Вложители в КТБ могат да затрупат БНБ с дела заради незаконни действия през 2014 г.
Хилядите български жители, чиито обезпечени влогове в КТБ бяха нелегално блокирани към пет месеца през 2014 година поради непозволени дейности на Българската национална банка (БНБ), скоро могат да имат късмет за отмъщение с помощта на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Генералният юрист към съда в Люксембург Юлиане Кокот се е произнесъл със умозаключение в интерес на инвеститор в КТБ със занимателен влог по дело, заведено пред Административен съд – Варна. Ако Съдът на Европейски Съюз удостовери тълкувателното умозаключение на Кокот, то ще може да се употребява от българските съдилища и да отприщи хиляди каузи за компенсации против централната банка.
" Генералният юрист Юлиане Кокот предлага на съда да одобри, че неналичността на депозити би трябвало да бъде оповестена в период от пет работни дни откакто способният орган е открил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити, без значение от решението по отношение на неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз. Неспазването на това условие съставлява задоволително значително нарушаване на правото на Съюза, с цел да ангажира отговорността на страна членка ", оповестиха от съда в Люксембург.
Българска народна банка сложи КТБ под специфичен контрол на 20 юни 2014 година и забрани изплащането на влогове от нея. Тогавашният български закон изискваше първо да се отнеме лицензът на банката, а по-късно да се пристъпи към погашение на обезпечените влогове (на стойност до 100 000 евро). В същото време обаче действаше и евродиректива, съгласно която Българска народна банка беше длъжна да разгласи неналичност на депозитите до 5 дни от прекъсването на изплащането им, а по-късно да стартира действителното погашение на обезпечените влогове. Тъй като правото на Европейски Съюз е с по-висша юридическа мощ, Българска народна банка беше длъжна юридически да приложи директивата, чиито текстове имаха пряк резултат.
Въпреки това централната банка стартира изплащането на обезпечените влогове едвам на 4 декември, т.е. към месец след отнемането на лиценза на банката – 6 ноември.
Междувременно, още през август 2014 година Българска народна банка и Министерството на финансите започнаха да получават писма от Европейската комисия, а след това и от Европейския банков орган, че дейностите им опонират на правото на Европейски Съюз и неотложно би трябвало да пристъпят към изплащането на обезпечените депозити. Тогава двете ведомства твърдяха, че съблюдават българския закон и не нарушават правото на Европейски Съюз, а политическото им опрощение беше, че липсват задоволително средства във Фонда за гарантиране на влоговете, с цел да стартира изплащането. За задачата трябвало да се тегли заем, което било невероятно по времето на служебно държавно управление.
Така, Българска народна банка реши да държи в мъка КТБ месеци наред с оправданието, че се пробва да я избавя, макар че съгласно оповестени след това стенограми управляващите са били изцяло наясно, че трезорът е незаконно източен. Именно през интервала на мъката банката беше вторично разграбена, а десетки жители пращаха обезверени писма до Българска народна банка да отблокира обезпечените им влогове поради незабавна потребност от лекуване и други незабавни разноски.
Централната банка отговаряше на хората с бланкетен отговор, че нищо не може да се направи.
След формалното оповестяване на банкрута обособени жители започнаха да водят каузи поради забавянето, които всекидневно печелеха на първа инстанция. През 2016 година да вземем за пример Административен съд – София град се произнесе, че Българска народна банка дължи обезщетение на инвеститор в КТБ поради забавеното погашение на депозита му. Според него централната банка е трябвало да приложи евродирективата, а изплащането на депозитите е трябвало да стартира от 30 юни.
Именно по сходно дело на инвеститор Административният съд във Варна – Николай Кантарев, е пратил преюдициалното питане до Люксембург. Ако заключението на генералния юрист Кокот бъде въприето в решението на Съд на Европейския съюз, печеленето на делата против Българска народна банка от вложителите в КТБ ще стане доста по-лесно и те ще могат да получат съответното обезщетение.
Генералният юрист към съда в Люксембург Юлиане Кокот се е произнесъл със умозаключение в интерес на инвеститор в КТБ със занимателен влог по дело, заведено пред Административен съд – Варна. Ако Съдът на Европейски Съюз удостовери тълкувателното умозаключение на Кокот, то ще може да се употребява от българските съдилища и да отприщи хиляди каузи за компенсации против централната банка.
" Генералният юрист Юлиане Кокот предлага на съда да одобри, че неналичността на депозити би трябвало да бъде оповестена в период от пет работни дни откакто способният орган е открил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити, без значение от решението по отношение на неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз. Неспазването на това условие съставлява задоволително значително нарушаване на правото на Съюза, с цел да ангажира отговорността на страна членка ", оповестиха от съда в Люксембург.
Българска народна банка сложи КТБ под специфичен контрол на 20 юни 2014 година и забрани изплащането на влогове от нея. Тогавашният български закон изискваше първо да се отнеме лицензът на банката, а по-късно да се пристъпи към погашение на обезпечените влогове (на стойност до 100 000 евро). В същото време обаче действаше и евродиректива, съгласно която Българска народна банка беше длъжна да разгласи неналичност на депозитите до 5 дни от прекъсването на изплащането им, а по-късно да стартира действителното погашение на обезпечените влогове. Тъй като правото на Европейски Съюз е с по-висша юридическа мощ, Българска народна банка беше длъжна юридически да приложи директивата, чиито текстове имаха пряк резултат.
Въпреки това централната банка стартира изплащането на обезпечените влогове едвам на 4 декември, т.е. към месец след отнемането на лиценза на банката – 6 ноември.
Междувременно, още през август 2014 година Българска народна банка и Министерството на финансите започнаха да получават писма от Европейската комисия, а след това и от Европейския банков орган, че дейностите им опонират на правото на Европейски Съюз и неотложно би трябвало да пристъпят към изплащането на обезпечените депозити. Тогава двете ведомства твърдяха, че съблюдават българския закон и не нарушават правото на Европейски Съюз, а политическото им опрощение беше, че липсват задоволително средства във Фонда за гарантиране на влоговете, с цел да стартира изплащането. За задачата трябвало да се тегли заем, което било невероятно по времето на служебно държавно управление.
Така, Българска народна банка реши да държи в мъка КТБ месеци наред с оправданието, че се пробва да я избавя, макар че съгласно оповестени след това стенограми управляващите са били изцяло наясно, че трезорът е незаконно източен. Именно през интервала на мъката банката беше вторично разграбена, а десетки жители пращаха обезверени писма до Българска народна банка да отблокира обезпечените им влогове поради незабавна потребност от лекуване и други незабавни разноски.
Централната банка отговаряше на хората с бланкетен отговор, че нищо не може да се направи.
След формалното оповестяване на банкрута обособени жители започнаха да водят каузи поради забавянето, които всекидневно печелеха на първа инстанция. През 2016 година да вземем за пример Административен съд – София град се произнесе, че Българска народна банка дължи обезщетение на инвеститор в КТБ поради забавеното погашение на депозита му. Според него централната банка е трябвало да приложи евродирективата, а изплащането на депозитите е трябвало да стартира от 30 юни.
Именно по сходно дело на инвеститор Административният съд във Варна – Николай Кантарев, е пратил преюдициалното питане до Люксембург. Ако заключението на генералния юрист Кокот бъде въприето в решението на Съд на Европейския съюз, печеленето на делата против Българска народна банка от вложителите в КТБ ще стане доста по-лесно и те ще могат да получат съответното обезщетение.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ