмите били неми, имало и специфичен човек, който пригласял на пиано.
30-те години: Спални купета
Самолетите станали железни и можели да летят на всички места – и в най-далечните горещи и влажни елементи на света. Пътуването от време на време отнемало дни, със прекъсване по пътя, и по тази причина на борда имало пространства за спане, сходни на спалните купета във влаковете. Тези самолети за далечни дестинации превозвали не повече от 20 пасажери. Разбира се, всички те били много богати, с цел да си разрешат сходен разкош, а удобствата на борда не променяли обстоятелството, че в самолета миришело неприятно и било отвратително шумно.
60-те: Картичка от борда на самолета
През това десетилетие самолетите към този момент почнали да припомнят на сегашните, само че към момента били единствено за богати пасажери. Седалките гледали единствено напред, илюминаторите приличали на сегашните, а всяка седалка била толкоз необятна, че вечер умерено се превръщала в легло. На борда сервирали храна и тя била най-високо качество – да вземем за пример омар за обяд било изцяло в реда на нещата. Освен яденето в самолета нямало кой знае какви други развлечения и по тази причина на пасажерите раздавали пощенски картички със фотография на самолета или на някакво ястие, което се сервира на борда, и всеки пасажер можел да надпише картичката до околните си. По това време на летищата към този момент било неразрешено да се пуши, по тази причина пък на борда на самолетите това било изцяло в реда на нещата.
Самолетите обаче имат дълга история и тя е забавна освен във връзка с техника и сигурност, само че и във връзка с комфорта. И до момента в който сигурността на полетите се покачва, комфортът понижава застрашително. Интересно дали след всички безредици за персоналните данни някой ще се сети да се погрижи и за персоналното пространство – тъй като точно на борда на самолетите от ден на ден сме лишени от такова.
Това обаче не всеки път е било по този начин. Ето малко любопитни детайлности от историята на гражданската авиация.
20-те години: Кино на борда
Началото на гражданската авиация е някъде в първото десетилетие на XX век, само че всеобщи полетите с пасажери станали едвам през 20-те години. Разбира се, самолетите били много мудни, съпоставени със сегашните, по тази причина на пасажерите трябвало да се обезпечи оптимален комфорт. Наричали самолетите „ въздушни лимузини “. Във вътрешността им имало единствено по едно кресло от двете страни на пътеката, на прозорците имало щори сходни на тези у дома. На дългите полети на пасажерите прожектирали филми за забавление и тъй като филмите били неми, имало и специфичен човек, който пригласял на пиано.
30-те години: Спални купета
Самолетите станали железни и можели да летят на всички места – и в най-далечните горещи и влажни елементи на света. Пътуването от време на време отнемало дни, със прекъсване по пътя, и по тази причина на борда имало пространства за спане, сходни на спалните купета във влаковете. Тези самолети за далечни дестинации превозвали не повече от 20 пасажери. Разбира се, всички те били много богати, с цел да си разрешат сходен разкош, а удобствата на борда не променяли обстоятелството, че в самолета миришело неприятно и било отвратително шумно.
60-те: Картичка от борда на самолета
През това десетилетие самолетите към този момент почнали да припомнят на сегашните, само че към момента били единствено за богати пасажери. Седалките гледали единствено напред, илюминаторите приличали на сегашните, а всяка седалка била толкоз необятна, че вечер умерено се превръщала в легло. На борда сервирали храна и тя била най-високо качество – да вземем за пример омар за обяд било изцяло в реда на нещата. Освен яденето в самолета нямало кой знае какви други развлечения и по тази причина на пасажерите раздавали пощенски картички със фотография на самолета или на някакво ястие, което се сервира на борда, и всеки пасажер можел да надпише картичката до околните си. По това време на летищата към този момент било неразрешено да се пуши, по тази причина пък на борда на самолетите това било изцяло в реда на нещата.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ