Отиде си легендата Хари Белафонте. Сърцето му не издържа
Хари Белафонте, артист, артист и неуморен деятел, умря на 96-годишна възраст. Причината за гибелта е сърдечна непълнота, заяви неговият представител пред „ Ню Йорк Таймс “.
Освен, че е прочут със своите международни шлагери като „ Day-O (The Banana Boat Song) “, Белафонте е и притежател на премията „ Тони “ за актьорско майсторство и взе участие в голям брой игрални филми. Той прекарва живота си в битка за разнообразни дела. През 60-те години на предишния век финансира многочислени начинания за обезпечаване на цивилен права на чернокожите американци, води акции против бедността, апартейда и СПИН в Африка и поддържа леви политически фигури като кубинския Фидел Кастро и венецуелския Уго Чавес.
Белафонте е роден през 1927 година в работническия Харлем, Ню Йорк, и прекарва осем години от детството си в родната Ямайка, където живеят родителите му. Връща се в Ню Йорк, с цел да учи в гимназията, само че се бори с дислексия и отпада в ранните си тийнейджърски години. На 17-годишна възраст през март 1944 година се записва във военноморските сили на Съединени американски щати и работи като товарач на муниции в база в Ню Джърси. След края на войната работи като асистент на надзирател, само че се стреми да стане артист, откакто гледа пиеси в Американския негърски спектакъл в Ню Йорк (заедно с сътрудника си Сидни Поатие). Посещава курсове по актьорско майсторство, в които негови съученици са Марлон Брандо и Уолтър Матау, и които заплаща с пеене на фолк, поп и джаз номера на концерти в нюйоркски клубове, където му пригласят групи, измежду чиито членове са Майлс Дейвис и Чарли Паркър.
През 1954 година издава дебютния си албум – сбирка от обичайни национални песни. Вторият му албум „ Belafonte “ е първият №1 в новата ранглиста за албуми на Billboard в Съединени американски щати през март 1956 година, само че триумфът му е изпреварен от третия му албум през идната година – „ Calypso “, който включва песни от ямайското му завещание. За първи път той показва стила калипсо на американците и става първият албум, продаден в над един милион копия в Съединени американски щати.
Водещата ария е „ Day-O (The Banana Boat Song) “, емблематична за Белафонте – тя остава 18 седмици в английската ранглиста за сингли, в това число три седмици под номер 2. Неговата версия на „ Mary’s Boy Child “ е на върха на английската ранглиста по-късно същата година, а „ Island in the Sun “ доближава № 3. Той издава 30 студийни албума, както и взаимни албуми с Нана Мускури, Лена Хорн и Мириам Макеба. Последното издание му носи една от двете награди „ Грами “, като по-късно е почетен с „ Грами “ за изцяло творчество.
Първият запис на Боб Дилън – свирещ на хармоника – е в албума на Белафонте от 1962 година „ Midnight Special “. Предишната година Белафонте е нает от Франк Синатра да свири на президентското встъпване в служба на Джон Кенеди.
Белафонте поддържа актьорска кариера паралелно с музиката, като през 1954 година печели премия „ Тони “ за присъединяване си в музикалното ревю „ Алманахът на Джон Мъри Андерсън “ и взе участие в няколко кино лентата, най-много като една от основните функции в „ Остров под слънцето “, дружно с Джеймс Мейсън, Джоан Фонтейн и Джоан Колинс, с която има връзка. На два пъти е в двойка с Дороти Дендридж – в „ Кармен Джоунс “ и „ Bright Road “, само че отхвърля трети филм – акомодация на „ Порги и Бес “, която намира за „ расово унизителна “.
По-късно споделя, че това решение е „ помогнало да се разпали бунтарският дух “, който се е зараждал в него, и който го трансформира в деятел през целия му живот. Наставник е на Мартин Лутър Кинг младши и Пол Робсън, а през 1963 година извежда Кинг от пандиза в Бирмингам, Алабама, и е съорганизатор на похода към Вашингтон, който приключва с речта на Кинг „ Имам една фантазия “. Финансира също по този начин Freedom Riders и SNCC, активистки организации, борещи се против сегрегацията в американския юг, и работи по акциите за регистрация на гласоподаватели.
По-късно се концентрира върху редица африкански начинания. Организира издаването на благотворителния албум „ We Are the World “, в който вземат участие доста звезди и който набира над 63 млн. $ за подкрепяне на глада, а албумът му „ Paradise in Gazankulu “ от 1988 година стачкува против апартейда в Южна Африка. През 1987 година е назначен за дипломат на благосклонност на УНИЦЕФ, а по-късно води акция за премахване на СПИН в Африка.
След като се възвръща от рак на простатата през 1996 година, той се застъпва за повишение на осведомеността за това заболяване, напомня БНР.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Освен, че е прочут със своите международни шлагери като „ Day-O (The Banana Boat Song) “, Белафонте е и притежател на премията „ Тони “ за актьорско майсторство и взе участие в голям брой игрални филми. Той прекарва живота си в битка за разнообразни дела. През 60-те години на предишния век финансира многочислени начинания за обезпечаване на цивилен права на чернокожите американци, води акции против бедността, апартейда и СПИН в Африка и поддържа леви политически фигури като кубинския Фидел Кастро и венецуелския Уго Чавес.
Белафонте е роден през 1927 година в работническия Харлем, Ню Йорк, и прекарва осем години от детството си в родната Ямайка, където живеят родителите му. Връща се в Ню Йорк, с цел да учи в гимназията, само че се бори с дислексия и отпада в ранните си тийнейджърски години. На 17-годишна възраст през март 1944 година се записва във военноморските сили на Съединени американски щати и работи като товарач на муниции в база в Ню Джърси. След края на войната работи като асистент на надзирател, само че се стреми да стане артист, откакто гледа пиеси в Американския негърски спектакъл в Ню Йорк (заедно с сътрудника си Сидни Поатие). Посещава курсове по актьорско майсторство, в които негови съученици са Марлон Брандо и Уолтър Матау, и които заплаща с пеене на фолк, поп и джаз номера на концерти в нюйоркски клубове, където му пригласят групи, измежду чиито членове са Майлс Дейвис и Чарли Паркър.
През 1954 година издава дебютния си албум – сбирка от обичайни национални песни. Вторият му албум „ Belafonte “ е първият №1 в новата ранглиста за албуми на Billboard в Съединени американски щати през март 1956 година, само че триумфът му е изпреварен от третия му албум през идната година – „ Calypso “, който включва песни от ямайското му завещание. За първи път той показва стила калипсо на американците и става първият албум, продаден в над един милион копия в Съединени американски щати.
Водещата ария е „ Day-O (The Banana Boat Song) “, емблематична за Белафонте – тя остава 18 седмици в английската ранглиста за сингли, в това число три седмици под номер 2. Неговата версия на „ Mary’s Boy Child “ е на върха на английската ранглиста по-късно същата година, а „ Island in the Sun “ доближава № 3. Той издава 30 студийни албума, както и взаимни албуми с Нана Мускури, Лена Хорн и Мириам Макеба. Последното издание му носи една от двете награди „ Грами “, като по-късно е почетен с „ Грами “ за изцяло творчество.
Първият запис на Боб Дилън – свирещ на хармоника – е в албума на Белафонте от 1962 година „ Midnight Special “. Предишната година Белафонте е нает от Франк Синатра да свири на президентското встъпване в служба на Джон Кенеди.
Белафонте поддържа актьорска кариера паралелно с музиката, като през 1954 година печели премия „ Тони “ за присъединяване си в музикалното ревю „ Алманахът на Джон Мъри Андерсън “ и взе участие в няколко кино лентата, най-много като една от основните функции в „ Остров под слънцето “, дружно с Джеймс Мейсън, Джоан Фонтейн и Джоан Колинс, с която има връзка. На два пъти е в двойка с Дороти Дендридж – в „ Кармен Джоунс “ и „ Bright Road “, само че отхвърля трети филм – акомодация на „ Порги и Бес “, която намира за „ расово унизителна “.
По-късно споделя, че това решение е „ помогнало да се разпали бунтарският дух “, който се е зараждал в него, и който го трансформира в деятел през целия му живот. Наставник е на Мартин Лутър Кинг младши и Пол Робсън, а през 1963 година извежда Кинг от пандиза в Бирмингам, Алабама, и е съорганизатор на похода към Вашингтон, който приключва с речта на Кинг „ Имам една фантазия “. Финансира също по този начин Freedom Riders и SNCC, активистки организации, борещи се против сегрегацията в американския юг, и работи по акциите за регистрация на гласоподаватели.
По-късно се концентрира върху редица африкански начинания. Организира издаването на благотворителния албум „ We Are the World “, в който вземат участие доста звезди и който набира над 63 млн. $ за подкрепяне на глада, а албумът му „ Paradise in Gazankulu “ от 1988 година стачкува против апартейда в Южна Африка. През 1987 година е назначен за дипломат на благосклонност на УНИЦЕФ, а по-късно води акция за премахване на СПИН в Африка.
След като се възвръща от рак на простатата през 1996 година, той се застъпва за повишение на осведомеността за това заболяване, напомня БНР.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ