Църквата на Гърция и кабинетът на Ципрас влязоха в спор за името на Македония
Гръцката черква се пробва да се меси в дипломатически въпроси като разногласието за името с Македония и това е единствено част от казуса на външното министерство в Атина съгласно източници от институцията, написа в. " Катимерини ". Изданието разяснява решение на Светия синод на Църквата на Гърция, съгласно което не се приема използването нито на термина " Македония ", нито на включването му в други съставни имена. Писмо с това мнение беше изпратено и на гръцкия министър председател Алексис Ципрас.
Само преди два дни гръцкият външен министър Никос Коциас сподели, че Атина има към Скопие готово предложение, което съгласно ръководещата партия СИРИЗА (но не и съгласно нейния съдружен сътрудник " Независими гърци " ) може да се употребява от Македония за всеобща приложимост и чиято цел е географското разграничение на Македония от едноименния район в Гърция.
Според източници на " Катимерини " от гръцкото външно министерство позицията на гръцкия синод отваря пет въпроса, измежду които този дали църквата " не се е съюзила с неонацитската " Златна зора ", дали " не се пробва да се меси в политиката на страната " и не е минала границите на компетенциите си. Нека църквата " ни каже защо име желае да договаря държавното управление ", иронично отбелязва един от източниците.
Представителите, с които е разговаряло изданието, означават, че църквата " не си е направила труда да попита държавното управление, с цел да се осведоми за хода на договарянията " за името. Те считат, и че религиозната институция си разрешава да се меси във външната политика на страната, без да позволява интервенция на страната " в нейните работи " и че тя би трябвало да се концентрира върху " националния интерес ", а не персоналния на архиереите.
Архиепископ Йероним от Светия синод на Църквата на Гърция споделя, представен от " Катимерини ", че църквата не се меси в политиката, само че има право да изкаже мислите си, до момента в който следи " мъката на гръцкия народ ", а и въпросът, " с изключение на народен и политически, е и църковен ". Според него публична Атина би трябвало да отнесе случая и до Вселенската партиаршия в Истанбул, която " най-добре от всички познава въпросите, които се отнасят до разколната черква на Скопие, която сама се назовава " македонска ", " изяснява Йероним, представен от МИА (агенцията наподобява се базира на оригинала на обявата, а не на англоезичното издание).
С последните си думи духовникът наподобява смесва въпроса за името на Република Македония с този за статута на македонската черква. По последната тематика Църквата на Гърция към този момент изрази предпочитание сътрудниците ѝ в София да не се намесват с опити за покровителство за македонската черква, която сама им предложи да признаят независия ѝ статут с обещанието да признае Българската православна черква за институция " майка ".
Църквата на Гърция - автокефална и приета от патриаршията в Константинопол още през 1850 година - има пълномощия върху огромна част от територията на страната, само че става дума за регионите, които са в границите ѝ отпреди балканските войни. Северната част на страната, въпреки официално да е част от диоцеза на църквата, е под духовната пълномощия на Вселенската патриаршия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4631)
Само преди два дни гръцкият външен министър Никос Коциас сподели, че Атина има към Скопие готово предложение, което съгласно ръководещата партия СИРИЗА (но не и съгласно нейния съдружен сътрудник " Независими гърци " ) може да се употребява от Македония за всеобща приложимост и чиято цел е географското разграничение на Македония от едноименния район в Гърция.
Според източници на " Катимерини " от гръцкото външно министерство позицията на гръцкия синод отваря пет въпроса, измежду които този дали църквата " не се е съюзила с неонацитската " Златна зора ", дали " не се пробва да се меси в политиката на страната " и не е минала границите на компетенциите си. Нека църквата " ни каже защо име желае да договаря държавното управление ", иронично отбелязва един от източниците.
Представителите, с които е разговаряло изданието, означават, че църквата " не си е направила труда да попита държавното управление, с цел да се осведоми за хода на договарянията " за името. Те считат, и че религиозната институция си разрешава да се меси във външната политика на страната, без да позволява интервенция на страната " в нейните работи " и че тя би трябвало да се концентрира върху " националния интерес ", а не персоналния на архиереите.
Архиепископ Йероним от Светия синод на Църквата на Гърция споделя, представен от " Катимерини ", че църквата не се меси в политиката, само че има право да изкаже мислите си, до момента в който следи " мъката на гръцкия народ ", а и въпросът, " с изключение на народен и политически, е и църковен ". Според него публична Атина би трябвало да отнесе случая и до Вселенската партиаршия в Истанбул, която " най-добре от всички познава въпросите, които се отнасят до разколната черква на Скопие, която сама се назовава " македонска ", " изяснява Йероним, представен от МИА (агенцията наподобява се базира на оригинала на обявата, а не на англоезичното издание).
С последните си думи духовникът наподобява смесва въпроса за името на Република Македония с този за статута на македонската черква. По последната тематика Църквата на Гърция към този момент изрази предпочитание сътрудниците ѝ в София да не се намесват с опити за покровителство за македонската черква, която сама им предложи да признаят независия ѝ статут с обещанието да признае Българската православна черква за институция " майка ".
Църквата на Гърция - автокефална и приета от патриаршията в Константинопол още през 1850 година - има пълномощия върху огромна част от територията на страната, само че става дума за регионите, които са в границите ѝ отпреди балканските войни. Северната част на страната, въпреки официално да е част от диоцеза на църквата, е под духовната пълномощия на Вселенската патриаршия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4631)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ