Хенри Молаисън – мъжът, който беше заключен в 50-те години
Хенри Густав Молаисън е изучаван от 1957 година до гибелта си през 2008 година От ранна възраст Хенри страдал от тежка епилепсия, която била отдадена на случай с велосипед, когато бил на седем години. Той има гърчове в продължение на доста години, които с времето прогресивно се влошаваха. Пристъпите най-сетне станаха толкоз неприятни, че Хенри припада и към този момент не можеше да работи на службата си, където сглобява мотори за транспортни средства. Той трябваше да се реалокира да живее с родителите си, а на 27-годишна възраст през 1953 година Молаисън е ориентиран към неврохирурга Уилям Бийчър Сковил в болничното заведение в Хартфорд, Кънектикът.
След привършване на всички други варианти, Сковил предлага пробна интервенция, която да отстрани дребни елементи от мозъка на пациента му, с цел да се понижат пристъпите. От обезсърчение, Хенри се съгласява и интервенцията е осъществена през август 1953 година Тя включваше премахване на по-голямата част от хипокампа и елементи от темпоралните му лобове – Сковил смяташе, че тези зони предизвикват гърчовете.
По време на процедурата Хенри беше в схващане, като му беше сложена единствено локална анестезия. Въпреки че всичко изглеждаше добре, по-късно Сковил ще каже, че интервенцията е „ трагична неточност “. И въпреки всичко Хенри ще бъде запомнен като може би най-важният човек в историята на неврологията.
Що се отнася до гърчовете, интервенцията е била сполучлива, защото те към този момент са под надзор. Не е сполучлива обаче, във връзка с паметта му, защото скоро излиза наяве, че тя е нарушена по извънредно тежък метод. Той към момента можеше да помни неща от далечното минало, само че към този момент не можеше да прави нови мемоари! Хенри можеше да задържа мисли в главата си единствено за към 20 секунди и не можеше да си напомня неща, които е научил напълно скоро, или събития, които преди малко са се случили.
Интересното е, че Хенри въпреки всичко е кадърен да научи нови двигателни умения, като да вземем за пример да свири на музикален инструмент или да играе нова компютърна игра. Въпреки това, идващия път, когато беше помолен да извърши тези действия, той нямаше спомен, че знае по какъв начин да ги извърши, което постоянно го водеше то това да е извънредно сюрпризиран, когато опита и успее. Молаисън наподобява също е могъл да си спомня дребни елементи от публичния живот като имената на известни персони.
Загубата на паметта попречи на Хенри да се развива напред в живота. През 2004 година той към момента смяташе, че Айзенхауер е президент на Съединени американски щати и че към момента има буйната, тъмната коса и ненабръчкана кожа, които имаше през 50-те години. Живееше с родителите си, а по-късно със собствен родственик, защото явно не можеше да си откри работа заради загубата на паметта. В същото време обаче Хенри може да оказва помощ с домакинските работи като извършване на покупки и косене на трева.
През идващите 55 години Хенри взе участие в стотици проучвания и опити върху паметта и ученето, разкривайки незнайна до момента информация за работата на човешкия мозък. Въпреки амнезията си, интелигентността му в области отвън паметта остава естествена и той продължава да има обикновено IQ. Това го направи отличен претендент за опити. Увреждането на мозъка му също по този начин не трансформира характера му. Затова е доста прелестно да се работи с него, тъй като той е доста отзивчив и благополучен човек и даже разказваше вицове на докторите. Освен това в никакъв случай не му омръзва да прави проби на паметта неведнъж – нещо, което други хора биха сметнали за досадно – в края на краищата те всякога бяха нови за него. Между тестванията, Хенри постоянно взема решение и кръстословици. Ако по-късно думите се изтрият, той ще прави едни и същи кръстословици още веднъж и още веднъж.
Що се отнася до това по какъв начин се усеща от всичко това, той един път съобщи,
Хенри живее в старешки дом 54-годишна възраст, до момента в който не почива през 2008 година на 82 години. Той е оставя тялото си на науката и след гибелта му мозъкът му е бил разчленен на 2401 части в Университета в Сан Диего. Изследването му демонстрира, че вредите от интервенцията са много по-широко публикувани, в сравнение с се смяташе до момента, което затруднява идентифицирането на една съответна област или области, които са виновни за загубата на паметта му. Независимо от това, проучванията върху мозъка му не престават и са извънредно значими, с цел да си изградим схващане за това по какъв начин работи паметта.
