Николай Панайотов открива изложба в Градската художествена галерия – Варна
Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” – Варна, показва от 5 март Николай Панайотов с неговата най-нова галерия „ ТИК-ТАГ “. Това е първата среща на варненската аудитория с художника, който свободно минава границите сред България и Франция, високо оценен от рецензия и колекционери. Наложил се като блестящо име в поп-арт сюрреализма на европейската художествена сцена, Николай Панайотов не пропуща да покаже своето изкуство по заслужен метод и в културните центрове на България. Сега варненските ценители ще могат да видят неговия нов план, знаково наименуван “ТИК-ТАГ ”.
Откриването е от 18:00 ч. на 5 март 2024 година в Градската художествена изложба – Варна, на ул. „ Л. Каравелов “ 1. Изложбата може да се види до 24.03.2024 година Куратор на изложбата е Христина Бобокова, която показва концепцията на “ТИК-ТАГ ”: “Изложбата изненадва публиката с нови живописни платна от последните креативен години на художника, както и с дребни рисунки и провокативни скулптурни съоръжения. Творбите са магнетични със своя ослепителен нюанс и мащаб, представители на динамичната и фигуративна експресивност на художника. Те са основани както в Париж, където той прекарва зимните месеци в дома си, по този начин и в китното село Стоките, където топлите летни дни го въодушевяват за творчество. В работата си художникът не бяга от същността си и доброволно споделя по какъв начин сънищата му блестящо участват в будното му всекидневие, те сътворяват причудливи форми и същества върху платната му, които са негово избавление от обезумялост и самозаблуда. Образите се появяват като следи от нервни тикове в темп на създаване и опустошение на илюзии. Тиковете се преобразуват в бродерии от женски, мъжки и скотски облици, детонация от форми, цветове и повърхности, лишени от логическа връзка и обязаност. Те се вплитат с действителността на всекидневието, раждат нови положения на гняв, апетит, жадност, възторг, на съсредоточеност и дълбочина, в същото време спонтанност, назадничавост и равнодушие. Чрез тагирането на платното и неговото прекрояване се илюстрират характери, мечти, държания, реакции, придвижвания, положения, задръжки, кошмари и страхове. Художникът основава компилиран облик на доста от публичните и интимни човешки проявления, които до толкоз са се анимализирали в реакциите и външността си, че откровението на създателя е изцяло и той ги изобразява такива, каквито ги вижда, като причудливи създания - полу-хора, полу-животни. За него това са фантастични облици на ръба на интелектуалното и разумното, експериментиращи с близките и себе си, и самите те са резултат от опитите със себепознанието. Може би това сме ние самите, без задръжките, без лицемерието, без привидната хубостта, суетност и изтънченост, с които се представяме пред другите? ” Николай Панайотов e роден през 1956 година в град София. През 1983 година приключва стенна живопис в Художествената академия в София, където от 1983 до 1990 година преподава същата компетентност. След 1990 година се открива в Париж, където Френското министерство на културата му дава ателие. Има голям брой реализации в публични пространства, като най-значителни са 200 кв.м мозайки (1988 г.) и театрална завеса в Дома на културата в Севлиево. Прави поредност изложения живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и Съединени американски щати, Националната изложба и Галерията за задгранично изкуство в София. Създател е на сценографията и костюмите за цикъла на Вагнер „ Пръстенът на нибелунга “ за Софийската опера. Продукцията сега гастролира в Германия и рецензията там я дефинира като „ сензационна “ и „ най-красивият Пръстен на Вагнер “. В последните години твори и живее сред ателието си в Париж и Бялото учебно заведение в село Стоките, България.
Откриването е от 18:00 ч. на 5 март 2024 година в Градската художествена изложба – Варна, на ул. „ Л. Каравелов “ 1. Изложбата може да се види до 24.03.2024 година Куратор на изложбата е Христина Бобокова, която показва концепцията на “ТИК-ТАГ ”: “Изложбата изненадва публиката с нови живописни платна от последните креативен години на художника, както и с дребни рисунки и провокативни скулптурни съоръжения. Творбите са магнетични със своя ослепителен нюанс и мащаб, представители на динамичната и фигуративна експресивност на художника. Те са основани както в Париж, където той прекарва зимните месеци в дома си, по този начин и в китното село Стоките, където топлите летни дни го въодушевяват за творчество. В работата си художникът не бяга от същността си и доброволно споделя по какъв начин сънищата му блестящо участват в будното му всекидневие, те сътворяват причудливи форми и същества върху платната му, които са негово избавление от обезумялост и самозаблуда. Образите се появяват като следи от нервни тикове в темп на създаване и опустошение на илюзии. Тиковете се преобразуват в бродерии от женски, мъжки и скотски облици, детонация от форми, цветове и повърхности, лишени от логическа връзка и обязаност. Те се вплитат с действителността на всекидневието, раждат нови положения на гняв, апетит, жадност, възторг, на съсредоточеност и дълбочина, в същото време спонтанност, назадничавост и равнодушие. Чрез тагирането на платното и неговото прекрояване се илюстрират характери, мечти, държания, реакции, придвижвания, положения, задръжки, кошмари и страхове. Художникът основава компилиран облик на доста от публичните и интимни човешки проявления, които до толкоз са се анимализирали в реакциите и външността си, че откровението на създателя е изцяло и той ги изобразява такива, каквито ги вижда, като причудливи създания - полу-хора, полу-животни. За него това са фантастични облици на ръба на интелектуалното и разумното, експериментиращи с близките и себе си, и самите те са резултат от опитите със себепознанието. Може би това сме ние самите, без задръжките, без лицемерието, без привидната хубостта, суетност и изтънченост, с които се представяме пред другите? ” Николай Панайотов e роден през 1956 година в град София. През 1983 година приключва стенна живопис в Художествената академия в София, където от 1983 до 1990 година преподава същата компетентност. След 1990 година се открива в Париж, където Френското министерство на културата му дава ателие. Има голям брой реализации в публични пространства, като най-значителни са 200 кв.м мозайки (1988 г.) и театрална завеса в Дома на културата в Севлиево. Прави поредност изложения живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и Съединени американски щати, Националната изложба и Галерията за задгранично изкуство в София. Създател е на сценографията и костюмите за цикъла на Вагнер „ Пръстенът на нибелунга “ за Софийската опера. Продукцията сега гастролира в Германия и рецензията там я дефинира като „ сензационна “ и „ най-красивият Пръстен на Вагнер “. В последните години твори и живее сред ателието си в Париж и Бялото учебно заведение в село Стоките, България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ