Хората в някогашния Източен блок научават за аварията в Чернобил

Хората в тогавашния Източен блок научават за повредата в Чернобил едвам няколко дни след злополуката - когато към този момент са яли радиоактивна храна и са марширували за 1 май под капките на радиоактивния дъжд. Да си спомним:

Чернобил, архивна фотография

Април 1986 година. Куриозни подиуми се разиграват в центъра на румънската столица Букурещ: неизмеримо дълга колона от черни държавни лимузини чака на опашка пред входа на едно министерство. Автомобилите влизат един по един, а минути по-късно излизат и изчезват нанякъде.

По това време румънците са привикнали да чакат часове на опашка за хранителни артикули или бензин, само че тази „ опашка ” от държавни лимузини излъчва нещо заплашително. Учениците от една гимназия в съседство бързо разбират тайната: един от водачите на лимузините им разказал, че би трябвало да изпълни туби с чиста вода от дълбокия бунар в двора на министерството, защото водата от водопровода била мощно радиоактивна. По това време още няма никакво публично известие за нараснала радиация.
Редакцията предлага
Дни на ужаса

На 26 април 1986 година в 1 часа и 23 минути през нощта в украинската атомна централа Чернобил се стига до нуклеарна детонация, която има пагубни последствия за околната среда освен в обширни елементи на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, само че и в Северна, Централна и Югоизточна Европа. Радиоактивният облак над Чернобил бързо се разнася към Беларус и Русия, а два дни по-късно доближава Скандинавия, Полша, южните елементи на Федерална Република Германия и Германска демократична република. Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд. Само за няколко дни невидимата отрова обикаля цялото северно полукълбо.

„ Всичко да остане под надзор ”, гласи девизът на службите за сигурност в Германска демократична република, които получават първите информации за злополуката с три дни забавяне. Три дни, през които огромна част от източногерманците към този момент са научили новината от западните радиостанции и телевизионни канали.

В същото време медиите в Германска демократична република не престават да популяризират дезинформациите, подавани от Щази. Партийното и държавно управление желае освен да омаловажи станалото, само че и да прикрие информациите за възможните стопански вреди.

Тъй като управлението на Германска демократична република не разгласява никакви данни за равнището на радиоактивното замърсяване при зеленчуците и млякото, тези артикули стават непродаваеми в чужбина. „ Магазините в никакъв случай не са били по този начин цялостни, както по това време ”, спомнят си очевидци. „ Заразените хранителни артикули бяха разпределени из учебните столове ”, свидетелства и тогавашният източногермански правозащитник Себастиан Пфлугбайл.

Навсякъде осведомително затъмнение

Сходна е обстановката и в останалите социалистически страни. В България осведомителното затъмнение продължава няколко дни. Проф. Параскева Нинова, по това време основен републикански съветник по педиатрия, споделя, че в дните след злополуката е имало негласни инструкции на децата в лечебните заведения да не се дава прясно мляко и свежа салата. Тези информации обаче не доближават до необятната общност, а манифестацията за 1 май в София се организира под капките на радиоактивния дъжд.

И в Румъния всички честват 1 май под намерено небе. Чак по-късно румънският деспот Чаушеску събира партийното управление и взема решение да заяви на популацията единствено „ най-необходимите информации ”.

Мнозина румънци научават за атомната злополука от западни радиостанции като Свободна Европа и Дойче Веле, само че никой не осъзнава какъв брой огромна е заплахата. Чак на 2 май 1986 идва формалната рекомендация децата да се държат най-вече в затворени пространства, а плодовете и зеленчуците да се мият подробно. В началото на май в целия Източен блок стартират да раздават йодни таблетки в детските градини и учебните заведения.

И до през днешния ден няма достоверни данни за провалите, нанесени от злополуката в Чернобил. Проучванията по този въпрос са много нищожни, споделя правозащитникът от някогашната Германска демократична република Себастиан Пфлугбайл. По думите му, в първите години след злополуката е било неразрешено да се води статистика за жертвите, за равнището на радиацията и за възможните последствия за здравето на хората. ”И до през днешния ден няма достоверни данни, защото по това време формалните числа са били манипулирани ”, твърди Пфлугбайл. Според изчисленията на Световната здравна организация, злополуката в Чернобил е предизвикала гибелта на минимум 8 000 души.