Безсрамен и успешен. Оказа се, че пълното отсъствие на срам невинаги е лошо
Група психолози неотдавна споделиха прозрения за природата на срама и неговото влияние върху човешкото държание. Те направиха забавно умозаключение: става известно, че някои хора в действителност са устойчиви на позор и това може да бъде преимущество.
Психолозите споделят, че някои хора изначално са лишени от способността да изпитват позор. Изненадващо, тези хора не всеки път са били антисоциални или деструктивни, както си мислите. Всъщност някои от тях са били много сполучливи и ефикасни в персоналния и професионалния си живот.
Това е забавен поврат в нашето схващане за срама. Склонни сме да мислим за неналичието на позор като за негативна линия, която имат социопатите или нарцисистите. Но тези размисли допускат, че неналичието на позор в избрани обстановки може да има удобни последствия, пише BBC Science Focus. Например, може да насърчи смели дейности, взимане на решения и вдишване на риск, което може да докара до обилни персонални или публични облаги.
Експертите деликатно означиха, че техните открития не значат, че безсрамието по своята същина е положително. Всъщност срамът, колкото и противен да е той, играе значима роля в общественото ни взаимоотношение. Не ни разрешава да се държим по метод, който вреди на другите и нарушава публичния ред. Хората без възприятие за позор могат да бъдат рискови, тъй като може да не виждат вредата, която предизвикват на другите.
Има обаче повече доказателства, че в историята на срама има освен това, в сравнение с сме привикнали да виждаме. Разбирането по какъв начин работи срамът, за какво съществува и за какво някои хора наподобява са лишени от него може да даде значима визия за човешкото държание и обществото.
От позиция на практическо приложение, тематиката за безсрамието като ситуационно позитивна линия може да има обилни последствия за разнообразни области, в това число логика на психиката, бизнес и политика. Например, разбирането на механизмите зад срама може да помогне на експертите по психологично здраве да лекуват по-добре положения, свързани с несъразмерен позор, като тревога и меланхолия.
Освен това, признаването на евентуалните изгоди от избрани равнища на дебелоочие може да повлияе на метода, по който подхождаме към водачеството и вземането на решения в бизнеса и политиката. Може би има място за безсрамници в придвижването на напредъка и нововъведенията.
Науката продължава да учи тази завладяваща тематика всеки ден. Бъдещите проучвания биха могли да се задълбочат в невробиологичните основи на срама, да проучат дълготрайното влияние на безсрамието върху живота на човек и да разработят тактики, които да оказват помощ на хората да се оправят и да схванат по-добре възприятието.
В свят, който постоянно наподобява преливащ от нахално държание, тази позиция на професионалните психолози обезпечава деликатно и нюансирано схващане на това какво значи да изпитваш или да не изпитваш позор. Това ни припомня, че до момента в който срамът може да бъде мъчителен, той също играе значима роля в нашия живот и общности. И, изненадващо, при избрани условия безсрамието не всеки път е нещо неприятно.
Превод: GlasNews
Психолозите споделят, че някои хора изначално са лишени от способността да изпитват позор. Изненадващо, тези хора не всеки път са били антисоциални или деструктивни, както си мислите. Всъщност някои от тях са били много сполучливи и ефикасни в персоналния и професионалния си живот.
Това е забавен поврат в нашето схващане за срама. Склонни сме да мислим за неналичието на позор като за негативна линия, която имат социопатите или нарцисистите. Но тези размисли допускат, че неналичието на позор в избрани обстановки може да има удобни последствия, пише BBC Science Focus. Например, може да насърчи смели дейности, взимане на решения и вдишване на риск, което може да докара до обилни персонални или публични облаги.
Експертите деликатно означиха, че техните открития не значат, че безсрамието по своята същина е положително. Всъщност срамът, колкото и противен да е той, играе значима роля в общественото ни взаимоотношение. Не ни разрешава да се държим по метод, който вреди на другите и нарушава публичния ред. Хората без възприятие за позор могат да бъдат рискови, тъй като може да не виждат вредата, която предизвикват на другите.
Има обаче повече доказателства, че в историята на срама има освен това, в сравнение с сме привикнали да виждаме. Разбирането по какъв начин работи срамът, за какво съществува и за какво някои хора наподобява са лишени от него може да даде значима визия за човешкото държание и обществото.
От позиция на практическо приложение, тематиката за безсрамието като ситуационно позитивна линия може да има обилни последствия за разнообразни области, в това число логика на психиката, бизнес и политика. Например, разбирането на механизмите зад срама може да помогне на експертите по психологично здраве да лекуват по-добре положения, свързани с несъразмерен позор, като тревога и меланхолия.
Освен това, признаването на евентуалните изгоди от избрани равнища на дебелоочие може да повлияе на метода, по който подхождаме към водачеството и вземането на решения в бизнеса и политиката. Може би има място за безсрамници в придвижването на напредъка и нововъведенията.
Науката продължава да учи тази завладяваща тематика всеки ден. Бъдещите проучвания биха могли да се задълбочат в невробиологичните основи на срама, да проучат дълготрайното влияние на безсрамието върху живота на човек и да разработят тактики, които да оказват помощ на хората да се оправят и да схванат по-добре възприятието.
В свят, който постоянно наподобява преливащ от нахално държание, тази позиция на професионалните психолози обезпечава деликатно и нюансирано схващане на това какво значи да изпитваш или да не изпитваш позор. Това ни припомня, че до момента в който срамът може да бъде мъчителен, той също играе значима роля в нашия живот и общности. И, изненадващо, при избрани условия безсрамието не всеки път е нещо неприятно.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ