Хубаво е човек да си има свои списъци и класации

Хубаво е човек да си има свои описи и ранглисти още от дребен. И тъй като нееднократно съм разказвал за моята единайсетгодишна щерка, в този момент ще продължа да ви разгадавам още нейни секрети. Като да вземем за пример листата с обичаните й книги. Казах й: хайде, напиши ми по едно изречение за всяка от книгите, които препрочиташ и които обичаш. Изпадна в усложнение, тъй като не знаеше коя да бъде първа, коя втора и по този начин нататък. Понякога е мъчно да кажеш кое обичаш повече – сладолед или шоколад. И по този начин, да започваме.

Първото място в този детски чарт на книгите се пада на български създател. Както оповестява неговата съставителка, в „ Деца играят вън “ на Георги Данаилов се приказва за елементарното момченце Юли и неговите елементарни мисли и прекарвания. И тъй като е толкоз елементарен, той става извънредно непосредствен и занимателен на всички други елементарни деца, които прочетат за него. Ако сте пропуснали да го срещнете като дребни, направете го като огромни, заниманието ви към този момент ще има различен усет, оня детският е окончателно загубен, само че бъдете сигурни, че ще се забавлявате. Като се сетя за онази вуйна с голямото копче на гърба, което може да й бъде като волан и можеш да си я управляваш като автомобил, все ме напушва смях.

Втората позиция, както може да се досети всеки средноинтелигентен човек, прочел повече от една книга, се пада на Астрид Линдгрен . Тя взе участие нееднократно в класацията, напълно справедливо, няма различен международен публицист, спечелил толкоз доста детски сърца. В „ Мили мой Мио “ ни приказва едно благо момченце на девет години, което си няма свои родители, живее с чичо си и вуйна си, само че се усеща самотно и доста тъгува. Тогава стартират неговите вълшебни завършения и както във всяка велика история, му се постанова да се бие със злото, с цел да отбрани Доброто. На книга Доброто постоянно побеждава, а в живота не знам по какъв начин е, не съм го изживял към момента.

На трето място е книгата „ Приключенията на Незнайко “ от Николай Носов . В една страна живеят единствено деца. И откакто няма възрастни, става забавно. Никой не обича възрастните. Самите възрастни не се обичат. И по какъв начин да го вършат, като все те оплескват нещата. Аз не знам нито един случай, в който дете да е оплескало нещо. А за сметка на това възрастните ги оплескват нещата всеки ден, на всички места и непрекъснато и безпределно и са доста кофти видове. И също така са грозни и от ушите им стърчат косми. Докато дребните пиленца са си пухкави и невиннички. Незнайко и братчетата му летят с балон, кацат в различен град, цялостен още веднъж с деца и въобще – веселието е безпределно. Искам и аз при тях.

Стигаме до четвъртата позиция – Джани Родари и „ Приключенията на Лукчо “ . Лукът е зеленчукът на бедността, значи Лукчо е бедняга, обществено едва е и неговото семейство, само че по тази причина пък като един Хитър Петър героят е талантлив с толкоз съобразителност и разум, че съумява да постави на мястото им всевъзможни кисельочи като принц Лимон и дебелаци като Дон Домат. Джани Родари е от Италия, там несъмнено си имат мафия, бандити, които наподобяват на Лимона и Домата, до момента в който у нас такива неща няма. Никак дори. Като чуя за Лукчо и се сещам за лукчета и чак тогава разбирам за какво бонбоните се споделят по този начин, нали и те лютят. Както и да е, Джани Родари е огромен занаятчия и сигурно може да бъде и на по-предни позиции в тази невероятна ранглиста.

И по този начин – номер 5. Пипи. Няма какво повече да прибавим. И Астрид Линдгрен за повторно. Моето момиче написа, че Пипи е друга от другите деца, живее, където си желае и прави, каквото си желае. Голям кеф, правилно. Хубаво е да си дете и да можеш най-малко в фантазиите си да правиш каквото си искаш и да си толкоз мощен, че да вдигаш кон с една ръка. Щото след това разбираш, че нещата са малко по-различни. Обаче фантазиите са безвъзмездни и красиви, държат индивида в добра форма. Без фантазии той би се отчаял, а това, както знаем, е извънредно непрепоръчително.

Шестото място е за „ Войната на Таралежите “ и още веднъж става дума за български създатели, братя Мормареви , и елементарни градски момчета, които си имат някакви проблеми в учебно заведение и отвън него и би трябвало да ги решат по най-мъжкия метод. Хлапетата, желаят да си създадат баскетболно игрище сред блоковете в града, няма магии или чудеса тук, само че те са упорити и задружни, съумяват да реализират задачата си. Баскетбол, който се играе на двора, на открито, с други деца, без телефон „ мажеш-мажеш “ в ръка. Истински проблеми за същински хора. Обаче през днешния ден и проблемите не са това, което бяха. Сега най-вече да им се вдървен пръстите от мазане. И мозъкът от клюкарене в антисоциалните мрежи.

Седмо и осмо място още веднъж са за Астрид Линдгрен , очевидно тя е любимец на щерка ми. „ Емил от Льонеберя “ споделя за един палавец с почтена физиономия, кой не желае да е на негово място? Белите, които прави, са толкоз приятни. Неща от отминали столетия, които не знам ще се върнат ли в миналото и ще бъдат ли въобще разбрани след време. Бащата на Емил желае да го напердаши, доста ясно, само че Емил не се дава, заключва се в работилницата и си дялка дървени човечета с ножчето. Сега не даваме на децата си ножчета, тъй като ни е боязън да не се наранят, по тази причина им даваме пластмасови софтуерни неща, които са доста по-опасни от ножчетата, само че това още не го знаем, тъй като този опит с тях още не е приключил. Всъщност, знаем, новите джаджи вършат дупки в дребните главички. А осмото място е за „ Карлсон, който живее на покрива “ , книга, неразрешена в няколко от Американските щати, тъй като подбуждала била децата към несъобразяване с престижите и какви ли не още дивотии. Накъде отива този свят, благи деца? Вие ще го поправите ли?

На девето място момиченцето подреди една момчешка книга от Карл Май - „ Призрака на Ляно Естакадо “ . Тя написа по този начин: „ Призрака отмъщава на гадните хора, които заблуждават почтените пасажери в пустинята, оставят ги да умрат, с цел да ги ограбят. Но още не знам кой е Призрака, тъй като не съм я дочела. “ А след два дни добави – „ в противен случай, към този момент я дочетох, супер е “. Възмездието е една от най-продуктивните тематики в литературата от оня остарял грък Омир, та и до ден сегашен. Защото човек се вълнува, когато е раздадена правдивост и нарушителите получават компенсация за делата си още тук и в този момент. Само че, драги възрастни, ние с вас знаем по какъв начин е на процедура, т.е. в действителността.

Книгата, която е на десето място, в действителност може да бъде на първо и назад, само че нали с това започнах, че описът е напълно конвенционален и местата могат да бъдат размествани случайно. Все отново и Рьоне Госини написа за едни най-обикновени деца, единствено че от Франция. „ Малкият Никола “ (с акцентиране на последното „ а “, с цел да бъде по френски) отива през ваканцията на лагер и там през целия ден щуреят с приятелчетата си, дивотия след дивотия вършат. Когато е на учебно заведение, Никола се бие с другите момчета, състезават се, а като получи неприятна оценка, върви към къщи и си мисли по какъв начин ще порасте, ще стане капитан на транспортен съд, ще отплава надалече и на техните ще им е мъчително за него, ще го молят да се върне и тогава ще видят те. Но у дома възрастните се карат и въобще не му обръщат внимание...

И по този начин, драги възрастни, спомнете си себе си отпреди тридесет или четиридесет години. Почвайте бързо да се вдетинявате! Смело, не се опасявайте! Точно по този начин. Станахте ли най-обикновени деца? А в този момент си вземете обичаната детска брошура и я препрочетете. Спокойно и бавно. И ще спрете да бъдете кофти хора.