Харесвам психологическия театър (това искат да гледат хората още от

Харесвам психологическия спектакъл (това желаят да гледат хората още от древността), запазен съм към всевъзможни танцови представления, съоръжения, пърформанси и прочие, по тази причина бях преднамерен към - театър по древноперсийския епос на Фердоуси, режисиран от Елена Панайотова. Всъщност го гледах поради един от най-хубавите ми другари, играещ основна роля. Оказа се, че това е едно от най-хубавите неща този сезон на софийска сцена и отдалеченоста на актьорите от публиката в " Азарян " е единствено от изгода, с цел да се видят композицията, чудесната сценография и костюми (Юлиян Табаков) и прелестно хореографираните танци в синхрон (Росен Михайлов) - нещо, което в България съвсем в никакъв случай не се случва.

Отстрани на сцената има повествовател (Добрин Досев, съвършен избор, бездънен, нюансиран и сетивен глас), който чете сказанието за Зал. Това незабавно ме настрои скептично - ненавиждам, когато актьорите единствено илюстрират като кукли и не си приказват между тях, заради което няма по какъв начин да претърпяват страсти. Тук обаче изобщо не е по този начин и не знам по какъв начин се е получило, само че пред нас се разпростира психически спектакъл, в добавка с истински танци и цветни обилни костюми (нарочно се повтарям).

Основното е една обич като на Ромео и Жулиета - сред отгледания от орел прекрасен, строен, със необятни рамене и бяла кожа персийски принц Зал (Севар Иванов) и мургавата, грациозна, с високо вдигната глава, катранена коса и изящни черти арабска принцеса Рудабе (Ралица Стоянова). Бащата на Зал, който покаян го приема още веднъж при себе си, откакто го е изоставил в планината, е видният широкоплещест военачалник с гъста брада и огнени очи Сам (Велислав Павлов, постоянно добър), а татко на Рудабе е афганския държател Мехраб (Васил Ряхов, спретнат, само че енергичен), раздразним и обидчив малък монарх с изпъчени гърди и издадена напред волева брадичка. Сам е зависещ на шаха Менучер (Росен Михайлов), невисок и спокоен, само че могъщ мъж с деликатни ръце и дребна глава, който е срещу връзката сред Зал и Рудабе и заради това назрява сериозен спор.

" Любовта побеждава всички компликации и преодолява всички трудности " е факсимиле, само че тук е навръх място. С чистите си дълбоки усеща младите съумяват да предотвратят война и да разнежен душите на възрастните, да ги създадат по-добри и толерантни, да ги накарат да не помнят предубеждения и суеверия. Затова историята на Зал и Рудабе е оживяла през годините и е жива и настояща и през днешния ден.