Започвай да месиш
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/pekarqt-finalcover.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 250 " height= " 384 " /> Да правиш самун е изкуство, съвсем като танц. Замесваш ритмично тестото, движиш ръцете си, поклащаш бедра...
Бившата балерина Софи следи с възхита работата на италианския пекар Джакомо. Но не е уверена, че мястото ѝ е в пекарната му. След неочаквания завършек на танцовата ѝ кариера, животът на Софи като че ли е изгубил смисъл.
Коя е тя без танците? Кой ще я обича, щом към този момент не грее на сцената?
Постепенно обаче Софи открива доста повече от краткотрайна позиция в дребната пекарна: мъдростта на един невероятен хлебар, щастието от дребните неща в живота и смелостта да се преобрази и да преоткрие себе си.
„ Пекарят, който създаваше истории “ е хубав, въодушевяващ и сгряващ сърцето роман, който задълго ще остане в съзнанието ни. Хен ни припомня да се одобряваме каквито сме и ловко ни показва тайните съставки за добър живот.
Карстен Хен е известен създател на повече от осемнайсет бестселъра. Романът му „ Човекът, който разхождаше книги “ бързо завладя читателите у нас и по света.
Представяме ви фрагмент:
Пекарят таман вадеше от пещта тава с хлебчета. Изглеждаше към петдесетгодишен и му личеше, че работи физически труд. Ръцете и дланите му изглеждаха мощни, въпреки да не беше с класическата мускулеста фигура. Малко по-висок от Флориан, атрактивен по собствен характерен метод. Веднага се разпознаваше, че е южняк. Кожата му издаваше, че прекарва доста време на открито – въпреки че тази година съвсем не се беше показвал на слънце. Върху тъмната коса бе нахлупил барета.
Заради тази барета Софи поздрави на френски:
– Bonjour*, аз съм Софи Айхнер, пристигам за мястото. * Добър ден (фр.). – Бел. ред.
Хлебарят кимна малко, пъхна ламаринената тава в огромен, преносим стелаж, огледа деликатно хлебчетата, хвърли бърз взор към Софи, избра едно хлебче от най-външния край, с много тъмна коричка, препечено, и ѝ го подаде.
– Опитай!
– Но аз въобще не съм...
– Опитай!
– Още е горещо...
Софи прехвърляше хлебчето от едната ръка в другата, с цел да не се изгори.
Хлебарят я гледаше с очакване.
Софи не помнеше от кой момент не е яла самун и хлебчета. Въглехидрати, бяло брашно – неприемливо за балерина. Но тъй като непознатият мъж не откъсваше взор от нея, тя отчупи мъничко късче от горещото хлебче и пъхна коричката в устата си с желание да я преглътне бързо и да завърши с тази глупава обстановка.
В идващия момент обаче усети неутолимо предпочитание да дъвче. Вкусът на леко прегорялото хлебче трогна сърцето ѝ по доста специфичен метод. То беше опечено особено за нея. Не беше истина, естествено, само че ѝ стана прелестно.
– Трябва ли да опитам и от средата? – пошепна тя.
Хлебарят поклати глава.
– Сега ще омесиш тесто.
Макар да носеше барета, той говореше не с френски, а с италиански акцент.
Софи остави хлебчето върху чувал брашно.
– Но аз пристигнах за мястото на продавачка...
– Къде написа, че диря човек да продава?
Никъде.
Мъжът уточни огромната железна маса в средата на помещението, посипа я с брашно, извади от пластмасова кофа топка тесто и я постави тъкмо в средата.
– Започвай да месиш.
Бившата балерина Софи следи с възхита работата на италианския пекар Джакомо. Но не е уверена, че мястото ѝ е в пекарната му. След неочаквания завършек на танцовата ѝ кариера, животът на Софи като че ли е изгубил смисъл.
Коя е тя без танците? Кой ще я обича, щом към този момент не грее на сцената?
Постепенно обаче Софи открива доста повече от краткотрайна позиция в дребната пекарна: мъдростта на един невероятен хлебар, щастието от дребните неща в живота и смелостта да се преобрази и да преоткрие себе си.
„ Пекарят, който създаваше истории “ е хубав, въодушевяващ и сгряващ сърцето роман, който задълго ще остане в съзнанието ни. Хен ни припомня да се одобряваме каквито сме и ловко ни показва тайните съставки за добър живот.
Карстен Хен е известен създател на повече от осемнайсет бестселъра. Романът му „ Човекът, който разхождаше книги “ бързо завладя читателите у нас и по света.
Представяме ви фрагмент:
Пекарят таман вадеше от пещта тава с хлебчета. Изглеждаше към петдесетгодишен и му личеше, че работи физически труд. Ръцете и дланите му изглеждаха мощни, въпреки да не беше с класическата мускулеста фигура. Малко по-висок от Флориан, атрактивен по собствен характерен метод. Веднага се разпознаваше, че е южняк. Кожата му издаваше, че прекарва доста време на открито – въпреки че тази година съвсем не се беше показвал на слънце. Върху тъмната коса бе нахлупил барета.
Заради тази барета Софи поздрави на френски:
– Bonjour*, аз съм Софи Айхнер, пристигам за мястото. * Добър ден (фр.). – Бел. ред.
Хлебарят кимна малко, пъхна ламаринената тава в огромен, преносим стелаж, огледа деликатно хлебчетата, хвърли бърз взор към Софи, избра едно хлебче от най-външния край, с много тъмна коричка, препечено, и ѝ го подаде.
– Опитай!
– Но аз въобще не съм...
– Опитай!
– Още е горещо...
Софи прехвърляше хлебчето от едната ръка в другата, с цел да не се изгори.
Хлебарят я гледаше с очакване.
Софи не помнеше от кой момент не е яла самун и хлебчета. Въглехидрати, бяло брашно – неприемливо за балерина. Но тъй като непознатият мъж не откъсваше взор от нея, тя отчупи мъничко късче от горещото хлебче и пъхна коричката в устата си с желание да я преглътне бързо и да завърши с тази глупава обстановка.
В идващия момент обаче усети неутолимо предпочитание да дъвче. Вкусът на леко прегорялото хлебче трогна сърцето ѝ по доста специфичен метод. То беше опечено особено за нея. Не беше истина, естествено, само че ѝ стана прелестно.
– Трябва ли да опитам и от средата? – пошепна тя.
Хлебарят поклати глава.
– Сега ще омесиш тесто.
Макар да носеше барета, той говореше не с френски, а с италиански акцент.
Софи остави хлебчето върху чувал брашно.
– Но аз пристигнах за мястото на продавачка...
– Къде написа, че диря човек да продава?
Никъде.
Мъжът уточни огромната железна маса в средата на помещението, посипа я с брашно, извади от пластмасова кофа топка тесто и я постави тъкмо в средата.
– Започвай да месиш.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ