Халед Хосейни е сред най-популярните писатели в последните години. Неговите

Халед Хосейни е измежду най-популярните писатели в последните години. Неговите книги „ Ловецът на хвърчила “, „ Хиляди сияйни слънца “ и „ А планините ехтяха “ са международни бестселъри, преведени на доста езици и издадени в над 40 страни по света.

Халед Хосейни е роден в Кабул, Афганистан. Част от детството му минава там, а по-късно се мести със фамилията си в Иран, защото татко му е посланик. В книгите му съществена част от действието се развива точно в родината му Афганистан, а тематиките, които преглежда са за равноправието сред дами и мъже в арабския свят, както и етническото напрежение.

Един ден някой ще ме прегърне толкоз мощно, че ще има два разновидността: или ще събере всички счупени неща в мен, или ще ме довърши завинаги…

Знаете ли, в случай че се вгледаме в личните си животи като човешки същества, има непрекъсната болежка и страдалчество. Такова е съществуването на всяко човешко творение. Това е и главната причина да четем книги, в които болката е съществена тематика. Те оферират сходно възприятие на това в нашия живот. Виждаме, че не сме сами, че нашите компликации са като тези на героите. Осъзнаваме, че не се сблъскваме единствено ние с компликациите.

Беше доста от дълго време, само че в този момент знам от опит какъв брой неправилно е изказванието, че можем да погребем предишното. Защото заровим ли го, то постоянно съумява да изпълзи на открито.

Времето може да е алчно – от време на време краде детайлите за себе си.

Има единствено един грях и това е кражбата. Всеки различен грях е вид на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има брачен партньор, на децата открадваш татко им. Когато казваш неистина, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на честност. Няма по-жалка постъпка от кражбата.

Понякога станалото за няколко дни, даже за един-единствен ден може да промени целия живот на индивида.

Въжето, което те издърпва от блатото, може да се трансформира в примката към врата ти.

Тя сподели: „ Толкова се опасявам. “
„ Защо? “ – попитах аз.
„ Защото съм толкоз безгранично щастлива. Плаши ме това благополучие. “
Пак я попитах за какво и тя рече: „ Позволяват ти да бъдеш благополучен единствено в случай че се канят да ти лишават нещо. “

Всички хубави неща в живота са нежни и се губят елементарно.

Сърцето на мъжа е студено и твърдо като камък. Не е като майчината вътрешност. То не кърви, не се разпъва, с цел да ти направи място.

Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса постоянно сочи север, по този начин и обвинителният пръст на мъжа постоянно сочи дамата. Винаги.

След няколко години това момиче ще е жена, която ще желае малко от живота, няма в никакъв случай да обременява другите, няма да дава да се разбере, че и тя е тъгувала и страдала, имала е фантазии, с които са се подиграли. Жена, която ще е като камък на дъното на река, чиято хубост не се изхабява от бурното течение, а единствено става по-изящна.

Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с обичаните си цветове.

Бракът може да изчака, образованието – не.

Едно общество няма късмет за триумф, в случай че дамите в него са необразовани.

Това е бедата на хората, които споделят истината… Мислят си,че и другите са като тях.

Започваше се. Задължителните въпроси, машиналните отговори. И едните, и другите престорени. Уморени танцьорки, подхванали скучен остарял танц.

Нито дума не се споделя сред нас, не тъй като нямаме какво да си кажем, а тъй като не е нужно да споделяме каквото и да е.

От всички несгоди, които човек би трябвало да изтърпи, няма по-голяма от това просто да чакаш.

Те споделят: откри цел в живота си и я изживей. Но от време на време едвам, когато си изживял, разпознаваш задачата на живота, и най-често е нещо, за което въобще не си се сещал .

Човек, който няма съвест и добрина, той не страда.

Може би това е наказването за тези, които са били безсърдечни, да го схванат едвам тогава, когато нищо не може да се поправи.

Затваряйки вратата, аз се запитах дали по този начин изниква прошката – не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.

Зад всяко тестване и болежка, на които Той ни подлага, Господ има причина.

Накрая светът постоянно печели. Това просто е по този начин.

Грешно е да се нараняват даже и неприятните хора. Защото те не знаят кое е по-добро и тъй като от време на време неприятните хора стават положителни.

Това е същинското възмездие – когато виновността води към положително .

Има метод да бъдеш добър още веднъж.