Хубаво е, когато в торентите се качват продукции отпреди няколко

Хубаво е, когато в торентите се качват продукции отпреди няколко години, нашумели преди време си (дори и в стеснен кръг). Случаят с “Последен урок ” (с автентично заглавие “La journée de la jupe ” или “Денят на полата ”; “жуп ” е пола на френски) е тъкмо подобен – филм на не изключително известния Жан-Пол Лилиенфелд от 2008 година със седем награди ( “Сезар ” за основна женска роля) и оценка 6,9 в IMdb, изнесен напълно от великата Изабел Аджани. На всичкото от горната страна настоящ и злободневен – в Европа с същинския проблем на нежелаещите да се интегрират имигранти, в България с измисления проблем с ромите (грабежите за милиарди ги направиха чисти българи, а политическата корупция се менажира отново от такива), употребен от маргинални и малограмотни “защитници на българщината ”.

Поредният ден във френско столично учебно заведение, посещавано най-вече от деца на имигранти, в което преподавателите са подложени на всекидневен дебелашки тормоз, просташки сексистки насмешки и унижения, само че защото би трябвало да са “политически правилни ” с неандерталците, които се постанова да образоват, имат три изхода – дебелокожие и преглъщане на обидите, снишаване и примирие или овакантяване. Учителката Соня Бержерак (Изабел Аджани, несъмнено със " Сезар " за осъществяването си), умна ерудирана жена с попрезряла красота и наедряло тяло, само че с ясни очи, намерено лице и тиха храброст, се пробва да налее някакви познания, разсъдък и качества за справяне в живота на незаинтересованите си питомци от малцинствата – дебелата, намусена и безформена Фарида (Сара Дуали), пребивания и образован Мехмед (Халид Беркуз), чернокожия пехливанин и невръстен нарушител Мус (Ян Ебонге) и неговия лейтенант, перфидния и хлъзгав принудител Фарид (Карим Закрауи)... Последните двама изпускат револвер, Бержерак непринудено го докопва и взима учениците си за заложници – акт на обезсърчение и зов за помощ, тъй като е омерзена, изтощена и изтощена от взаимни отстъпки, претъпкана догоре с презрението и гаврите им, и тъй като единствено по този начин може да организира естествен час и всички да я слушат и внимават, да схванат “урока на живота ”.

Отвън никой нищо не схваща от обстановката (кой е в действителност жертвата и заложникът), учителите и изключително родителите са несъответстващи, “учудени и сюрпризирани ”, викат полиция, намесва се професионалният договарящ Лабуре (Дени Подалиде), отстъпчив, внимателен, здравомислещ и остроумен, специфичен отряд приготвя взлом... Оказва се, че Соня също е от имигрантско семейство, с което съвсем не поддържа връзка (вироглава и независима е, жена, а е учила, и, о, непростимо закононарушение, върви на работа с пола)! Накрая, несъмнено, револверът гръмва...Канцлерът Меркел преди време сподели, че “мултукултурализмът ” е мъртъв. Той в действителност в никакъв случай не е съществувал – има просвета, добрина, приемливост, морал, правила, полезности, плурализъм, народна власт, достойнство, съпричастност, все понятия, които не търпят епитети (спомнете си “новия морал ” на бавноразвиващия се и неграмотен “цар ” Симеончо и “суверенната народна власт ” на дребния, сив и неугледен комплексар Путин).

Когато отиваш в една страна, би трябвало да се съобразяваш с нейните обичаи и закони, които са я създали привлекателна за теб и положително и уредено място за живот и разцвет. Ако твоите “изконни традиции ” бяха толкоз положителни, нямаше да бягаш под паника и с цената на всичко от мястото на ежедневната им реализация, нали. И виновността, че не си интегриран, е единствено твоя. А другият Бог няма нищо общо и е единствено опрощение на дребни, зли, глупави и бездарни хорица.

Финалът на кино лентата е превъзходен, само че вярата едвам проблясва, като догаряща свещ в зимна снежна вихрушка.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.