Учени: Задава се суперконтинент и дълга ледникова епоха
Група откриватели предвидиха, че суперконтинентите, тези великански сухопътни маси, от които са зародили актуалните континенти, могат да се появят още веднъж на Земята в границите на 200 милиона години, фрапантно променяйки климата на нашата планета.
Статия в Live Science разказва тази визия за далечното бъдеще на Земята, оповестена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU), предава DarikNews.
Бъдещ ледников стадий
По време на срещата учените предложиха два вероятни сюжета. От една страна, в границите на 200 милиона години съвсем всички континенти ще влязат в северното полукълбо, до момента в който Антарктида ще остане сама в южното полукълбо. При втория сюжет, който ще се случи след 250 милиона години, към екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая откривателите разчитаха на топографията на суперконтинентите, с цел да предскажат въздействието на сюжетите върху световния климат. Най-неочакваната констатация от техните планирани модели е, че международните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, това може да значи надълбоко и продължително заледяване, невиждано до момента на Земята, съгласно учените, взели участие в сбирката на AGU.
Майкъл Уей, физик от Института за галактически проучвания на НАСА “Годард “ в Ню Йорк и водещ създател на проучването: "Снегът и ледът на този северен суперконтинент ще основат непрекъснато покритие над Земята през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да докара до ледникова ера, която ще бъде доста по-дълга от предходната на Земята, за интервал от към „ 100-150 милиона години “.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в заплаха, макар че биха могли да се появят други типове, които ще се приспособяват, с цел да оцелеят в тези нови климатични условия.
Земята е минала през голям брой стадии
Континентите, които познаваме през днешния ден, не постоянно са били такива. Майкъл Уей изяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е минала през голям брой интервали, в които континентите са се струпали дружно, с цел да образуват суперконтиненти и по-късно са се разпаднали.
Последният подобен суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, формирана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, различен параметър, който Уей и неговият екип са взели поради при създаването на своя планиран модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, в сравнение с в този момент.
„ Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето; след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се усилва с към 30 минути, по тази причина го включихме в модела, с цел да забележим дали това би имало някакъв резултат “, съобщи Уей. Второ, те пресметнаха, че слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето последователно става по-ярко с времето ", сподели Уей.
Can't wait for this to happen! In only 250 million years our continents will have merged into a single super-continent "Pangaea Proxima ". Look at the cute Atlantic! The Himalaya won't be the highest mountain range anymore! Source:
— Simon Kuestenmacher (@simongerman600)
Статия в Live Science разказва тази визия за далечното бъдеще на Земята, оповестена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU), предава DarikNews.
Бъдещ ледников стадий
По време на срещата учените предложиха два вероятни сюжета. От една страна, в границите на 200 милиона години съвсем всички континенти ще влязат в северното полукълбо, до момента в който Антарктида ще остане сама в южното полукълбо. При втория сюжет, който ще се случи след 250 милиона години, към екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая откривателите разчитаха на топографията на суперконтинентите, с цел да предскажат въздействието на сюжетите върху световния климат. Най-неочакваната констатация от техните планирани модели е, че международните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, това може да значи надълбоко и продължително заледяване, невиждано до момента на Земята, съгласно учените, взели участие в сбирката на AGU.
Майкъл Уей, физик от Института за галактически проучвания на НАСА “Годард “ в Ню Йорк и водещ създател на проучването: "Снегът и ледът на този северен суперконтинент ще основат непрекъснато покритие над Земята през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да докара до ледникова ера, която ще бъде доста по-дълга от предходната на Земята, за интервал от към „ 100-150 милиона години “.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в заплаха, макар че биха могли да се появят други типове, които ще се приспособяват, с цел да оцелеят в тези нови климатични условия.
Земята е минала през голям брой стадии
Континентите, които познаваме през днешния ден, не постоянно са били такива. Майкъл Уей изяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е минала през голям брой интервали, в които континентите са се струпали дружно, с цел да образуват суперконтиненти и по-късно са се разпаднали.
Последният подобен суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, формирана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, различен параметър, който Уей и неговият екип са взели поради при създаването на своя планиран модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, в сравнение с в този момент.
„ Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето; след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се усилва с към 30 минути, по тази причина го включихме в модела, с цел да забележим дали това би имало някакъв резултат “, съобщи Уей. Второ, те пресметнаха, че слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето последователно става по-ярко с времето ", сподели Уей.
Can't wait for this to happen! In only 250 million years our continents will have merged into a single super-continent "Pangaea Proxima ". Look at the cute Atlantic! The Himalaya won't be the highest mountain range anymore! Source:
— Simon Kuestenmacher (@simongerman600)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ