Дългият КОВИД-19 все още е загадка въпреки някои хипотези
Хронична отмалялост, зной, мозъчна мъгла... Няколко месеца след заразяването милиони хора страдат от по този начин наречения " дълъг КОВИД ". Все още обаче не е открито тъкмо пояснение за този феномен макар съществуването на някои хипотези, съобщи Франс прес.
По данни на американския Институт за здравни индикатори и оценка (Institute for Health Metrics and Evaluation), през 2020 и 2021 година 145 милиона души по света са страдали от дълъг КОВИД. Европейците са минимум 17 милиона, съгласно скорошна оценка на Световната здравна организация (СЗО).
Това са сред 10 и 20 % от хората, които са били инфектирани с вируса.
Умора, кашлица, дефицит на въздух, периодическа тресчица, загуба на усет или аромат, затруднена централизация, меланхолия...Дългият КОВИД се демонстрира с един или повече признаци, нормално в границите на три месеца след заразяването, и продължава минимум два месеца. Синдромът визира два пъти повече дами, в сравнение с мъже.
" Няма признаци, които да са в действителност характерни за дългия КОВИД, само че те въпреки всичко имат избрани характерности: варират от отмалялост, която остава на назад във времето, наподобява се изострят след умствено или физическо изпитание и стават по-редки с течение на времето ", обобщава френският експерт по инфекциозни болести Оливие Робино.
Много екипи по света работят, с цел да схванат аргументите за тези признаци.
Тяхната колебливост и неспецифичният им темперамент обаче затрудняват проучванията. Досега учените са изследвали няколко хипотези.
Една от тях е персистирането на вируса в организма при избрани човеци. В началото на септември в сп. " Клинични инфекциозни заболявания " ( " Clinical infectious diseases " ) е оповестено изследване, което открива съществуването на шиповидния протеин - ключ, допускащ на SARS-Cov 2 да проникне в клетките, при пациенти с нескончаем КОВИД. Това допуска вирусна репликация или персистиране на вирусни останки дълго време след първичната зараза.
Жив вирус или останки от вирус могат да поддържат възпалителна интензивност, на което евентуално се дължат признаците.
Тези резултати обаче не са открити от други екипи.
Съществуват и други благоприятни условия. Вирусът би липсващ след инфекцията, само че първичното инфектиране, един път задействано, би провокирало " дерайлиране " на имунната система.
Така наречената догадка за " тъканни увреждания " се отнася до ролята, която първичният заразен епизод играе в развиването на трайни провали на някои органи.
Проучванията демонстрират също увреждане на кръвоносните съдове вследствие на инфекцията.
" За всяка от тези хипотези данните към момента не са доста солидни ", споделя Оливие Робино. Специалистът е подготвен да се обзаложи, че няма да бъде открита независима причина, която да изясни дългия КОВИД. От това съгласно него следва, че ще е мъчно да се откри решение за хората, страдащи от него.
По данни на американския Институт за здравни индикатори и оценка (Institute for Health Metrics and Evaluation), през 2020 и 2021 година 145 милиона души по света са страдали от дълъг КОВИД. Европейците са минимум 17 милиона, съгласно скорошна оценка на Световната здравна организация (СЗО).
Това са сред 10 и 20 % от хората, които са били инфектирани с вируса.
Умора, кашлица, дефицит на въздух, периодическа тресчица, загуба на усет или аромат, затруднена централизация, меланхолия...Дългият КОВИД се демонстрира с един или повече признаци, нормално в границите на три месеца след заразяването, и продължава минимум два месеца. Синдромът визира два пъти повече дами, в сравнение с мъже.
" Няма признаци, които да са в действителност характерни за дългия КОВИД, само че те въпреки всичко имат избрани характерности: варират от отмалялост, която остава на назад във времето, наподобява се изострят след умствено или физическо изпитание и стават по-редки с течение на времето ", обобщава френският експерт по инфекциозни болести Оливие Робино.
Много екипи по света работят, с цел да схванат аргументите за тези признаци.
Тяхната колебливост и неспецифичният им темперамент обаче затрудняват проучванията. Досега учените са изследвали няколко хипотези.
Една от тях е персистирането на вируса в организма при избрани човеци. В началото на септември в сп. " Клинични инфекциозни заболявания " ( " Clinical infectious diseases " ) е оповестено изследване, което открива съществуването на шиповидния протеин - ключ, допускащ на SARS-Cov 2 да проникне в клетките, при пациенти с нескончаем КОВИД. Това допуска вирусна репликация или персистиране на вирусни останки дълго време след първичната зараза.
Жив вирус или останки от вирус могат да поддържат възпалителна интензивност, на което евентуално се дължат признаците.
Тези резултати обаче не са открити от други екипи.
Съществуват и други благоприятни условия. Вирусът би липсващ след инфекцията, само че първичното инфектиране, един път задействано, би провокирало " дерайлиране " на имунната система.
Така наречената догадка за " тъканни увреждания " се отнася до ролята, която първичният заразен епизод играе в развиването на трайни провали на някои органи.
Проучванията демонстрират също увреждане на кръвоносните съдове вследствие на инфекцията.
" За всяка от тези хипотези данните към момента не са доста солидни ", споделя Оливие Робино. Специалистът е подготвен да се обзаложи, че няма да бъде открита независима причина, която да изясни дългия КОВИД. От това съгласно него следва, че ще е мъчно да се откри решение за хората, страдащи от него.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ