Хората вършат каквото е прието за добро - тук малко

„ Хората правят каквото е признато за положително - тук малко храброст, там малко състрадание - като да заплащат гло­ба за неявяване от днешния церемониал. С действия оправдават своето битие на този свят… “

Добродетелите, съгласно както ги схваща обществото, са по­вече изключение, отколкото предписание. Човек и добродетели се гледат поотделно. Хората правят каквото е признато за положително - тук малко храброст, там малко състрадание - като да заплащат гло­ба за неявяване от днешния церемониал. С действия оправдават своето битие на този свят; като сакати и безумци се вкопчват в правото си на живот. Такива добродетели са форма на покая­ние. Аз не искам да изкупвам грехове, а да пребивавам. Моят живот е стойност самичък по себе си, а не за пред очите на множеството.

Ще ми се да е от по-ниска проба, та да е натурален и истинен, а не блестящ и нестабилен. Ще ми се да е здрав и сладостен, да няма потребност от диети и кръвопускания. Настоявам за блестящо доказател­ство, че пред мене стои човек, и не одобрявам да се гледат делата, наместо самият човек. За себе си зная, че ми е все едно дали ще правя, или няма да правя, което минава за примерно. Не съм склонен да заплащам за привилегия, когато ми е обещано изконно право. Дори да са малобройни и оскъдни моите благоприятни условия, аз съм реалност и няма потребност наново да увещавам в това нито себе си, нито другите.

Какво би трябвало аз самият да извърша, е единственото, което ме вълнува, а не какво мислят хората. В тази максима, еднообразно мъчно използвана както в житейски, по този начин и в интелектуален проект, се съдържа всичкото разподобяване сред великолепие и подлост. Иска се изпитание да я спазваш, защото постоянно се на­мира кой да си фантазира, че знае отговорностите ти по-добре от тебе. Лесно е да се живее на света съгласно светските схваща­ния; елементарно е и да живееш в уединение съгласно своите собстве­ни схващания; но популярен е този, който измежду тълпата удържа с цялостна приятност независимостта на усамотението.

Избрано от: „ Свръхдушата “, Ралф Уолдо Емерсън, изд. „ Сиела “, 2014 година
Снимка: American writer Ralph Waldo Emerson in 1857; en.wikipedia.org