Ще оцелее ли Тръмп – честният?
Хаосът в американската висша политика е цялостен
Дали Тръмп е най-нечестният и лъжовен президент в историята на Съединени американски щати? Може и да се поспори. Че е най-капризният, детски, непохватен, некоректен и изврътлив – може да се одобри. Но не може да се отхвърли също, че постоянно е нетипично откровен – приказва истината за най-важните неща може би повече от всеки различен жив американски политик.
Не тъй като е почтен по природа – не е! В марксизма революционната роля на пролетариата се състои не в това, че служащите поотделно са прелестни хора, а в това, че егоистичният съсловен интерес на пролетариата съответствува с обективната историческа наклонност на класовото общество да се самоотрече и се трансформира в безкласово. При Тръмп егоистичният му интерес да оцелее политически съответствува с обективната историческа наклонност за деимпериализацията на Америка.
Самият Тръмп, заради умствената си дребнавост, не може да осмисли това рационално. Ето да вземем за пример наивния му до нелепост туийт от 8 декември за френските „ жълти жилетки “: „ Парижкото съглашение (за климата) не работи добре за Париж. Протести и протести по цяла Франция. Хората не желаят да плащат… на страни от третия свят… с цел да защитят може би околната среда. Скандират: „ Искаме Тръмп! “. Обичам Франция! “ Вярно е, че „ жълтите жилетки “ в 2018 година и успеха на Тръмп в 2016 година са страни на един орден. Но какъв е самият орден?
Американската световна империя, зародила ненадейно с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и с връщането на източноевропейските комунисти в лоното на капитализма, за четвърт век изцяло изживя себе си и стана непостижима тежест и за националната страна Съединени американски щати, и за нейните „ клиенти “, и за света. Стана риск за мира, въпреки да нямам доверие, че някой във Вашингтон има съществено желание да води същинска война против нуклеарна мощ. Деимпериализацията на Съединени американски щати съответствува с интереса на голямото болшинство американци, без значение дали симпатизират на Тръмп или не го траят, както съвсем всички прогресивни образовани хора в Ню Йорк, пък и на болшинството американски бизнесмени.
Доминирането на политиката и медиите от представителите и наемниците на корпоративния империалистическия суперелит – горната част на най-горния един % от популацията – трансформира днешните Съединени американски щати (и техния клиент ЕС) в съвършена олигархия, робия на малцинството. Антируската нервност, както и изобщо нервността против Тръмп, от която тя е значим, само че не единствен детайл, е единствено един от признаците на отчаянието на този суперелит, че почвата под краката му се изплъзва. Сюрреалистичното лъготене на казионните западни медии и политиците са симптом на това обезсърчение.
Интересно, съпротивата против Тръмп дава и антиимпериалистически плодове. Преди няколко дни да вземем за пример американският сенат за пръв път гласоподава с огромно болшинство (56 против 41 гласа) резолюция за евакуиране на американската войска от противозаконната и антиконституционна война на Саудитската Арабия и Съединени американски щати против Йемен. Вносителят й сенатор Бърни Сандърс от дълго време разобличаваше с пламенни речи нападателния и геноциден темперамент на тази война, само че възможностите му да получи двупартийна поддръжка в сената единствено допреди седмици бяха под нулата.
Но тогава Тръмп-честният, на въпрос дали ще наложи на Рияд наказания за убийството на Джамал Хашоги, не опита да увърта, а отвърна почтено: „ Абе нарязаха го там, но ни поръчват военна техника. Всеки на тоя свят я искаше тази поръчка. Русия я искаше, Китай я искаше, ние я искахме. Получихме я. Това са „ Боинг “, „ Локхийд “, „ Рейтеон “… Не желая да изгубя такава поръчка. “ И не щеш ли борците против Тръмп в конгреса освен упрекнаха саудитския владетел в убийството, само че и оповестиха войната в Йемен за противозаконна и антиконституционна. Отношенията със Саудитска Арабия, войната й с Йемен, също както и връзките с Русия, са към този момент стопроцентов пленник на битката против Тръмп – и нямат значение сами по себе си.
Самият Тръмп като частно лице има ясно виждане за ролята на Рияд в международните каузи. В презиборната си акция в 2016 година той означи, че саудитското кралско семейство е забъркано в терористичните офанзиви на 11 септември. „ Кой взриви Световния търговски център? Не бяха иракчаните. Погледнете Саудитска Арабия, отворете документите! “ Съвсем нехарактерно за републиканец, той позволи също, че президентът Буш II е персонално отговорен за неуспеха на американските служби, довел до злополуката. „ Можеше ли той да направи нещо? Ами неговото Централно разузнавателно управление на САЩ сподели, че са знаели какво става. “ В 2008 година Тръмп даже изрази отчаяние, че демократите не съумяха да импийчнат Буш II за лъжите му за Ирак.
Предполагам, че точно тези прояви на почтеност ще се запомнят от него в историята. Сладкодумната тирада с добре дозирана страст на президента Буш II на погребението на татко му преди седмици, в действителност, за следващ път накара образованите американци да въздишат – какво немислимо проваляне на нравите и усета докара образец като Тръмп в Белия дом.
При това досието на Оранжевия е несравнимо по-леко откъм грехове от двамата потвърдени военопрестъпници от династията Буш! В различен кандидат-президентски спор в 2016 година Тръмп призна: „ явно войната в Ирак беше огромна неточност. Въобще не трябваше да сме в Ирак. Те ни лъжеха, че там има оръжия за всеобщо поразяване. Пропиляхме шест трилиона $ за войни в Близкия изток – с които можехме да изградим Америка още веднъж два пъти – които донесоха единствено още тероризъм, гибел и премеждия. Представете си тези пари да бяха изхарчени вкъщи – похарчихме шест трилиона и загубихме хиляди убити… стотици хиляди, в случай че погледнем и другата страна. “
В речта си на инагурацията през януари 2017 година Тръмп сподели: „ Ще търсим другарството и положителната воля на всички страни – само че ще го вършим с разбирането, че всички страни имат право да слагат своя интерес преди всичко. Не желаеме да постановяваме нашия метод на живот на никого, избираме той да сияе като образец “.
Тези думи, както и тези на Буш II в 2007 година в България, че „ България не би трябвало да избира сред Съединени американски щати и Русия, а може да е другар и с двете “, би трябвало да се изсекат със златни букви на две колони, побити пред входа на американското посолство в София.
Пак в инагурационната си тирада Тръмп подсети, че „ майки и деца са хванати в клопката на бедността в нашите гета, ръждясали заводи стърчат като надгробни камъни из нашата страна, просветителна система… която оставя нашите възпитаници в незнание, престъпност и банди, лишили толкоз живот и лишили страната ни от толкоз капацитет “. За сметка на трилионите, пропилени за безсмислени военни случки. Неотдавна във военна база в Северна Каролина Тръмп още веднъж натърти: „ ще спрем да тичаме да смъкваме непознати режими, за които не знаем нищо, ще се съсредоточим на ИДИЛ “.
Тръмп е жертва на пълзящ прелом, почнал ведната след встъпването му на власт преди 23 месеца. Дали импийчментът ще успее – не е несъмнено. И двете страни имат своите секрети ходове. Но превратът го спъва в работата му всяка секунда. Искаше да вземем за пример да се срещне с Путин в Аржентина и нехаеше за случая в Черно море, до момента в който срочните самопризнания на някогашния му юрист Коен не го притиснаха в последния миг да анулира срещата. Тръмп изпитва спонтанна благосклонност към Путин – като множеството хора по света. Когато консервативният тв водещ Бил O’Райли го пита не мисли ли, че Путин е палач, той отговори: „ Да не мислите, че ние сме почтени? Нашата страна прави също доста убийства. “
Тръмп няма илюзии и за ролята на парите в американската политика и за деградацията на медиите. Изглежда в този момент единствено самотни милиардери като него, Майк Блумбърг и Рос Перо, могат да се вживяват в ролята на самобитни пророци, без да засягат, несъмнено, личните си ползи. Всички политици, които разчитат на външни спонсори, са марионетки, мисли Тръмп. Дори да се споделят Джеб Буш или Тед Круз. Особено нездравословна съгласно него е ролята на фармацевтичните колоси.
Макар и да споделя истината, на Тръмп очевидно не може да се разчита, с него не могат да се подписват контракти, множеството от обещанията му към междинната класа са забравени; тези, които се пробва да извърши, бяха провалени по доверчив и химеричен метод. Действията му в полза на олигархията са по-предвидими, само че и там напълно не всички са удовлетворени, а бъдещето е неразбираемо.
Като Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики Тръмп пристигна със смелото желание да промени всичко – и като него няма разбиране какво и по какъв начин да промени, с кого и против кого да се съюзи. Хаосът в американската висша политика е цялостен, само че пък може би тъкмо това най-съответства на историческата задача за демонтажа на американската империя.
Дали Тръмп е най-нечестният и лъжовен президент в историята на Съединени американски щати? Може и да се поспори. Че е най-капризният, детски, непохватен, некоректен и изврътлив – може да се одобри. Но не може да се отхвърли също, че постоянно е нетипично откровен – приказва истината за най-важните неща може би повече от всеки различен жив американски политик.
Не тъй като е почтен по природа – не е! В марксизма революционната роля на пролетариата се състои не в това, че служащите поотделно са прелестни хора, а в това, че егоистичният съсловен интерес на пролетариата съответствува с обективната историческа наклонност на класовото общество да се самоотрече и се трансформира в безкласово. При Тръмп егоистичният му интерес да оцелее политически съответствува с обективната историческа наклонност за деимпериализацията на Америка.
Самият Тръмп, заради умствената си дребнавост, не може да осмисли това рационално. Ето да вземем за пример наивния му до нелепост туийт от 8 декември за френските „ жълти жилетки “: „ Парижкото съглашение (за климата) не работи добре за Париж. Протести и протести по цяла Франция. Хората не желаят да плащат… на страни от третия свят… с цел да защитят може би околната среда. Скандират: „ Искаме Тръмп! “. Обичам Франция! “ Вярно е, че „ жълтите жилетки “ в 2018 година и успеха на Тръмп в 2016 година са страни на един орден. Но какъв е самият орден?
Американската световна империя, зародила ненадейно с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и с връщането на източноевропейските комунисти в лоното на капитализма, за четвърт век изцяло изживя себе си и стана непостижима тежест и за националната страна Съединени американски щати, и за нейните „ клиенти “, и за света. Стана риск за мира, въпреки да нямам доверие, че някой във Вашингтон има съществено желание да води същинска война против нуклеарна мощ. Деимпериализацията на Съединени американски щати съответствува с интереса на голямото болшинство американци, без значение дали симпатизират на Тръмп или не го траят, както съвсем всички прогресивни образовани хора в Ню Йорк, пък и на болшинството американски бизнесмени.
Доминирането на политиката и медиите от представителите и наемниците на корпоративния империалистическия суперелит – горната част на най-горния един % от популацията – трансформира днешните Съединени американски щати (и техния клиент ЕС) в съвършена олигархия, робия на малцинството. Антируската нервност, както и изобщо нервността против Тръмп, от която тя е значим, само че не единствен детайл, е единствено един от признаците на отчаянието на този суперелит, че почвата под краката му се изплъзва. Сюрреалистичното лъготене на казионните западни медии и политиците са симптом на това обезсърчение.
Интересно, съпротивата против Тръмп дава и антиимпериалистически плодове. Преди няколко дни да вземем за пример американският сенат за пръв път гласоподава с огромно болшинство (56 против 41 гласа) резолюция за евакуиране на американската войска от противозаконната и антиконституционна война на Саудитската Арабия и Съединени американски щати против Йемен. Вносителят й сенатор Бърни Сандърс от дълго време разобличаваше с пламенни речи нападателния и геноциден темперамент на тази война, само че възможностите му да получи двупартийна поддръжка в сената единствено допреди седмици бяха под нулата.
Но тогава Тръмп-честният, на въпрос дали ще наложи на Рияд наказания за убийството на Джамал Хашоги, не опита да увърта, а отвърна почтено: „ Абе нарязаха го там, но ни поръчват военна техника. Всеки на тоя свят я искаше тази поръчка. Русия я искаше, Китай я искаше, ние я искахме. Получихме я. Това са „ Боинг “, „ Локхийд “, „ Рейтеон “… Не желая да изгубя такава поръчка. “ И не щеш ли борците против Тръмп в конгреса освен упрекнаха саудитския владетел в убийството, само че и оповестиха войната в Йемен за противозаконна и антиконституционна. Отношенията със Саудитска Арабия, войната й с Йемен, също както и връзките с Русия, са към този момент стопроцентов пленник на битката против Тръмп – и нямат значение сами по себе си.
Самият Тръмп като частно лице има ясно виждане за ролята на Рияд в международните каузи. В презиборната си акция в 2016 година той означи, че саудитското кралско семейство е забъркано в терористичните офанзиви на 11 септември. „ Кой взриви Световния търговски център? Не бяха иракчаните. Погледнете Саудитска Арабия, отворете документите! “ Съвсем нехарактерно за републиканец, той позволи също, че президентът Буш II е персонално отговорен за неуспеха на американските служби, довел до злополуката. „ Можеше ли той да направи нещо? Ами неговото Централно разузнавателно управление на САЩ сподели, че са знаели какво става. “ В 2008 година Тръмп даже изрази отчаяние, че демократите не съумяха да импийчнат Буш II за лъжите му за Ирак.
Предполагам, че точно тези прояви на почтеност ще се запомнят от него в историята. Сладкодумната тирада с добре дозирана страст на президента Буш II на погребението на татко му преди седмици, в действителност, за следващ път накара образованите американци да въздишат – какво немислимо проваляне на нравите и усета докара образец като Тръмп в Белия дом.
При това досието на Оранжевия е несравнимо по-леко откъм грехове от двамата потвърдени военопрестъпници от династията Буш! В различен кандидат-президентски спор в 2016 година Тръмп призна: „ явно войната в Ирак беше огромна неточност. Въобще не трябваше да сме в Ирак. Те ни лъжеха, че там има оръжия за всеобщо поразяване. Пропиляхме шест трилиона $ за войни в Близкия изток – с които можехме да изградим Америка още веднъж два пъти – които донесоха единствено още тероризъм, гибел и премеждия. Представете си тези пари да бяха изхарчени вкъщи – похарчихме шест трилиона и загубихме хиляди убити… стотици хиляди, в случай че погледнем и другата страна. “
В речта си на инагурацията през януари 2017 година Тръмп сподели: „ Ще търсим другарството и положителната воля на всички страни – само че ще го вършим с разбирането, че всички страни имат право да слагат своя интерес преди всичко. Не желаеме да постановяваме нашия метод на живот на никого, избираме той да сияе като образец “.
Тези думи, както и тези на Буш II в 2007 година в България, че „ България не би трябвало да избира сред Съединени американски щати и Русия, а може да е другар и с двете “, би трябвало да се изсекат със златни букви на две колони, побити пред входа на американското посолство в София.
Пак в инагурационната си тирада Тръмп подсети, че „ майки и деца са хванати в клопката на бедността в нашите гета, ръждясали заводи стърчат като надгробни камъни из нашата страна, просветителна система… която оставя нашите възпитаници в незнание, престъпност и банди, лишили толкоз живот и лишили страната ни от толкоз капацитет “. За сметка на трилионите, пропилени за безсмислени военни случки. Неотдавна във военна база в Северна Каролина Тръмп още веднъж натърти: „ ще спрем да тичаме да смъкваме непознати режими, за които не знаем нищо, ще се съсредоточим на ИДИЛ “.
Тръмп е жертва на пълзящ прелом, почнал ведната след встъпването му на власт преди 23 месеца. Дали импийчментът ще успее – не е несъмнено. И двете страни имат своите секрети ходове. Но превратът го спъва в работата му всяка секунда. Искаше да вземем за пример да се срещне с Путин в Аржентина и нехаеше за случая в Черно море, до момента в който срочните самопризнания на някогашния му юрист Коен не го притиснаха в последния миг да анулира срещата. Тръмп изпитва спонтанна благосклонност към Путин – като множеството хора по света. Когато консервативният тв водещ Бил O’Райли го пита не мисли ли, че Путин е палач, той отговори: „ Да не мислите, че ние сме почтени? Нашата страна прави също доста убийства. “
Тръмп няма илюзии и за ролята на парите в американската политика и за деградацията на медиите. Изглежда в този момент единствено самотни милиардери като него, Майк Блумбърг и Рос Перо, могат да се вживяват в ролята на самобитни пророци, без да засягат, несъмнено, личните си ползи. Всички политици, които разчитат на външни спонсори, са марионетки, мисли Тръмп. Дори да се споделят Джеб Буш или Тед Круз. Особено нездравословна съгласно него е ролята на фармацевтичните колоси.
Макар и да споделя истината, на Тръмп очевидно не може да се разчита, с него не могат да се подписват контракти, множеството от обещанията му към междинната класа са забравени; тези, които се пробва да извърши, бяха провалени по доверчив и химеричен метод. Действията му в полза на олигархията са по-предвидими, само че и там напълно не всички са удовлетворени, а бъдещето е неразбираемо.
Като Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики Тръмп пристигна със смелото желание да промени всичко – и като него няма разбиране какво и по какъв начин да промени, с кого и против кого да се съюзи. Хаосът в американската висша политика е цялостен, само че пък може би тъкмо това най-съответства на историческата задача за демонтажа на американската империя.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ