"От Джебел тръгна свободата"
" Границите в този момент са необятно отворени и да знаеш - от Джебел потегли свободата – за туристите, за гурбетчиите и емигрантите Но тази чудна земя не трябва да опустява, а би трябвало да гъмжи от народ, само че обединен ", обобщава бай Рамадан Мехмед. Иска му се на тази дата тук да са дружно и турците, и българите, тъй като " и те плакаха, когато ни сменяха имената и ни гонеха отсам ". Вилдан Байрямова от " Дойче веле " разказва възпоменанието в Джебел на 19 май. Заглавието е на редакцията. Джебел - 29 години по-късно На 19 май площадът в Джебел е цялостен с хора. Това е паметната дата, отключила огромната бежанска вълна към Турция през 1989 година " Защо има толкоз доста полиция отново, също както едно време ", недоумява 82-годишна жена, застанала до плътния полицейски кордон. " Голям призрачен сън преживяхме, доста млади бяха задържани без виновност, синовете ми ги водиха измежду нощ, прибрахме ги полуживи ", споделя тя и притихва.
През последните години наличието на жандармерията е очебийно мощно. Заповядано ѝ е да не се позволяват безредици и провокации. И има за какво - тази година датата 19 май бе почетена в Джебел от два разнообразни митинга - на ДОСТ и на Движение за права и свободи. Присъстваха и двама турски дипломати – посланикът в София и генералният консул в Пловдив.
" Ти от кои си ", пита ме 80-годишният Рамадан Мехмед, дошъл от Черноочене особено за случая. " Едно време този площад изправи българи против турци и кръв се проля, а през днешния ден сме турци против турци, не е на положително това. На Балканите всички би трябвало да сме едно цяло, без значение от името и вярата, другото е бомба със закъснител ", споделя той.
Когато Джебел горящ, из целия Кърджалийски окръг се разнасяли клюки за убити и побоища в милицията, за принудително прокудени от страната хора, дръзнали да стачкуват за рождените си имена. " Нямаше кой да ни каже точната истина, телефоните се подслушваха, беше адско време на незнание и боязън ", спомня си Рамадан. Той знае, че " Дойче веле ", " Свободна Европа " и Би Би Си са уведомили за трагичните събития от оня отдалечен май и че с помощта на тях светът е научил за насилието на комунистическия режим против етническите турци в България.
Първият всеобщ митинг
Тези три медии тогава излъчват апели за народна власт и известия за протестни демонстрации, планувани за 22 май. Датата е определена по този начин, че да не помрачи тържествата за Деня на славянската книжовност и просвета. Държавна сигурност, която е знаела за подготовката на въпросните митинги, дни преди този момент арестува в Джебел лидера на локалната опозиция против възродителния развой Исмет Панишев-Паниша.
Текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души от квартал " Изгрев ". На 18 май умира Местан Агата, един от най-почитаните възрастни турци в региона. Междувременно всички дами от квартала на задържания Исмет Панишев са в безмълвна блокада към сектора на милицията – за да нахлуят вътре, в случай че се разбере, че го малтретират. Но на 19-и сутринта Паниша е върнат вкъщи му.Участникът в събитията Бахри Юмер, който през днешния ден е кмет на града, доста пъти е разказвал за случилото се в тези дни: " През цялата нощ обикаляхме по къщите в Джебел и близките села да убеждаваме, че всички би трябвало да почетем погребението на Местан Агата. Това беше единствено предлог да се струпаме всеобщо на едно място ", спомня си Бахри. На 19 май 1989 година в центъра на града се стичат над 10 000 души. Организаторите научават, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо и по тази причина подреждат след погребението всички да се приберат по домовете си.
" Същата нощ Джебел бе блокиран. От всяка къща се чуваха писъци, извеждаха най-малко по един човек с побой, а в сектора отново ги биеха. После ги изхвърляха по улиците ", споделя очевидецът Бахри. Много от измъчваните получават сърдечен удар, други са тежко ранени, а на лекарите е неразрешено да оказват помощ на потърпевшите.
В оня обезпокоен ден е експулсиран Авни Велиев - ръководителят на основаното по това време правозащитно Дружество за поддръжка на Виена-89. Това е първият всеобщ кротичък митинг на турците в България с единственото искане – неотложно да им бъдат върнати имената. На 20 май въстава Североизточна България – Пристое, Каолиново, следват Дулово, Езерче, Медовец. Убити са 8 души. Бойко Борисов по това време е командирован в Каолиново да оказва помощ за опазването на реда.
Въведеното военно състояние в етнически смесените региони замразява живота там – милиция и елементи на Вътрешни войски блокират всички пътища, институции, лечебни заведения. Продължението на тази история се написа от българските интелектуалци – правозащитници и дисиденти.След кървавата кавга с протестиращите " покръстени " турци, на 21 май 1989 година България отваря границите си - за " Голямата екскурзия ", както я назоваха поддръжниците на комунистическия режим. Границите са отворени и " враговете на националната власт и генералната линия на партията " са експулсирани принудително. Огромни опашки се вият пред паспортните звена на Министерство на вътрешните работи, от ДСК вложителите изнасят спестяванията си с чували, парцели се продават на безценица. Етническата чистка и бежанската вълна към Турция са последвани от обезлюдяването – над 320 000 души се насочат към Капитан Андреево.
" Границите в този момент са необятно отворени и да знаеш - от Джебел потегли свободата – за туристите, за гурбетчиите и емигрантите. Но тази чудна земя не трябва да опустява, а би трябвало да гъмжи от народ, само че обединен ", обобщава бай Рамадан, приседнал в края на горещия площад. Иска му се на тази дата тук да са дружно и турците, и българите, тъй като " и те плакаха, когато ни сменяха имената и ни гонеха отсам ". Не му харесва, че на този ден отново има два митинга и двама мюсюлмански духовници, които от името на две партии зоват за единство, само че от разнообразни трибуни.
През последните години наличието на жандармерията е очебийно мощно. Заповядано ѝ е да не се позволяват безредици и провокации. И има за какво - тази година датата 19 май бе почетена в Джебел от два разнообразни митинга - на ДОСТ и на Движение за права и свободи. Присъстваха и двама турски дипломати – посланикът в София и генералният консул в Пловдив.
" Ти от кои си ", пита ме 80-годишният Рамадан Мехмед, дошъл от Черноочене особено за случая. " Едно време този площад изправи българи против турци и кръв се проля, а през днешния ден сме турци против турци, не е на положително това. На Балканите всички би трябвало да сме едно цяло, без значение от името и вярата, другото е бомба със закъснител ", споделя той.
Когато Джебел горящ, из целия Кърджалийски окръг се разнасяли клюки за убити и побоища в милицията, за принудително прокудени от страната хора, дръзнали да стачкуват за рождените си имена. " Нямаше кой да ни каже точната истина, телефоните се подслушваха, беше адско време на незнание и боязън ", спомня си Рамадан. Той знае, че " Дойче веле ", " Свободна Европа " и Би Би Си са уведомили за трагичните събития от оня отдалечен май и че с помощта на тях светът е научил за насилието на комунистическия режим против етническите турци в България.
Първият всеобщ митинг
Тези три медии тогава излъчват апели за народна власт и известия за протестни демонстрации, планувани за 22 май. Датата е определена по този начин, че да не помрачи тържествата за Деня на славянската книжовност и просвета. Държавна сигурност, която е знаела за подготовката на въпросните митинги, дни преди този момент арестува в Джебел лидера на локалната опозиция против възродителния развой Исмет Панишев-Паниша.
Текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души от квартал " Изгрев ". На 18 май умира Местан Агата, един от най-почитаните възрастни турци в региона. Междувременно всички дами от квартала на задържания Исмет Панишев са в безмълвна блокада към сектора на милицията – за да нахлуят вътре, в случай че се разбере, че го малтретират. Но на 19-и сутринта Паниша е върнат вкъщи му.Участникът в събитията Бахри Юмер, който през днешния ден е кмет на града, доста пъти е разказвал за случилото се в тези дни: " През цялата нощ обикаляхме по къщите в Джебел и близките села да убеждаваме, че всички би трябвало да почетем погребението на Местан Агата. Това беше единствено предлог да се струпаме всеобщо на едно място ", спомня си Бахри. На 19 май 1989 година в центъра на града се стичат над 10 000 души. Организаторите научават, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо и по тази причина подреждат след погребението всички да се приберат по домовете си.
" Същата нощ Джебел бе блокиран. От всяка къща се чуваха писъци, извеждаха най-малко по един човек с побой, а в сектора отново ги биеха. После ги изхвърляха по улиците ", споделя очевидецът Бахри. Много от измъчваните получават сърдечен удар, други са тежко ранени, а на лекарите е неразрешено да оказват помощ на потърпевшите.
В оня обезпокоен ден е експулсиран Авни Велиев - ръководителят на основаното по това време правозащитно Дружество за поддръжка на Виена-89. Това е първият всеобщ кротичък митинг на турците в България с единственото искане – неотложно да им бъдат върнати имената. На 20 май въстава Североизточна България – Пристое, Каолиново, следват Дулово, Езерче, Медовец. Убити са 8 души. Бойко Борисов по това време е командирован в Каолиново да оказва помощ за опазването на реда.
Въведеното военно състояние в етнически смесените региони замразява живота там – милиция и елементи на Вътрешни войски блокират всички пътища, институции, лечебни заведения. Продължението на тази история се написа от българските интелектуалци – правозащитници и дисиденти.След кървавата кавга с протестиращите " покръстени " турци, на 21 май 1989 година България отваря границите си - за " Голямата екскурзия ", както я назоваха поддръжниците на комунистическия режим. Границите са отворени и " враговете на националната власт и генералната линия на партията " са експулсирани принудително. Огромни опашки се вият пред паспортните звена на Министерство на вътрешните работи, от ДСК вложителите изнасят спестяванията си с чували, парцели се продават на безценица. Етническата чистка и бежанската вълна към Турция са последвани от обезлюдяването – над 320 000 души се насочат към Капитан Андреево.
" Границите в този момент са необятно отворени и да знаеш - от Джебел потегли свободата – за туристите, за гурбетчиите и емигрантите. Но тази чудна земя не трябва да опустява, а би трябвало да гъмжи от народ, само че обединен ", обобщава бай Рамадан, приседнал в края на горещия площад. Иска му се на тази дата тук да са дружно и турците, и българите, тъй като " и те плакаха, когато ни сменяха имената и ни гонеха отсам ". Не му харесва, че на този ден отново има два митинга и двама мюсюлмански духовници, които от името на две партии зоват за единство, само че от разнообразни трибуни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ