Хайнринх Шлиман не бил най-популярният археолог за времето си, макар

Хайнринх Шлиман не бил най-популярният археолог за времето си, въпреки че имал известна популярност. Не бил и най-умелият археолог. Той рядко практикувал положителните археологически процедури и постоянно бил подложен на критика от сътрудниците си. Но Хайнрих Шлиман бил най-големият късметлия измежду археолозите, тъй като открива не едно, а цели две съкровища и загубен град, който множеството известни археолози считали за мит.

Хайнрих Шлиман е роден през 1822 година в Нойбуков, Германия в фамилията на свещеник от протестантска черква. Баща му не харесвал типичните детски приказки и вместо тях, четял на сина си класическа литература, която превеждал на по-прост език. Едно от обичаните творби на дребния Хайнрих била „ Илиада “ от Омир – историята за Парис от Троя, който отвлича красивата Елена от гръцкия ѝ брачен партньор Менелай и последвалата война сред Троя и Гърция. Война, която съгласно Омир, приключва с това, че гърците употребяват дървен кон, цялостен с бойци, с цел да завладяват Троя.

Хайнрих Шлиман

Малкият Хайнрих решил, че когато порасне ще се залови с откриването на Троя и неговите съкровища. Никой от приятелите му не споделя ентусиазма му, с изключение на Мина Мейнке – щерка на фермер, която живеела наоколо. По-късно двамата се влюбват, разменят си клетви за честност и вършат проекти за откриването на огромни съкровища. Мечтите им обаче не се сбъдват, тъй като бащата на Хайнрих му не разрешава да се вижда с момичето.

На 14-годишна възраст Хайнрих стартира работа като каютен лакей на транспортен съд. Той корабокрушира по време на стихия край крайбрежията на Холандия и Хайнрих е заставен да стартира нископлатена работа в Амстердам. Вероятно той щял да прекара остатъка от живота си на това място, в случай че не осъзнал, че му е извънредно елементарно да учи езици. Хайнрих бързо научава британски, холандски и френски, а по-късно учи испански, португалски и италиански. Това му разрешава да си откри добра работа във компания, занимаваща се с импорт и експорт на артикули. Тогава Хайнрих научава съветски и се реалокира в клона на компанията в Петербург през 1846.

Вече относително богат и сполучлив, Хайнрих написа писмо до собствен другар в Германия, в което го моли да го свърже с любовта му от детството Мина Мейнке, само че е сломен, когато схваща, че тя към този момент се е омъжила за различен – единствено месец по-рано.

Тогава Хайнрих се насочва към Калифорния, с цел да получи положение, добито от брат му по време на Златната тресчица през 1849. Когато идва, той схваща, че благосъстоянието го няма, само че съумява самичък да изкара пари, с помощта на комерсиалните си умения. Той става американски жител, само че се връща в Русия през 1852, където подписва брак, който не бил благополучен.

Бизнесът му обаче бил сполучлив и през 1863, на 41-годишна възраст, Хайнрих се пенсионира като милионер. Това му разрешило да пътува и той посещава остров Итака и Микена – домовете на Одисей и Агамемнон – двамата царе, взели участие в Троянската война. След това се заема с търсенето на Троя.

Повечето историци от това време считали, че Троя в никакъв случай не е съществувала, а дребното от тях, които вярвали в съществуването ѝ, считали, че се е намирал на рид, наименуван Бунар баши. Хайнрих посещава мястото, само че не счита, че Троя е била там, тъй като в „ Илиада “ се споменавало, че планината Ида се виждала от Троя, а от Бунар баши това било невероятно.

Използвайки географски следи от самото произведение „ Илиада “, Хайнрих открива друго място, наоколо до хълма Хисарлъка и счита, че е попаднал на същинска диря. Той бил разчувствуван, само че преди да стартира да копае отпътува за Париж, където в продължение на 2 години учи археология и разгласява книга за Троя. След това приключва Университета в Росток, Германия. Преди да се насочи към приключенията си, Хайнрих се развежда с актуалната си брачна половинка и написа до собствен другар в Гърция с молбата да му откри жена от там. Шлиман написа, че желае брачната половинка му да е млада, да е сирак и най-важното – да обича Омир и „ Илиада “. Приятелят му открива 17-годишната София Енгастроменос. Когато се срещат, Хайнрих ѝ задава няколко въпроса за „ Илиада “. Когато тя дава отговор на всички тях, двамата подписват брак в Атина.

Хайнрих подписва контракт с турското държавно управление, допускащ му да копае на мястото до Хисарлъка, само че трябвало да раздели съкровището (ако има такова) с държавното управление. Разкопките стартират през 1871 с присъединяване на 70 локални служащи. Онова, което открива, не били руините на един град, а на цели 11 – всеки от тях построен върху останките на по-ранните селища.

Селището, което било най-отдолу, наречено от него Троя I, отново съгласно Хайнрих, било разрушено от земетресение. Тъй като съгласно „ Илиада “ Троя била разрушена от огън, това не можело да бъде този град. Второто населено място било изгорено – това трябвало да бъде Троя. През идващия сезон Хайнрих наема 160 мъже за разкопките.

Главната цел на Хайнрих била да открие съкровището на Приам, което той евентуално е скрил някъде, при положение, че гърците завоюват войната. През май 1873 той и София били край разкопките, когато Хайнрих вижда краищата на меден съд, в който проблясвало нещо. Той пуска служащите в отмора и двамата със София изкопават медния съд, който се оказва цялостен със злато.

В него имало златни обеци, огърлици, както и други златни и сребърни предмети. Най-впечатляващи били две златни корони. Съкровището било отнесено в дома на Хайнрих и по-късно изнесено от страната. Турското държавно управление не било впечатлено и осъжда Шлиман, който трябвало да заплати сума, равняваща се на 5000 $. В началото той отхвърля да заплати, само че по-късно трансформира решението си и заплаща на държавното управление 5 пъти по-висока от тази цена. Турците вземат решение да му разрешат да продължи да копае, само че този път под техен контрол.

София Енгастроменос с някои от откритите скъпоценности

Шлиман стартира разкопки в Микена, където открива 19 гробници и огромни съкровища, измежду които златна маска, за която той взема решение, че е била на Агамемнон. Въпреки огромния шанс, който има, Хайнрих не бил прав в преценките си. По-късните проучвания на съкровищата демонстрират, че те са направени 200 години преди Агамемнон, а съкровищата в Троя – съвсем хиляда години преди Троянската война.

През 1879 Шлиман си наема помощник – Вилхелм Дьорфелд, който продължава работата след гибелта на Хайнрих и твърди, че четвъртият по ред град в действителност е бил градът от поемата на Омир. През 1880 Шлиман, към този момент възрастен, взема решение да подари съкровището на музея в Берлин. То изчезва от него през ВСВ и в този момент се намира в Музея на Пушкин в Русия.