Франко Барези: Мечтите са напуснали футбола
Христо Стоичков направи следващото си звездно изявление, което подари на родните фенове посредством ефира на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Камата беседва с един от най-класните си противници и вечно негов другар - именитият Франко Барези. Малцина са футболистите като него, отдали целия си живот на родния клуб. Четвърт век той изкара във втория най-успял клуб в света – Милан и записа със златни букви името си в историята на калчото. Записа 531 мача, завоюва 3 пъти шампионата на европейските първенци. Има шест трофеи в Серия А. Двукратен международен клубен първенец. Прякорът му е Малкия, само че в действителност е измежду най-големите в двора на Цар Футбол.
- Франко, благодаря за това, че ни посрещаш тук в твоя град Милано и в твоя дом Милан. Как си?
- Добре съм. Много добре даже. Благодаря и аз. Удоволствие е да бъдем дружно и да си приказвам още веднъж с теб.
- Франко, за какво избра Милан, а не Интер? Има една толкоз остаряла и доста забавна история. Преди толкоз години…
- Да, по този начин е в действителност. Моята история е превъзходен образец за това, че от време на време не е допустимо човек да избегне това, което ориста му е предопределила. Исках да бъдем дружно и да вървим един до друг с моят брат Джузепе. И двамата се развивахме доста добре. Накрая обаче Фортуна реши да играем в два разнообразни тима. Не можахме да продължим дружно по пътя.
- Двайсет години или даже повече с една и съща фланелка – тази на Милан. Как се оправи Франко Барези с тази сложна задача и огромна отговорност към клуба и тима?
- Да, двайсет години са в действителност доста. Една същинска и огромна обич сред мен и Милан, където е второто ми семейство. Мога да кажа, че бях напряко осиновен от клуба, тъй като започнах да играя в мъжкия отбор едвам на 18 години. Няколко сезона по-късно стартира златна ера, в която имахме огромни триумфи и доста благополучие. Там израснах като персона и съпреживях по какъв начин Милан се трансформира в същински гранд и международен фактор във футбола. Спечелихме всичко, което може да бъде извоювано. Така тези усеща и невероятна връзка с клуба станаха в действителност доста мощни и доста същински. Продължавам да съм тук. Сега, когато виждам някои от реликвите в тази зала на славата, се усещам в действителност благополучен и удовлетворен.
- Вие, италианците превърнахте поста на бранителя в именит, бих споделил исторически. Мауро Тасоти, Франко Барези, Алесандро Костакурта и Паоло Малдини. Как работеше Франко Барези с тези млади момчета?
- За мен беше доста елементарно. Имах щастието да играя с първенци, с едни велики футболисти. Хора с огромна професионална отговорност и обич към футбола. Добри и хуманни момчета. Така сред нас се роди едно същинско другарство. Дружба, която не беше единствено в тима и на терена, само че и отвън него. Така нещата вътре в отбора се получаваха още по-добре, тъй като всеки помагаше на всеки. Винаги бяхме подготвени на всичко един за различен и непрекъснато следяхме с какво да помогнем на съотборниците си. Превърнахме се в доста сплотена и другарска група. Не съм виждал сходна в никакъв случай. Според мен тъкмо поради тази връзки сред нас успяхме да реализираме толкоз велики неща. Едно необикновено комбиниране на гений, професионализъм и другарство сред нас. Това ни направи спечелили.
- Сподели ми за Паоло Малдини. За това другарство, което продължава и през днешния ден след толкоз години.
- Видях по какъв начин Паоло порасна пред очите ми. Още от дете от времето когато пристигна в тима. Беше в действителност доста млад. Още тогава обаче имаше мощен темперамент. Огромни качества и гений. Напредна бързо и се наложи в тима с доста работа. Никак не е елементарно на 17-18 години да играеш в клуб като Милан, повярвайте. А той пристигна тъкмо в най-хубавия и сполучлив миг в историята на клуба. Затова трябваше да потвърди, че е същински и че е популярен първенец. И да - той го направи. След това продължи в посока нагоре и построи кариерата си във всички направления. Превърна се в легендата, която през днешния ден всички в света познават.
- Най-силният тим в историята на Милан имаше Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Карло Анчелоти и теб. Как се случваха нещата в този прочут отбор?
- Според мен този тим стартира да пораства през 1988 година и по-късно се усъвършенства още повече, още през идващия сезон с идването на Франк Рийкард. Тимът към този момент беше доста мощен, само че с него към този момент бяхме изцяло окомплектовани. От една страна имахме в действителност доста мощна група италиански футболисти с впечатляващи механически качества. Към нея съвършено се вписаха холандците. Да намериш и да привлечеш трима същински първенци като тях по едно и също време в еднакъв миг беше същинско знамение. Днес това ми наподобява невероятно. Бяха превъзходни във всяко едно отношение - с физиката си, с психическата си резистентност и естествено със своята невероятна техника... Така се сътвори тим, който за няколко години завоюва безусловно всичко, което може да бъде извоювано на клубно равнище. Плюс още нещо доста значимо нещо – с изключение на сполучливо, Милан играеше хубав и разнороден футбол! Различен от това, което бяхме привикнали да гледаме по италианските игрища. Организиран, настъпателен и най-много хубав футбол. Това действително бе фантазията на нашия клуб. В частност на нашия президент, на нашия треньор и на нас самите. Да побеждаваме, само че и да го вършим красиво. Това в годините роди един същински миланистки дух и трансформира публиката ни в футболни запалянковци и естети за красивото в играта.
- По време на кариерата ти като футболист на Милан си бил с няколко огромни треньори, само че несъмнено Ариго Саки и Фабио Капело са двамата, които работиха най-вече за триумфа на този тим?
- Да.
- Най-вече работата на Саки през първите години. Трудно ли беше да се разбирате с него?
- Началото не беше по никакъв начин елементарно. Когато дойде в клуба и за него беше комплицирано, тъй като не беше чак толкоз прочут като експерт. Трябваше да наложи стила си, да ни съобщи метода си на мислене за играта и футболната си философия и просвета. Тренировките бяха доста значими за него. Там влагахме цялото си внимание. Правеше ги извънредно интензивни. Затова неговият тим роди толкоз доста същински първенци. Имаше и нещо друго забавно. Никой от нас в тима не беше печелил нищо до оня миг. Имахме същинско предпочитание и голяма воля да го създадем. Затова следяхме всички нови неща, които той ни показваше, тъй като знаехме, че това е значимо за успехите, които тогава към този момент започваха да идват. Това е главната заслуга на Ариго Саки. Изключителен треньор, който съумя да наложи концепциите си и метода си на мислене и с доста самообладание, малко по малко реализира изключителни триумфи.
- Нека поговорим и за различен популярен футболист и легенда на клуба – Даниеле Масаро. Какво ще кажеш за това момче?
- Даниеле беше също извънреден състезател. Винаги можеше да се разчита на него и на бързината му. В началото съвсем от самото начало имаше статут на запаса, само че след това стартира да играе по-често. И съвсем постоянно когато влезеше в игра, правеше нещо доста. Повечето му голове бяха или победни, или доста значими за триумфа ни и то все във значимите мачове. Имаше невероятното качество, без значение че мачът беше почнал от дълго време, да влезе и незабавно да се приспособи към изискванията на терена. Винаги беше открит за подаване. Много малко футболисти и до през днешния ден имат неговото придвижване по терена. Наистина неповторимо. Умееше доста ловко да се освобождава от бранителите. Дори с тил знаеше къде се намират другите нападатели. Много години игра с Ван Бастен и Савичевич. И самоуверено мога да го заявя - с помощта на него ставаше тази толкоз значима за играта на тима естетика и мощност в офанзивата.
- Франко, завоюва три купи на европейските първенци и си играл на пет финала. От трите извоювани, кой беше най-труден?
- Не играх в последния край, тъй като бях осъден против твоя Барселона. Трудно е да се каже с решителност за другите два, тъй като и в двата случая бяхме стигнали доста изтощени до последния мач в шампионата. Затова можем да признаем, че това не бяха брилянтните уроци по футбол, които нормално Милан даваше. Бенфика тогава беше доста сложен противник с най-благоприятен тим. Добре проведени и с доста мощни единици с впечатляваща техника. Въобще отбор от доста високо равнище. Ние обаче влязохме в мача съсредоточени на 100 % и внимавахме за всеки подробност от играта. Бяхме доста добре подредени. Знаехме, че няма да имаме доста благоприятни условия за гол и би трябвало да използваме всеки разкрил се късмет. Така Рийкард направи доста добра композиция с двойно подаване с Ван Бастен и успяхме да победим и да побеждаваме във втори следващ край. След това не бяхме определяни твърдо за любимец против Барселона. Но направихме необикновено мощен мач и победихме изцяло справедливо. Беше година, в която спечелихме и скудетото, и Шампионската лига.
- Какво усеща един същински капитан на тима си като теб, когато подвига над главата си купата на европейските първенци?
- Истинска горделивост. Велика чест и възприятие на изпълнен дълг към тима, чиито цветове си защитавал толкоз години. Иначе съгласно мен спечелването на Шампионската лига е една осъществена фантазия за всеки футболист, който успее да го реализира. Щастието ни тогава не може да бъде разказано с думи. Най-много се радвахме на първата европейска купа, която спечелихме, тъй като клубът беше чакал цели 20 години за този успех. Радостта на тифозите тогава също беше в действителност голяма.
- Днес във футбола влязоха като че ли прекомерно доста пари. Гърмят многомилионни прехвърляния. Това добре ли е за младите футболисти? Лошо ли е? Вече не можем да разберем дали се играе поради футбола или поради маркетинга и рекламата.
- Мисля, че футболът са разви доста и несъмнено това докара до обилни промени. Те настъпиха най-много в неща, които го съпътстват, само че са външни за играта. Телевизионни права и излъчвания, бизнес и маркетингови тактики на клубовете... Чувството и пристрастеността към играта, които ние с теб имахме преди години, към този момент не са същите. Звездите са по-студени. Мечтите са напуснали футбола и мястото им е заето от сметките. На младите мога единствено да кажа, че с цел да има дълга и сполучлива кариера, човек би трябвало да е по-умерен. И предлагам да търси равновесието и златната среда. Да има фантазии и да ги преследва, само че и да знае по какъв начин да се държи със съотборниците си, с публиката, с медиите и най-много да бъде непрекъснат.
- След теб, след Роналд Куман и доста други централни бранители на международно равнище, през днешния ден изгрява звездата на Върджил Ван Дайк. Какво можем да чакаме от това младо момче, което играе в Ливърпул?
- Той доста ми харесва. Това, което изключително ме впечатлява във Ван Дайк е неговият корав темперамент. Присъствието му на терена е подвластно на могъщата му физика и се вижда по какъв начин респектиращите му изяви дават сигурност на целия тим. И то в действителност осезаемо. Факт е, че Ливърпул похарчи много пари за него, само че несъмнено си заслужава. Видимо е, че е съществена фигура за триумфите на отбора и че го чака още по-бляскаво бъдеще.
- Франко, през днешния ден италианският футбол стартира да възвръща блясъка си. В калчото бяха привлечени в действителност огромни играчи, каквито сякаш преди липсваха. Гиганти като Кристиано Роналдо. Какво мислиш за италианския футбол през днешния ден? Ще си върне ли значимостта, която калчото имаше преди?
- Мисля, че след няколко години на премеждия, нещата стартират да си идват на мястото. Футболният ни пазар беше изостанал доста от този на Англия, Испания и Германия. Станахме четвъртото по значителност състезание, а преди години бяхме привикнали да сме номер едно. Сега още веднъж означаваме огромен напредък. Привличаме огромни първенци като Роналдо и Лукаку. Тук играят и доста футболисти от националния ни тим, които бих нарекъл забавни млади момчета. Може към момента нашият футбол да не е на равнището на другите три шампионати от топ 4, само че мисля че постоянно е прелестно да се наблюдават мачовете, тъй като играта на тимовете ни е красива и приятна за окото. Затова мисля, че в целия свят се възражда ползата към мачовете от калчото.
- Дон Франко Барези, хиляди благодарности!
-Не! Аз ви благодаря на вас!
- Велик както постоянно! Благодаря за това, че ме одобри тук във втория ти дом - Милан и се надявам скоро да се забележим отново!
- Ти постоянно си добре пристигнал и благодаря за прелестното изявление!
- Франко, благодаря за това, че ни посрещаш тук в твоя град Милано и в твоя дом Милан. Как си?
- Добре съм. Много добре даже. Благодаря и аз. Удоволствие е да бъдем дружно и да си приказвам още веднъж с теб.
- Франко, за какво избра Милан, а не Интер? Има една толкоз остаряла и доста забавна история. Преди толкоз години…
- Да, по този начин е в действителност. Моята история е превъзходен образец за това, че от време на време не е допустимо човек да избегне това, което ориста му е предопределила. Исках да бъдем дружно и да вървим един до друг с моят брат Джузепе. И двамата се развивахме доста добре. Накрая обаче Фортуна реши да играем в два разнообразни тима. Не можахме да продължим дружно по пътя.
- Двайсет години или даже повече с една и съща фланелка – тази на Милан. Как се оправи Франко Барези с тази сложна задача и огромна отговорност към клуба и тима?
- Да, двайсет години са в действителност доста. Една същинска и огромна обич сред мен и Милан, където е второто ми семейство. Мога да кажа, че бях напряко осиновен от клуба, тъй като започнах да играя в мъжкия отбор едвам на 18 години. Няколко сезона по-късно стартира златна ера, в която имахме огромни триумфи и доста благополучие. Там израснах като персона и съпреживях по какъв начин Милан се трансформира в същински гранд и международен фактор във футбола. Спечелихме всичко, което може да бъде извоювано. Така тези усеща и невероятна връзка с клуба станаха в действителност доста мощни и доста същински. Продължавам да съм тук. Сега, когато виждам някои от реликвите в тази зала на славата, се усещам в действителност благополучен и удовлетворен.
- Вие, италианците превърнахте поста на бранителя в именит, бих споделил исторически. Мауро Тасоти, Франко Барези, Алесандро Костакурта и Паоло Малдини. Как работеше Франко Барези с тези млади момчета?
- За мен беше доста елементарно. Имах щастието да играя с първенци, с едни велики футболисти. Хора с огромна професионална отговорност и обич към футбола. Добри и хуманни момчета. Така сред нас се роди едно същинско другарство. Дружба, която не беше единствено в тима и на терена, само че и отвън него. Така нещата вътре в отбора се получаваха още по-добре, тъй като всеки помагаше на всеки. Винаги бяхме подготвени на всичко един за различен и непрекъснато следяхме с какво да помогнем на съотборниците си. Превърнахме се в доста сплотена и другарска група. Не съм виждал сходна в никакъв случай. Според мен тъкмо поради тази връзки сред нас успяхме да реализираме толкоз велики неща. Едно необикновено комбиниране на гений, професионализъм и другарство сред нас. Това ни направи спечелили.
- Сподели ми за Паоло Малдини. За това другарство, което продължава и през днешния ден след толкоз години.
- Видях по какъв начин Паоло порасна пред очите ми. Още от дете от времето когато пристигна в тима. Беше в действителност доста млад. Още тогава обаче имаше мощен темперамент. Огромни качества и гений. Напредна бързо и се наложи в тима с доста работа. Никак не е елементарно на 17-18 години да играеш в клуб като Милан, повярвайте. А той пристигна тъкмо в най-хубавия и сполучлив миг в историята на клуба. Затова трябваше да потвърди, че е същински и че е популярен първенец. И да - той го направи. След това продължи в посока нагоре и построи кариерата си във всички направления. Превърна се в легендата, която през днешния ден всички в света познават.
- Най-силният тим в историята на Милан имаше Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Карло Анчелоти и теб. Как се случваха нещата в този прочут отбор?
- Според мен този тим стартира да пораства през 1988 година и по-късно се усъвършенства още повече, още през идващия сезон с идването на Франк Рийкард. Тимът към този момент беше доста мощен, само че с него към този момент бяхме изцяло окомплектовани. От една страна имахме в действителност доста мощна група италиански футболисти с впечатляващи механически качества. Към нея съвършено се вписаха холандците. Да намериш и да привлечеш трима същински първенци като тях по едно и също време в еднакъв миг беше същинско знамение. Днес това ми наподобява невероятно. Бяха превъзходни във всяко едно отношение - с физиката си, с психическата си резистентност и естествено със своята невероятна техника... Така се сътвори тим, който за няколко години завоюва безусловно всичко, което може да бъде извоювано на клубно равнище. Плюс още нещо доста значимо нещо – с изключение на сполучливо, Милан играеше хубав и разнороден футбол! Различен от това, което бяхме привикнали да гледаме по италианските игрища. Организиран, настъпателен и най-много хубав футбол. Това действително бе фантазията на нашия клуб. В частност на нашия президент, на нашия треньор и на нас самите. Да побеждаваме, само че и да го вършим красиво. Това в годините роди един същински миланистки дух и трансформира публиката ни в футболни запалянковци и естети за красивото в играта.
- По време на кариерата ти като футболист на Милан си бил с няколко огромни треньори, само че несъмнено Ариго Саки и Фабио Капело са двамата, които работиха най-вече за триумфа на този тим?
- Да.
- Най-вече работата на Саки през първите години. Трудно ли беше да се разбирате с него?
- Началото не беше по никакъв начин елементарно. Когато дойде в клуба и за него беше комплицирано, тъй като не беше чак толкоз прочут като експерт. Трябваше да наложи стила си, да ни съобщи метода си на мислене за играта и футболната си философия и просвета. Тренировките бяха доста значими за него. Там влагахме цялото си внимание. Правеше ги извънредно интензивни. Затова неговият тим роди толкоз доста същински първенци. Имаше и нещо друго забавно. Никой от нас в тима не беше печелил нищо до оня миг. Имахме същинско предпочитание и голяма воля да го създадем. Затова следяхме всички нови неща, които той ни показваше, тъй като знаехме, че това е значимо за успехите, които тогава към този момент започваха да идват. Това е главната заслуга на Ариго Саки. Изключителен треньор, който съумя да наложи концепциите си и метода си на мислене и с доста самообладание, малко по малко реализира изключителни триумфи.
- Нека поговорим и за различен популярен футболист и легенда на клуба – Даниеле Масаро. Какво ще кажеш за това момче?
- Даниеле беше също извънреден състезател. Винаги можеше да се разчита на него и на бързината му. В началото съвсем от самото начало имаше статут на запаса, само че след това стартира да играе по-често. И съвсем постоянно когато влезеше в игра, правеше нещо доста. Повечето му голове бяха или победни, или доста значими за триумфа ни и то все във значимите мачове. Имаше невероятното качество, без значение че мачът беше почнал от дълго време, да влезе и незабавно да се приспособи към изискванията на терена. Винаги беше открит за подаване. Много малко футболисти и до през днешния ден имат неговото придвижване по терена. Наистина неповторимо. Умееше доста ловко да се освобождава от бранителите. Дори с тил знаеше къде се намират другите нападатели. Много години игра с Ван Бастен и Савичевич. И самоуверено мога да го заявя - с помощта на него ставаше тази толкоз значима за играта на тима естетика и мощност в офанзивата.
- Франко, завоюва три купи на европейските първенци и си играл на пет финала. От трите извоювани, кой беше най-труден?
- Не играх в последния край, тъй като бях осъден против твоя Барселона. Трудно е да се каже с решителност за другите два, тъй като и в двата случая бяхме стигнали доста изтощени до последния мач в шампионата. Затова можем да признаем, че това не бяха брилянтните уроци по футбол, които нормално Милан даваше. Бенфика тогава беше доста сложен противник с най-благоприятен тим. Добре проведени и с доста мощни единици с впечатляваща техника. Въобще отбор от доста високо равнище. Ние обаче влязохме в мача съсредоточени на 100 % и внимавахме за всеки подробност от играта. Бяхме доста добре подредени. Знаехме, че няма да имаме доста благоприятни условия за гол и би трябвало да използваме всеки разкрил се късмет. Така Рийкард направи доста добра композиция с двойно подаване с Ван Бастен и успяхме да победим и да побеждаваме във втори следващ край. След това не бяхме определяни твърдо за любимец против Барселона. Но направихме необикновено мощен мач и победихме изцяло справедливо. Беше година, в която спечелихме и скудетото, и Шампионската лига.
- Какво усеща един същински капитан на тима си като теб, когато подвига над главата си купата на европейските първенци?
- Истинска горделивост. Велика чест и възприятие на изпълнен дълг към тима, чиито цветове си защитавал толкоз години. Иначе съгласно мен спечелването на Шампионската лига е една осъществена фантазия за всеки футболист, който успее да го реализира. Щастието ни тогава не може да бъде разказано с думи. Най-много се радвахме на първата европейска купа, която спечелихме, тъй като клубът беше чакал цели 20 години за този успех. Радостта на тифозите тогава също беше в действителност голяма.
- Днес във футбола влязоха като че ли прекомерно доста пари. Гърмят многомилионни прехвърляния. Това добре ли е за младите футболисти? Лошо ли е? Вече не можем да разберем дали се играе поради футбола или поради маркетинга и рекламата.
- Мисля, че футболът са разви доста и несъмнено това докара до обилни промени. Те настъпиха най-много в неща, които го съпътстват, само че са външни за играта. Телевизионни права и излъчвания, бизнес и маркетингови тактики на клубовете... Чувството и пристрастеността към играта, които ние с теб имахме преди години, към този момент не са същите. Звездите са по-студени. Мечтите са напуснали футбола и мястото им е заето от сметките. На младите мога единствено да кажа, че с цел да има дълга и сполучлива кариера, човек би трябвало да е по-умерен. И предлагам да търси равновесието и златната среда. Да има фантазии и да ги преследва, само че и да знае по какъв начин да се държи със съотборниците си, с публиката, с медиите и най-много да бъде непрекъснат.
- След теб, след Роналд Куман и доста други централни бранители на международно равнище, през днешния ден изгрява звездата на Върджил Ван Дайк. Какво можем да чакаме от това младо момче, което играе в Ливърпул?
- Той доста ми харесва. Това, което изключително ме впечатлява във Ван Дайк е неговият корав темперамент. Присъствието му на терена е подвластно на могъщата му физика и се вижда по какъв начин респектиращите му изяви дават сигурност на целия тим. И то в действителност осезаемо. Факт е, че Ливърпул похарчи много пари за него, само че несъмнено си заслужава. Видимо е, че е съществена фигура за триумфите на отбора и че го чака още по-бляскаво бъдеще.
- Франко, през днешния ден италианският футбол стартира да възвръща блясъка си. В калчото бяха привлечени в действителност огромни играчи, каквито сякаш преди липсваха. Гиганти като Кристиано Роналдо. Какво мислиш за италианския футбол през днешния ден? Ще си върне ли значимостта, която калчото имаше преди?
- Мисля, че след няколко години на премеждия, нещата стартират да си идват на мястото. Футболният ни пазар беше изостанал доста от този на Англия, Испания и Германия. Станахме четвъртото по значителност състезание, а преди години бяхме привикнали да сме номер едно. Сега още веднъж означаваме огромен напредък. Привличаме огромни първенци като Роналдо и Лукаку. Тук играят и доста футболисти от националния ни тим, които бих нарекъл забавни млади момчета. Може към момента нашият футбол да не е на равнището на другите три шампионати от топ 4, само че мисля че постоянно е прелестно да се наблюдават мачовете, тъй като играта на тимовете ни е красива и приятна за окото. Затова мисля, че в целия свят се възражда ползата към мачовете от калчото.
- Дон Франко Барези, хиляди благодарности!
-Не! Аз ви благодаря на вас!
- Велик както постоянно! Благодаря за това, че ме одобри тук във втория ти дом - Милан и се надявам скоро да се забележим отново!
- Ти постоянно си добре пристигнал и благодаря за прелестното изявление!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ