Росен Йорданов: Когато Рашков „нахлу“ в МВР, това бе поантата на политическата истерия!
Хората у нас се усещат в едно мапит шоу. Диагнозата на сегашната обстановка е мазохистичен успех. Защо мазохистичен – тъй като визира всички, всички ни боли и страдаме. А успех – тъй като ние по един доста извратен метод му се възхищаваме. Време е гласоподавателят да поеме същинската си роля, не да споделя, че всички са маскари. Трябва да покаже наличието си, другояче ще преминем през мазохистични прекарвания. Така нагледно разказа обстановката в страната общественият психолог Росен Йорданов в студиото на Българска национална телевизия.
Като човек, който добре познава Министерство на вътрешните работи и системата, той изрази и своята позиция по отношение на сагата с гл.секретар в Министерство на вътрешните работи и вътрешния министър Калин Стоянов.
В системата от ден на ден се насажда хеписоц положение. Такова пренебрежение към професионалното в Министерство на вътрешните работи и жестоко потребление на системата, достигна нечувани върхове (…) В Министерство на вътрешните работи към този момент няма власт. Когато се опозориш по този метод, това деморализира всички в системата. Разклатено е професионалното самочувствие на всички хора. Защото там работят освен хора, които желаят да си получават пенсиите, а да работят в полза на обществото. Но културата се трансформира – в случай че не си човек на някого, в случай че не си забъркан с някоя партия, ти нямаш опция за кариерно развиване, уточни Йорданов.
Той показа, че когато Рашков „ е нахлул “ в системата, това е било поантата на политическата нервност. Но изрази сериозна рецензия и към метода по който реагират партиите - да ръсят нелепостите, без да дават отговор за думите си.
На въпрос познава ли Живко Коцев, Йорданов изясни:
Живко Коцев познавам от много време, отнасям се към него като към експерт и другар. Дълбоко скърбя, че една толкоз дългогодишна кариера би трябвало да приключи по този скръбен метод. Позицията на гл.секретар е обвързван с американската фантазия в Министерство на вътрешните работи, той трябваше да бъде положителният образец, само че не се случи (…) Ако ще съдим министър или гл.секретар обаче би трябвало да вършим разлика сред политическото и професионално държание.
Продължаваме да дъвчем Министерство на вътрешните работи, само че това е тотално разрушена система. Ние не виждаме слона в стаята – че хора, политици, се бъркат в Министерство на вътрешните работи. Префектът на Париж не се интересува от работата на вътрешния министър. А тук, когато се смени министър, се вършат кариерни скокове, едни оперетни сценки. Хората нямат никакво професионално самочувствие в системата. А другояче този скандал е резултат на това, че политиката влезе в Министерство на вътрешните работи. Време е политиката да излезе от Министерство на вътрешните работи, безапелационен е общественият психолог.
Росен Йорданов счита, че виновност за това има цялото общество, поради това, че става все по-аполитично, че не е задоволително просветено, с цел да прави разлика сред професионално, политическо, морално, етично и пр.
