На Никулден с нова книга на Николай Гочев
„ Хората са щастливи не тъй като са сити, а тъй като са свободни “, написа доцент доктор Николай Гочев от ФКНФ в новата си монография „ Трагедията “, която Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ показва през днешния ден.
доцент Николай Гочев „ За да бъде обликът в действителност трагически, героят би трябвало да е надарен човек с високи мисли и намерения; да е кадърен на героични каузи и затова да може да доближи до добродетел, а може би даже до святост; само че заради някакво прелъщение да е взел неправилно решение и да е направил незаконни неща. Но даже и по-късно, с цел да остане трагически, би трябвало да се употребява със състрадание от страна на фена. И в една християнска среда няма да се чака да бъде съден за безконечни времена, само че за неговата душа би трябвало да има вяра. Точно такива са Фауст и Маргарита. Колкото до Мефистофел, той не може да бъде трагически воин. Тъй като е единствено съблазнител, което значи, че е въплъщение на злото – като змията в райската градина “. И „ Трагизъм има тогава, когато някой не е неприятен, а по-скоро талантлив и деятелен човек пострада поради някакво съществено заблуждение; както пострадва Креон в „ Антигона “ или до един миг Разколников от „ Престъпление и наказване “– четем в новата книга на Н. Гочев.
Винаги съм считал, че Софокъл поради подозрителния си интерес към Едип е бил влюбен в майка си… От новата книга на Николай Гочев Трагедията обаче узнавам, че той по-скоро бил φιλομεῖραξ (любител на момчета). И въпреки това да се счита за „ анекдотично “ сведение на Атеней (170-223 г.), си коства да се замислим над него, защото никой не би могъл да отхвърли втората част от изречението на същия древногръцки лингвист, съгласно която „ Еврипид бил женолюбец “. По творбите ще ги познаете.
Подобни забавни сведения обаче са единствено лют акцент в новия труд на Н. Гочев, който забележително задълбочено изследва историята на драмата, нещастието и ненапълно комедията в европейската цивилизация. Всичко това се случва по един ексцентричен метод, присъщ за цялото творчество на създателя, където сериозните наблюдения са най-вече под линия с голям брой позовавания върху старогръцки и латински текстове, само че и с нужното философстване и критически прочит на съответни писания на Аристотел, Платон, Хегел, Данте и други В тази връзка е наложително да се означи, че единствено Николай Гочев е в положение да опише „ Одисея “ в четири фрази и те изцяло да изчерпват фабулата ѝ.
Особено забавни са редовете в Трагедията отдадени на превода. Там създателят, който самият е сериозен преводач на старогръцка философия, прозаичност и лирика, слага значими проблеми: за непотребната архаизация или за умишлената рационализация на превода на антични текстове; за отношението на преводача към античността и за персоналното му наличие в превода, каквото безспорно постоянно съществува. И за илюстрация Гочев ползва най-после на книгата си своя превод на „ Антигона “, който може да се дефинира като примерен. И в тази си монография Гочев употребява разговора за показване на комплицирана проблематика, както е в популярната му книга Старогръцката литература – от именитите начала на поезията до края на елинизма, С., 2021, където цялата история на древногръцката книжовност е показана под линия, а в главния текст е събеседване сред създателя и неговите студенти (реални и досъчинени).
На с. 279 от Трагедията доцент Гочев споделя „ Хората са щастливи не тъй като са сити, а тъй като са свободни “, а на с. 272 „ Мъдростта е покой на духа. Кой има цялостен покой на духа? Никой. Следователно никой не е умен “. В реалност обаче създателят на новата Трагедия, тъй като това е нов прочит на казуса за виновността и действието ни в обществото, е и свободен и умен човек. В Софийския университет той поддържа връзка най-вече със студентите си, а поради опълчването си на клишетата в „ научното “ дирене и отрицанието на административните ограничавания, той комуникира с сътрудниците си посредством своите книги. Последните пък от своя страна провокират ревнивост, защото по традиция университетските преподаватели най-вече приказват и мъчно пишат (не постоянно това е заради липса на време!). От друга страна, Николай Гочев е интелектуалец с ясно декларирана принадлежност към Православието и хетеросексуалността, с наличие в медиите по доста въпроси от социална значителност в това число и за войната в Украйна. Това го прави самотно свободен в университетските среди, само че и умен, тъй като общуването с малко на брой му обезпечава нравствен покой.
Ἄτομον на гръцки език е еквивалентът на „ субект “, по тази причина актуалното общество се състои от атоми, т.е. дребни съставни елементи, които са отчуждени един от различен, само че се държат един за различен заради егоистичните си ползи и заради нуждата да се употребяват взаимно. Трагедията на Николай Гочев обаче ни учи на друго – да бъдем свободни, самостойни, рационални, въпреки отхвърлени и неразбрани, тъй като свободният човек неизбежно е нерешителен, а мислещият – неизбежно нерешителен, както че величие на интелекта се реализира единствено посредством писане. /БГНЕС
--------------
Проф. д.н. Емануел Мутафов, историк на изкуството. Материалът е написан за БГНЕС.
