Любител криптограф от интернет разкодира писмо на Чарлз Дикенс
Група фенове криптографи оказват помощ на специалисти да разбият мистериозния код на Чарлз Дикенс, употребен в неговото известно „ Писмо от Тависток “.
Когато умира през 1870 година, с изключение на обилие от романи, Дикенс оставя след себе си редица мистерии. Известният създател е почитател на писането в архаична към този момент стенографна система от 1700 година, наречена Брахиграфия на Гърни, която той на всичкото от горната страна трансформира, с цел да сътвори по този начин наречения от него Дяволски почерк.
Пример за Брахиграфия на Гърни
Десет ръкописа, обхващащи интервала 1830-1860 година, са написани с тази лична бързопис на Чарлз и в по-голямата си част са към момента неразгадани от специалистите. През 2020 година Проектът „ Кодът на Дикенс “ на Университета в Лестър приканва фенове криптографи да оказват помощ за дешифрирането на „ Писмото от Тависток “ – ръкопис, който остава неразгадан повече от 150 години. И по този начин, за плана над 1000 души изтеглят писмото, с цел да се опитат да го разбият.
Къщата Тависток, дом на известния създател за интервал от 9 години
„ Като занимание навестявам група за кодове в [сайта] Reddit и един път забелязах, че пъзелите, които включват бързопис, остават нерешени най-дълго. След като взех решение един от тях, видях оповестени няколко от стенограмите на Чарлз Дикенс. Започнах да уча бързопис на Гърни и участвах в отворените семинари #SolveItDickens в Zoom “, споделя в известие за пресата Шейн Багс, ИТ служащ от Калифорния, който печели премия от £300 за приноса си в разгадаването на писмото.
„ След като получавах най-вече 4-ки по литература, в никакъв случай не съм си помислял, че в миналото някаква част от работата ми ще съставлява интерес за учещите Чарлз Дикенс! За мен бе чест да работя с професор Хюго Боулс и доктор Клеър Ууд и се веселя, че съумях да оказа помощ.
Писмото, за жалост, не съдържа нова литература или сюжетни контури за някакви ненаписани произведения на великия създател. Въпреки това, то ни предлага взор към една проблематична част от живота му. “
„ Събрахме обособени прозрения от другите криптографи и всичко просто стартира да си идва на мястото. Може да го оприличите на „ сглобяване на мозайка “. Един от тях откри думите „ Ден на Възнесение “, а различен – „ идната седмица “, което ни оказа помощ да определим тъкмо датата на писмото. Криптографите, които са осведомени с живота и творчеството на Дикенс, разпознават абревиатурата „ HW “ като неговото списание Household Words и свързват признака за думата „ round “ с журнала му „ All The Year Round “, споделя Хюго Боулс, професор в Университета на Фоджа и създател на Dickens and the Stenographic Mind, в прессъобщение.
„ Когато други откриват думите „ реклама “, „ отказано “ и „ изпратено назад “, разбрахме, че написа за негова реклама, която е била отхвърлена. Думите „ погрешно и незаслужено “ и „ в намерено правосъдно съвещание “ подсказват, че се оплаква, че отводът няма правно съображение.
Писмото наподобява се отнася до обявяване на новото му списание „ All The Year Round “, което се пробва да популяризира в „ The Times “ през май 1859 година Дикенс се скарва със съсобствениците на предходното му списание „ Household Words “, откакто издателите отхвърлят да разгласяват изказване от него, в което отхвърлят слуховете, че има връзка с актриса.
Издателите желаят да задържат своите читатели на „ Household Words “ и съдят Дикенс, с цел да му попречат да им сътвори усещането, че списанието е прекъснато. Съдията взема решение, че може да разгласи новото си списание, стига да формулира по този начин, че остарялото се приключва от него, а не от издателите.
Когато се пробва да популяризира новото списание обаче, наподобява, че от „ The Times “ имат правни терзания и отхвърлят. В този миг той написва писмото до персонален прочут, с цел да го помоли грешката да бъде поправена.
„ Чувствам се длъжен “, стартира писмото до приятеля му от „ The Times “, „ въпреки и доста насилствено, да се обърна персонално към вас. “
Текстът, споделят откриватели от Университета в Лестър, е написан в тежък интервал от живота на Дикенс.
„ В писмото виждаме Дикенс, предприемача, да употребява персоналните си контакти, с цел да развива ползите си и мощно да аргументира своята страна на нещата “, споделя в изказване доктор Клеър Ууд, учител по викторианска литература в университета в Лестър.
„ Особено забавно е да се види по какъв начин той употребява език от решението по делото „ Бредбъри и Евънс против Дикенс “. Авторът е мощно сериозен към правната система в романа „ Студеният дом “, написан по-рано същото десетилетие, само че не толкоз мощно, когато нещата работят в негова изгода. “
Смята се, че той е запазил копие от писмото в бързопис като юридически документ.
Въпреки че преводът може да е разочароващ за всеки, който се е надявал на ново творчество от обичан създател, въпреки всичко да не забравяме, че има над 70 страници с бележки, които към момента чакат да бъдат разгадани, в разнообразни архиви по света, както и в частни сбирки.
