Подготовката на полицаите – стрелба по два пълнителя в месеца… Валентин Попов пред ФАКТИ
Граничният служител на реда Петър Бъчваров беше убит в главата в понеделник (7 ноември) вечерта от група мигранти до елховското село Голям Дервент, откакто се натъкнал на тях, до момента в който пробват да преминат оградата на границата с Турция. След случая мигрантите са съумели да се придвижат към вътрешността на Турция. Какви проблеми в Министерство на вътрешните работи се крият зад това... Пред ФАКТИ приказва Валентин Попов, ръководител на Синдикалната федерация на Министерство на вътрешните работи.
- Г-н Попов, станахме очевидци на следващия противен случай с български служител на реда, които се случи на границата. Загина вашият сътрудник Петър Бъчваров. Колко постоянно сътрудниците ви се сблъскват по границата със сериозна опасност…
- Бог да го елементарни, сътрудника. Съболезнования на фамилията. Но в тази ситуация се опасявам, че би трябвало да сложим ударението върху думата - следващия. За страдание би трябвало да го кажем това тъкмо. През 2010-а в зоната на граничен надзор на „ Капитан Андреево “ бе погубен граничен служител на реда от автомобил, който се движеше без светлини и с висока скорост. През 2013-а почина граничен служител на реда, откакто в автомобила му се вряза с висока скорост полски камион. През 2014-а, покрай село Горно Ябълково край границата с Турция, при пътен случай почина граничен служител на реда. През 2015 година на автомагистрала „ Тракия “ по време на връщане от командировка от турската граница при пътен случай починаха двама гранични служители на реда. Ето, в този момент това е следващият случай със умрял граничен служител на реда.
- В случая той е бил на браздата, с цел да извършва своите отговорности както всеки един ден…
- Същото можем да кажем и за останалите сътрудници, за които приказвах. Вечна им памет.
Сега казусът обаче е повече или по-малко невиждан, тъй като сътрудника е погубен със пукотевица от прилежаща територия.
Ясно е, че няма метод до нула да се понижи рискът от произшествия в работата ни като служители на реда - било то от гранична полиция, от пожарникари или от редови служители на реда, само че това е част от нашия живот. Въпросът е в това страната да направи по този начин, че тези опасности да бъдат сведени до някакъв най-малко. По въпроса, за жал, се прави прекомерно малко.
- Защо единствено след случай приказваме, че нямаме жилетки, че нямаме термовизьори, че връзката сред патрулите е неприятна, че се губи обсег и така нататък...
- След случай тематиката Министерство на вътрешните работи става фокус, само че има и хора - най-малко някой от нас, които приказват това много постоянно. Помните ли 2015 година, когато направихме един митинг пред Народното събрание и направихме един „ подслон “ на жълтите павета, с цел да покажем при какви условия работят нашите гранични сътрудници. И можем да кажем, че тогава нещо се направи.
Вижте, за тези проблеми се приказва от дълго време, само че въпросът е чува ли се и какво се прави.
Ние проспахме 10 години, имам предвид като страна, от рецесията и миграционния напън върху южната ни граница, че и ненапълно по западната. Кризата стартира през 2012 година. През това време в България са управлявали тъкмо 10 държавни управления - пет постоянни и пет служебни. Това, което сега ръководи страната, е 11-ото държавно управление.
Нито едно от тези 10 държавни управления не съумя да проумее какво приказваме и не взе безусловно никакви ограничения, свързани с този миграционен напън.
Кризата по границата не може да се реши единствено със чиновници - били те на гранична полиция, били командировани от други елементи на страната, било със чиновници от други структури на Министерство на вътрешните работи, било там с наличието на военнослужещи от Българската войска. Всички тези командировки мога да бъдат едно краткотрайно решение, което да свърши някаква работа, да запуши някаква дупка, до момента в който бъдат увеличени щатовете и до момента в който бъдат назначени чиновници. Но тези чиновници би трябвало да минат през съответната подготовка и след това да бъдат изпратени в застрашените участници по държавната граница. Това е истината по този въпрос, а не бе направено безусловно нищо през тези 10 години. Сега за първи път отдавна чуваме Министерство на вътрешните работи да приказва, че ще има въодушевление на щата на гранична полиция. В цялостен контраст на това през 2015 година,
когато имаше пик на мигрантския напън, имаше съкращения на свободни щатове в Министерство на вътрешните работи.
Вярно е, че огромна част от тях бяха в най-ниските равнища в системата, само че включително бяха съкратени и щатове от гранична полиция. Ясно е, че хората изрично не са задоволително, с цел да работят на равнище. Трудно се взема решение казусът и то по две аргументи. Може да вземете най-хубавия областен контрольор в София, може да вземете най-хубавия пътен служител на реда и когато ги изпратите по баирите на Странджа, в гората, когато им възложите да се занимават с активност, която им е непозната, какво вършим. Че по този начин се рискува на практика и животът им.
- Колко се усещат квалифицирания сътрудниците ви, които пазят границата?
- Някой са по-подготвени, други не толкоз. Как да се усеща квалифициран човек, откакто за първи път стъпва на това място и до момента се е занимавал с безусловно друга характерна полицейска работа. В Министерство на вътрешните работи работят и пожарникари… Как смятате, че ще се усеща един пожарникар, в случай че бъде пратен на границата?
- А има ли пожарникари, изпратени на границата?
- Слава Богу няма. В момента още не ги закачат.
- А през каква подготовка минават тези, които биват командировани на границата?
- Ако приказваме за подготовка на чиновниците в Министерство на вътрешните работи по принцип, ще кажем, че при започване на работа, приказвам за тези, които имат полицейски пълномощия, първичната им подготовка, която им дава най-общо някой познания и умения, които ще им бъдат нужни по-нататък, е в границите на 6, 9 месеца или година. Вижте, работата в полицията не може да се базира единствено на първична подготовка. Полицаи се става на база тази подготовка, само че с едно продължаващо образование по време на работата.
- Имате ли информация по какъв начин се усещат в този момент сътрудниците ви, които са служили дружно със починалия. Имаме пукотевица на границата, а те би трябвало да работят, да си вършат обходите…
- Вижте, и тези, които не сме на границата, също преживяхме потрес, тъй като това е едно грубо закононарушение против нашия сътрудник.
Да се открие пукотевица е последна мярка.
Никога не знае човек какво може да чака. Смея да настоявам, че множеството от нас душевен са готови. Дали са готови и професионално? Това към този момент е малко по-различна тематика.
- А какъв брой са готови сътрудниците ви да извадят и употребяват оръжие?
- Това е доста забавен въпрос, който се дискутира в последно време и от хора, които схващат проблематиката. Употребата на оръжие е ясно регламентирана в Закона за Министерство на вътрешните работи. Регламентирани са обстановките, при които чиновник може да употребява оръжие, както и тези обстановки, при които е задължен да употребява оръжие. Интересно е, че в един миг, някъде преди 7 години, в Закона за Министерство на вътрешните работи беше въведено едно в допълнение определение за това каква би трябвало да е обстановката, с цел да се употребява оръжие.
Там се споделя, че това би трябвало да става при съществуването на безспорна нужда.
Сега ще си разреша да изтъквам, може и не безусловно, а по смисъл, юрист Емануил Йорданов, който сподели, че по принцип не е почитател на вкарването на епитети в законите. И е безусловно прав. Законът би трябвало да е написан задоволително ясно, съответно и изрично. И тъй като не е по този начин, това в допълнение утежнява вземането на решение от страна на сътрудник дали да употребява оръжие, или не. Нещо друго, което също влияе ненапълно като спиращ механизъм, е това, че след приложимост на оръжие от страна на служител на реда се подвига медиен звук преди още да я изяснено при какви условия е употребявано оръжието, спазени ли са законовите условия, належащо ли е било и така нататък След това стартират инспекции, пояснения, писане… Често стартират и правосъдни каузи. Давам ви образец. Колега, който употребява оръжие, с цел да се отбрани против нападнал го с секира, по-късно дълго време беше влачен по съдилища. Говоря за един случай, който стана в региона на Разлог и Банско. И още нещо значимо.
Освен всички рецесии, в които е затънало Министерство на вътрешните работи до шия, има и още една рецесия - тя е изключително жестока. Криза на доверието!?
Ние към този момент не имаме вяра на политиците, не имаме вяра доста постоянно даже на някой от професионалното управление на Министерство на вътрешните работи. От своя страна професионалното управление в Министерство на вътрешните работи пък в доста случаи не има вяра тези, които управлява. И отново ще кажа - всички пък дружно не имаме вяра на политиците. Кризата на доверието в Министерство на вътрешните работи е жестока.
- Как служителите на реда преодолявате психическата граница за използването на оръжие?
- Имаме подготовка.
- А какъв брой е подготвен служителят на реда да употребява оръжие…
- Вече загатнах първичното образование. Споменахме и образованието, което продължава по време на службата. Но в случай че излезете на улицата и питате първия срещнат в униформа сътрудник по кое време за последно е стрелял с дългоцевно оръжие с чисто образователна цел, тъй като доколкото се твърди на границата е стреляно с дългоцевно оръжие, ще получите отговори, които ще ви шокират.
Българската полиция изрично стреля доста малко.
Имаме пукотевица като част от образованието. Но стрелбата е и умеене, което изисква персонални качества, изисква да го поддържаш. Трябва да знаеш по какъв начин ти стреля револверът. Това не е като карането на колело… Когато в интервал от време не го упражняваш това умеене, започваш да губиш качество.
- Колко пъти стреляте в месеца?
- Твърде малко.
- Колко малко…
- Ако всеобщият служител на реда стреля един път месечно два пълнителя, това е много добър случай. Но дано си поговорим и с какво стреляме?
- С револвери „ Макаров “…
- А коя година „ Макаров “ влизане въоръжение…
- Вие ще кажете…
- 1948 година. Това е офицерско оръжие, само че армейско оръжие, а не полицейско. „ Макаров “ е умислен като армейски револвер и като подобен е изработен. Той е пример от средата на предишния век. Днес сигурно има и „ Маузер “-и, които стрелят добре, и така нататък Но не можем и да ги съпоставяме със актуалните мостри. И като си приказваме за съоръжение. Колко сътрудници имат тъй наречените „ тийзери “ с електрошок? Аз познавам сътрудници, които са ги виждали и са ги пипали, а някой дори са минали и образование. Но какъв брой се ползват…
- Вие кажете…
- Имаше единствено за задачите на образованието, а в този момент не знам дали има…
- Г-н Попов, станахме очевидци на следващия противен случай с български служител на реда, които се случи на границата. Загина вашият сътрудник Петър Бъчваров. Колко постоянно сътрудниците ви се сблъскват по границата със сериозна опасност…
- Бог да го елементарни, сътрудника. Съболезнования на фамилията. Но в тази ситуация се опасявам, че би трябвало да сложим ударението върху думата - следващия. За страдание би трябвало да го кажем това тъкмо. През 2010-а в зоната на граничен надзор на „ Капитан Андреево “ бе погубен граничен служител на реда от автомобил, който се движеше без светлини и с висока скорост. През 2013-а почина граничен служител на реда, откакто в автомобила му се вряза с висока скорост полски камион. През 2014-а, покрай село Горно Ябълково край границата с Турция, при пътен случай почина граничен служител на реда. През 2015 година на автомагистрала „ Тракия “ по време на връщане от командировка от турската граница при пътен случай починаха двама гранични служители на реда. Ето, в този момент това е следващият случай със умрял граничен служител на реда.
- В случая той е бил на браздата, с цел да извършва своите отговорности както всеки един ден…
- Същото можем да кажем и за останалите сътрудници, за които приказвах. Вечна им памет.
Сега казусът обаче е повече или по-малко невиждан, тъй като сътрудника е погубен със пукотевица от прилежаща територия.
Ясно е, че няма метод до нула да се понижи рискът от произшествия в работата ни като служители на реда - било то от гранична полиция, от пожарникари или от редови служители на реда, само че това е част от нашия живот. Въпросът е в това страната да направи по този начин, че тези опасности да бъдат сведени до някакъв най-малко. По въпроса, за жал, се прави прекомерно малко.
- Защо единствено след случай приказваме, че нямаме жилетки, че нямаме термовизьори, че връзката сред патрулите е неприятна, че се губи обсег и така нататък...
- След случай тематиката Министерство на вътрешните работи става фокус, само че има и хора - най-малко някой от нас, които приказват това много постоянно. Помните ли 2015 година, когато направихме един митинг пред Народното събрание и направихме един „ подслон “ на жълтите павета, с цел да покажем при какви условия работят нашите гранични сътрудници. И можем да кажем, че тогава нещо се направи.
Вижте, за тези проблеми се приказва от дълго време, само че въпросът е чува ли се и какво се прави.
Ние проспахме 10 години, имам предвид като страна, от рецесията и миграционния напън върху южната ни граница, че и ненапълно по западната. Кризата стартира през 2012 година. През това време в България са управлявали тъкмо 10 държавни управления - пет постоянни и пет служебни. Това, което сега ръководи страната, е 11-ото държавно управление.
Нито едно от тези 10 държавни управления не съумя да проумее какво приказваме и не взе безусловно никакви ограничения, свързани с този миграционен напън.
Кризата по границата не може да се реши единствено със чиновници - били те на гранична полиция, били командировани от други елементи на страната, било със чиновници от други структури на Министерство на вътрешните работи, било там с наличието на военнослужещи от Българската войска. Всички тези командировки мога да бъдат едно краткотрайно решение, което да свърши някаква работа, да запуши някаква дупка, до момента в който бъдат увеличени щатовете и до момента в който бъдат назначени чиновници. Но тези чиновници би трябвало да минат през съответната подготовка и след това да бъдат изпратени в застрашените участници по държавната граница. Това е истината по този въпрос, а не бе направено безусловно нищо през тези 10 години. Сега за първи път отдавна чуваме Министерство на вътрешните работи да приказва, че ще има въодушевление на щата на гранична полиция. В цялостен контраст на това през 2015 година,
когато имаше пик на мигрантския напън, имаше съкращения на свободни щатове в Министерство на вътрешните работи.
Вярно е, че огромна част от тях бяха в най-ниските равнища в системата, само че включително бяха съкратени и щатове от гранична полиция. Ясно е, че хората изрично не са задоволително, с цел да работят на равнище. Трудно се взема решение казусът и то по две аргументи. Може да вземете най-хубавия областен контрольор в София, може да вземете най-хубавия пътен служител на реда и когато ги изпратите по баирите на Странджа, в гората, когато им възложите да се занимават с активност, която им е непозната, какво вършим. Че по този начин се рискува на практика и животът им.
- Колко се усещат квалифицирания сътрудниците ви, които пазят границата?
- Някой са по-подготвени, други не толкоз. Как да се усеща квалифициран човек, откакто за първи път стъпва на това място и до момента се е занимавал с безусловно друга характерна полицейска работа. В Министерство на вътрешните работи работят и пожарникари… Как смятате, че ще се усеща един пожарникар, в случай че бъде пратен на границата?
- А има ли пожарникари, изпратени на границата?
- Слава Богу няма. В момента още не ги закачат.
- А през каква подготовка минават тези, които биват командировани на границата?
- Ако приказваме за подготовка на чиновниците в Министерство на вътрешните работи по принцип, ще кажем, че при започване на работа, приказвам за тези, които имат полицейски пълномощия, първичната им подготовка, която им дава най-общо някой познания и умения, които ще им бъдат нужни по-нататък, е в границите на 6, 9 месеца или година. Вижте, работата в полицията не може да се базира единствено на първична подготовка. Полицаи се става на база тази подготовка, само че с едно продължаващо образование по време на работата.
- Имате ли информация по какъв начин се усещат в този момент сътрудниците ви, които са служили дружно със починалия. Имаме пукотевица на границата, а те би трябвало да работят, да си вършат обходите…
- Вижте, и тези, които не сме на границата, също преживяхме потрес, тъй като това е едно грубо закононарушение против нашия сътрудник.
Да се открие пукотевица е последна мярка.
Никога не знае човек какво може да чака. Смея да настоявам, че множеството от нас душевен са готови. Дали са готови и професионално? Това към този момент е малко по-различна тематика.
- А какъв брой са готови сътрудниците ви да извадят и употребяват оръжие?
- Това е доста забавен въпрос, който се дискутира в последно време и от хора, които схващат проблематиката. Употребата на оръжие е ясно регламентирана в Закона за Министерство на вътрешните работи. Регламентирани са обстановките, при които чиновник може да употребява оръжие, както и тези обстановки, при които е задължен да употребява оръжие. Интересно е, че в един миг, някъде преди 7 години, в Закона за Министерство на вътрешните работи беше въведено едно в допълнение определение за това каква би трябвало да е обстановката, с цел да се употребява оръжие.
Там се споделя, че това би трябвало да става при съществуването на безспорна нужда.
Сега ще си разреша да изтъквам, може и не безусловно, а по смисъл, юрист Емануил Йорданов, който сподели, че по принцип не е почитател на вкарването на епитети в законите. И е безусловно прав. Законът би трябвало да е написан задоволително ясно, съответно и изрично. И тъй като не е по този начин, това в допълнение утежнява вземането на решение от страна на сътрудник дали да употребява оръжие, или не. Нещо друго, което също влияе ненапълно като спиращ механизъм, е това, че след приложимост на оръжие от страна на служител на реда се подвига медиен звук преди още да я изяснено при какви условия е употребявано оръжието, спазени ли са законовите условия, належащо ли е било и така нататък След това стартират инспекции, пояснения, писане… Често стартират и правосъдни каузи. Давам ви образец. Колега, който употребява оръжие, с цел да се отбрани против нападнал го с секира, по-късно дълго време беше влачен по съдилища. Говоря за един случай, който стана в региона на Разлог и Банско. И още нещо значимо.
Освен всички рецесии, в които е затънало Министерство на вътрешните работи до шия, има и още една рецесия - тя е изключително жестока. Криза на доверието!?
Ние към този момент не имаме вяра на политиците, не имаме вяра доста постоянно даже на някой от професионалното управление на Министерство на вътрешните работи. От своя страна професионалното управление в Министерство на вътрешните работи пък в доста случаи не има вяра тези, които управлява. И отново ще кажа - всички пък дружно не имаме вяра на политиците. Кризата на доверието в Министерство на вътрешните работи е жестока.
- Как служителите на реда преодолявате психическата граница за използването на оръжие?
- Имаме подготовка.
- А какъв брой е подготвен служителят на реда да употребява оръжие…
- Вече загатнах първичното образование. Споменахме и образованието, което продължава по време на службата. Но в случай че излезете на улицата и питате първия срещнат в униформа сътрудник по кое време за последно е стрелял с дългоцевно оръжие с чисто образователна цел, тъй като доколкото се твърди на границата е стреляно с дългоцевно оръжие, ще получите отговори, които ще ви шокират.
Българската полиция изрично стреля доста малко.
Имаме пукотевица като част от образованието. Но стрелбата е и умеене, което изисква персонални качества, изисква да го поддържаш. Трябва да знаеш по какъв начин ти стреля револверът. Това не е като карането на колело… Когато в интервал от време не го упражняваш това умеене, започваш да губиш качество.
- Колко пъти стреляте в месеца?
- Твърде малко.
- Колко малко…
- Ако всеобщият служител на реда стреля един път месечно два пълнителя, това е много добър случай. Но дано си поговорим и с какво стреляме?
- С револвери „ Макаров “…
- А коя година „ Макаров “ влизане въоръжение…
- Вие ще кажете…
- 1948 година. Това е офицерско оръжие, само че армейско оръжие, а не полицейско. „ Макаров “ е умислен като армейски револвер и като подобен е изработен. Той е пример от средата на предишния век. Днес сигурно има и „ Маузер “-и, които стрелят добре, и така нататък Но не можем и да ги съпоставяме със актуалните мостри. И като си приказваме за съоръжение. Колко сътрудници имат тъй наречените „ тийзери “ с електрошок? Аз познавам сътрудници, които са ги виждали и са ги пипали, а някой дори са минали и образование. Но какъв брой се ползват…
- Вие кажете…
- Имаше единствено за задачите на образованието, а в този момент не знам дали има…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ