Ти живи въглени с шепи държалa ли си?
Хората искри се появяват от нищото – непознати или остарели познайници, които напълно инцидентно засияват един ден пред очите ти в нова светлина. Идват в живота ти, с цел да те накарат да се разгърнеш. Да лумне не душа, а огън! Да се превърнеш от свита точка в удивителна!
Te умеят да извадят нескрито скритите ти гении, или черти от характера, сили, добрина, постоянно са единствено позитивни неща, които даже не знаеш, че притежаваш.
Подпалват чергата ти! Карат те да се чувстваш неземно добре, да докосваш земята единствено с върховете на пръстите си, до момента в който вървиш (или към този момент летиш?). Да изпиваш бутилка вино и да мислиш най-трезво. Да мечтаеш и да желаеш да живееш в фантазиите си.
И тъкмо когато огънят е лумнал, когато към този момент не се носиш по течението, а управляваш стихията му, когато дребната точка в зеницата се е трансформирала в клада, хората искри се отдръпват. И не – не е изменничество! Мисля над това от няколко дни…
Човекът искра идва с задача в живота ти. Идва, с цел да бъде марката, без която писмото няма да замине… сянката на жена, вградена в къщата… ритникът в задника, без който никой не полита. Появява се, с цел да научиш доста неща за себе си – като жена; като някой, който желае да живее, да гори, а не да съществува; като създание от тази планета, което копнее за най-простичкото – да бъде обичано, да обича, да живее леко и естествено, обичайки.
С хора искри не се живее цялостен живот. С хора искри не се прави добродушно семейство с две деца, куче и двор с дървена ограда. Хората искри не се задържат, те остават. Ти живи въглени с шепи държала ли си?
Хората искри си потеглят в точния миг. Не го осъзнаваш, несъмнено. Мъчно ти е. Питаш се за какво. Може и да поплачеш.
Но те са ти дали най-ценното – теб самия! Отворили са очите ти за твоята лична хубост! Запалили са те! Огънят им е в теб. Пусни го, с цел да имаш въздух. Огънят гори единствено с О2.
Инфо: http://angel-sprout.blogspot.com
