Роботи убийци съществуват отдавна
Хората взимат окончателното решение дали да позволен въоръжени роботи да стрелят, декларират в особено изказване от Министерството на защитата на Съединени американски щати.
Тяхното обяснение идва заради опасения за нова усъвършенствана система за ориентиране, известна като ATLAS, която ще употребява изкуствен интелект в бойни машини със средства за ориентиране и осъществяване на задачи.
Обществеността може да се усеща неспокойна за по този начин наречените роботи убийци , само че концепцията не е нищо ново – машините с „ SWORDS “ роботи бяха ситуирани в Ирак още през 2007 година
Нашите взаимоотношения с военните роботи датират още по-далеч във времето. Това е по този начин, тъй като когато споделяме „ робот “, това може да значи всяка технология с някаква форма на „ самостоятелен “ детайл, която разрешава на машина да извършва задания без нужда от директна човешка интервенция.
Тези технологии съществуват от доста дълго време. По време на Втората международна война, артилерийски снаряди са създадени по този начин, че да експлодират на авансово несъмнено разстояние от тяхната цел. Това ги прави надалеч по-ефективни, в сравнение с биха били в случай че човек взима решението.
Така че въпросът не е толкоз в това дали би трябвало да използваме самостоятелни оръжейни системи при военни дейности, те към този момент се употребяват, освен това в доста форми. По-скоро би трябвало да се съсредоточим върху това по какъв начин ги използваме, за какво ги използваме и каква форма – в случай че има такава – би трябвало да вземе човешката интервенция.
Моите проучвания учат философията на връзките човек-машина, с необикновен акцент върху военната нравственос и метода, по който разграничаваме хората и машините. По време на Втората международна война, математикът Норберт Винер слага основите на кибернетиката – проучването на връзката сред хората, животните и машините, до момента в който работи по контрола на противовъздушния огън. Изследвайки отклоненията сред плануваното придвижване на самолета и действителното му придвижване, Винер и неговият сътрудник Джулиан Бигълоу основават концепцията за „ противоположна връзка “, където отклоненията могат да бъдат върнати в системата, с цел да поправят в допълнение прогнозите.
Следователно теорията на Винер разреши кибернетичната технология да се употребява за попречване на човешки решения – унищожаване на несигурния човек от цикъла, с цел да се вземат по-добри и по-бързи решения и да се направи оръжейната система по-ефективна.
В годините след Втората международна война се появи компютърът и дружно с кибернетичната доктрина оформи централен дирек на военното мислене, от водените от лазери „ умни бомби “ от епохата на Виетнам, до крилатите ракети и дроновете Reaper.
Вече не е задоволително просто да улесним човешкия боец, както беше в ранните дни. Следващата фаза е да се отстрани изцяло индивидът, като се понижат политическите проблеми, свързани с възможна загуба на жива мощ.
Това докара до необятното потребление на военни дронове от Съединени американски щати и техните съдружници. Макар че тези задачи са мощно спорни, в политически проект те са се потвърдили като желани от обществото, тъй като на практика не позволяват лични жертви, заради военни дейности.
Един от най-спорните въпроси, свързани с войната с безпилотни летателни апарати, е ролята на водача или „ оператора “. Както всички чиновници, тези оператори са обвързани от работодателите си с условието да „ свършат добре работата си ”. Условията за триумф обаче надалеч не са ясни. Както отбелязва философът и културният критик Лори Калхун: „ Бизнесът на операторите на Безпилотни бойни въздушни машини (Unmanned Combat Aerial Vehicle или UCAV ), е да убиват “. По този метод тяхната задача не е толкоз да вземат човешко решение, а по-скоро да правят работата, за която са наети. Ако компютърът им каже да убиват, в действителност ли има някаква причина да не го вършат?
Подобен мотив може да се сложи и във връзка с актуалния боец. От GPS навигацията до видео връзките, бойците носят многочислени устройства, които ги свързват с голяма мрежа, която ги управлява на всеки ход.
Това води до етична главоблъсканица. Ако задачата на боеца е да извършва безусловно и категорично заповедите, тогава за какво въобще се занимаваме с хората бойци? В края на краищата, машините са надалеч по-ефективни от човешките същества и не страдат от отмалялост и стрес по същия метод, както хората. Ако се чака бойците да се държат по програмен, роботизиран модел, тогава какъв е смисълът да се жертва излишно човешка кръв?
Отговорът тук е, че индивидът служи като оправдание или форма на „ етично прикритие “ за един в реалност, съвсем напълно машинален, роботизиран акт. Точно както задачата на оператора на безпилотния аероплан е да управлява компютърно дрона, по този начин и ролята на индивида в новата система ATLAS на Министерството на защитата на Съединени американски щати е единствено да работи като етично прикритие при положение, че нещата се объркат.
Дроновете Predator и Reaper могат да стоят отпред на публичното въображение по отношение на военната автономност и „ роботите убийци “, само че тези нововъведения сами по себе си не са нещо ново. Те са единствено най-новите в дългата линия от събития, които съществуват от доста десетилетия.
Макар това да утешава някои читатели, които си показват, че автономността на машината постоянно ще бъде подчинена на човешки решения, това в действителност е илюзия. Автономните системи от дълго време са вградени в армията и оръжията и ние би трябвало да се подготвим за следствията.
Публикувано в CosmosMagazine.com.
