Как ще се промени развлекателната индустрия през 2021 година?
Хванахте ли се към този момент на бас с другари дали ще има Новогодишен концерт на площада?
В повече от половината свят са се примирили, че 2020 година не заслужава тържествено изпращане, а началото на 2021 година ще отбележат, както си знаят, само че в по-тесен кръг.
Пандемията, която единствено писатели и киносценаристи предвиждаха, повлия върху навиците на немалка част от света да се забавлява.
От авторитетното американско списание Rolling Stone предвидиха какви ще бъдат измененията в развлекателната промишленост през 2021 година. Ето кои са главните и доколко ще ги усетим у нас.
Ще се трансформират навиците на гледане филми и слушане на музика.
Разбира се, не очаквайте апокалиптични сюжети - като отворят кината и концертните зали, те няма да останат празни. Но всеобщо хората ще имат предпочитание по-бързо да засищат глада си за сходни занимания. Ето за какво за 2021 година се чака развлекателната промишленост да обезпечи по-голяма скорост и еластичност при разпространяването. У нас връзките сред развлекателната промишленост в лицето на основателите на филми и ТВ доставчиците от години са вледенени. Кабелните и информационните оператори не желаят да одобряват, че уреждането на правата за разпространяване на филмите, включени в техните стратегии, по никакъв метод не анулира уговорката им да заплащат отчисления на създателите, защото препродават интелектуален артикул. А до момента в който това не се случи, и скоростта, и гъвкавостта при разпространяването ще е единствено в ущърб на промишлеността.
Ще се появяват виртуални събития, предлагани като туристическа услуга „ пакет престой “.
Заради пандемията пътуванията в чужбина секнаха. Очакванията са, че през 2021 година градските музеи, галериите и филхармониите ще стартират да оферират виртуални събития за туристи, които, в случай че не бе COVID-19, щяха на място да бъдат посетени.
А у нас? Министерството на културата отдели извънредно незадоволителните 400 000 лв. за финансиране на планове на конкурсен принцип в региона на движимото културно завещание и образните изкуства. За оптималната сума от 40 000 лв. можеше да се кандидатства с концепцията за основаване на видеофилми за експозиции, изложения в интернет среда и за просветителни стратегии, налични в цифрова среда. Но от спечелилите 34 плана единствено в два се декларира предпочитание за виртуално наличие. При първия е изумително по какъв начин до момента не е било закупено съоръжение за фотодокументация на образците от главния фонд на Националния музей „ Земята и хората “, а при втория - Регионалният исторически музей – Пазарджик ще сътвори видеофилми за експозициите си, само че единствено за тези, които са ситуирани в недостъпна среда за хората с увреждания....В същото време план за основаване на цифрово пространство за статуи и картини от общински галерии и музеи в digitalstage.online. е отритнат. Вярно, заради неточно попълнени документи, само че при 14 приложения и най-хубавите могат да се объркат.
Видеои грите ще се трансфорат в главно забавление , а техните основатели към този момент работят с психолози и социолози - с цел да схванат фантазиите и страховете на хората в изискванията на пандемия.
А у нас? Страната ни се слави, че е третата в света, признала смисъла на електронните спортове и още през 2003 година основава Федерация. В същото време повече от година уеб сайтът на Федерацията на електронните спортове у нас не е обновяван, а основателите на видеоигри единствено един път за последните пет години са спечелили план за поддръжка по стратегия „ Творческа Европа “. Това се случи през 2020 година, а компанията е „ Агитпроп “ ООД получава финансиране в размер на 125 000 евро. До този миг тя главно продуцира документални филми, занимаващи се с парадокса на българския преход ( "Георги и пеперудите ", "Проблемът с комарите и други истори ", "Татко снима мръсни филми ", "Момчето, което беше цар "), така че надали във видеоиграта ще има проблем с пресъздаването на каквито и да било страсти.
Творците ще се усещат по-контролирани от своята аудитория.
Това чувство ще е най-засилено при художниците и дизайнерите, които напоследък непосредствено поддържат връзка със своите евентуални клиенти през обществените мрежи и доста по-често се вслушват в препоръките им. У нас сходен риск пред самостоятелния дух на създателя не съществува. Заради пандемията, затворила галерии и арт изложби, художникът Петко Дурмана сътвори платформата във „ Facebook “ „ Купи изкуство, поддържа художник “, само че на нея не се водят полемики, засягащи наличието на картините. Ако сходни въпроси се обсъждаха, връзката сред евентуални купувачи и художници можеше да стане задоволително мощна, тъй че посредством дарения Дурмана да си сбъдне желанието, за което кандидатства (безуспешно) за финансиране пред Министерството на културата. Желанието – да развие фейсбук групата по този начин, че на нея да се организират аукциони с творби на модерни художници.
Все по-голяма нужда от цифрови решения .
Накратко, когато културните центрове са затворени, те да не губят връзка с публиката, а да могат да предложат и и лайв стрийминг, и снимани спектакли. През 2021 година в международен проект се чака развлекателната промишленост да написа тактики за цифрови решения. У нас Министерството на културата е изготвило план на Стратегия за развиване на българската просвета 2019 – 2029, само че той нито е признат, нито някой е отворил дума за неговата актуализация поради COVID-пандемията. Ето за какво културните центрове „ се избавят “ поединично. Спектаклите на Софийската опера в киноцентъра в Бояна бяха снимани от американската телевизионна мрежа Amazon Prime Video. Инициативата е въодушевена от опита през март, когато Софийската опера излъчи свои спектакли шедьоври, снимани от Българска национална телевизия и предоставени й безплатно.
Народният спектакъл „ Иван Вазов “ направи личен продуцентски център, с цел да може да се оправи с предизвикването - съблюдаване на авторски и сродни права. По време на изключителното състояние той също предложи на публиката си онлайн спектакли, само че единствено на избрани фрагменти. През юни бе основана Национална културна платформа 7Arts.bg, на която могат да бъдат гледани всевъзможни осъществявания и спектакли на български създатели, в това число и изложения.
Най-встрани от цифровите решения остана книгоиздателският бизнес.
Никой не обърна внимание на предизвестията му, че с предлаганите ограничения за цифровизация на библиотечните фондове в Плана за възобновяване и резистентност на Република България след COVID-кризата ще се стигне до узаконяване на нарушаванията на авторските права. Но какво може да се чака от създателите на Плана? Едва ли в Министерския съвет четат книги за забавление. Имайки поради обаче, че 2020 година мина под лозунга – „ Оставка и затвор “, може някои от тях и да си изградят привички за сходен вид развлечение. И това би бил българският принос в измененията в областта на развлекателната промишленост за новата година. Да ни е честита!
В повече от половината свят са се примирили, че 2020 година не заслужава тържествено изпращане, а началото на 2021 година ще отбележат, както си знаят, само че в по-тесен кръг.
Пандемията, която единствено писатели и киносценаристи предвиждаха, повлия върху навиците на немалка част от света да се забавлява.
От авторитетното американско списание Rolling Stone предвидиха какви ще бъдат измененията в развлекателната промишленост през 2021 година. Ето кои са главните и доколко ще ги усетим у нас.
Ще се трансформират навиците на гледане филми и слушане на музика.
Разбира се, не очаквайте апокалиптични сюжети - като отворят кината и концертните зали, те няма да останат празни. Но всеобщо хората ще имат предпочитание по-бързо да засищат глада си за сходни занимания. Ето за какво за 2021 година се чака развлекателната промишленост да обезпечи по-голяма скорост и еластичност при разпространяването. У нас връзките сред развлекателната промишленост в лицето на основателите на филми и ТВ доставчиците от години са вледенени. Кабелните и информационните оператори не желаят да одобряват, че уреждането на правата за разпространяване на филмите, включени в техните стратегии, по никакъв метод не анулира уговорката им да заплащат отчисления на създателите, защото препродават интелектуален артикул. А до момента в който това не се случи, и скоростта, и гъвкавостта при разпространяването ще е единствено в ущърб на промишлеността.
Ще се появяват виртуални събития, предлагани като туристическа услуга „ пакет престой “.
Заради пандемията пътуванията в чужбина секнаха. Очакванията са, че през 2021 година градските музеи, галериите и филхармониите ще стартират да оферират виртуални събития за туристи, които, в случай че не бе COVID-19, щяха на място да бъдат посетени.
А у нас? Министерството на културата отдели извънредно незадоволителните 400 000 лв. за финансиране на планове на конкурсен принцип в региона на движимото културно завещание и образните изкуства. За оптималната сума от 40 000 лв. можеше да се кандидатства с концепцията за основаване на видеофилми за експозиции, изложения в интернет среда и за просветителни стратегии, налични в цифрова среда. Но от спечелилите 34 плана единствено в два се декларира предпочитание за виртуално наличие. При първия е изумително по какъв начин до момента не е било закупено съоръжение за фотодокументация на образците от главния фонд на Националния музей „ Земята и хората “, а при втория - Регионалният исторически музей – Пазарджик ще сътвори видеофилми за експозициите си, само че единствено за тези, които са ситуирани в недостъпна среда за хората с увреждания....В същото време план за основаване на цифрово пространство за статуи и картини от общински галерии и музеи в digitalstage.online. е отритнат. Вярно, заради неточно попълнени документи, само че при 14 приложения и най-хубавите могат да се объркат.
Видеои грите ще се трансфорат в главно забавление , а техните основатели към този момент работят с психолози и социолози - с цел да схванат фантазиите и страховете на хората в изискванията на пандемия.
А у нас? Страната ни се слави, че е третата в света, признала смисъла на електронните спортове и още през 2003 година основава Федерация. В същото време повече от година уеб сайтът на Федерацията на електронните спортове у нас не е обновяван, а основателите на видеоигри единствено един път за последните пет години са спечелили план за поддръжка по стратегия „ Творческа Европа “. Това се случи през 2020 година, а компанията е „ Агитпроп “ ООД получава финансиране в размер на 125 000 евро. До този миг тя главно продуцира документални филми, занимаващи се с парадокса на българския преход ( "Георги и пеперудите ", "Проблемът с комарите и други истори ", "Татко снима мръсни филми ", "Момчето, което беше цар "), така че надали във видеоиграта ще има проблем с пресъздаването на каквито и да било страсти.
Творците ще се усещат по-контролирани от своята аудитория.
Това чувство ще е най-засилено при художниците и дизайнерите, които напоследък непосредствено поддържат връзка със своите евентуални клиенти през обществените мрежи и доста по-често се вслушват в препоръките им. У нас сходен риск пред самостоятелния дух на създателя не съществува. Заради пандемията, затворила галерии и арт изложби, художникът Петко Дурмана сътвори платформата във „ Facebook “ „ Купи изкуство, поддържа художник “, само че на нея не се водят полемики, засягащи наличието на картините. Ако сходни въпроси се обсъждаха, връзката сред евентуални купувачи и художници можеше да стане задоволително мощна, тъй че посредством дарения Дурмана да си сбъдне желанието, за което кандидатства (безуспешно) за финансиране пред Министерството на културата. Желанието – да развие фейсбук групата по този начин, че на нея да се организират аукциони с творби на модерни художници.
Все по-голяма нужда от цифрови решения .
Накратко, когато културните центрове са затворени, те да не губят връзка с публиката, а да могат да предложат и и лайв стрийминг, и снимани спектакли. През 2021 година в международен проект се чака развлекателната промишленост да написа тактики за цифрови решения. У нас Министерството на културата е изготвило план на Стратегия за развиване на българската просвета 2019 – 2029, само че той нито е признат, нито някой е отворил дума за неговата актуализация поради COVID-пандемията. Ето за какво културните центрове „ се избавят “ поединично. Спектаклите на Софийската опера в киноцентъра в Бояна бяха снимани от американската телевизионна мрежа Amazon Prime Video. Инициативата е въодушевена от опита през март, когато Софийската опера излъчи свои спектакли шедьоври, снимани от Българска национална телевизия и предоставени й безплатно.
Народният спектакъл „ Иван Вазов “ направи личен продуцентски център, с цел да може да се оправи с предизвикването - съблюдаване на авторски и сродни права. По време на изключителното състояние той също предложи на публиката си онлайн спектакли, само че единствено на избрани фрагменти. През юни бе основана Национална културна платформа 7Arts.bg, на която могат да бъдат гледани всевъзможни осъществявания и спектакли на български създатели, в това число и изложения.
Най-встрани от цифровите решения остана книгоиздателският бизнес.
Никой не обърна внимание на предизвестията му, че с предлаганите ограничения за цифровизация на библиотечните фондове в Плана за възобновяване и резистентност на Република България след COVID-кризата ще се стигне до узаконяване на нарушаванията на авторските права. Но какво може да се чака от създателите на Плана? Едва ли в Министерския съвет четат книги за забавление. Имайки поради обаче, че 2020 година мина под лозунга – „ Оставка и затвор “, може някои от тях и да си изградят привички за сходен вид развлечение. И това би бил българският принос в измененията в областта на развлекателната промишленост за новата година. Да ни е честита!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ