Загадъчният град-столица Тиахуанако
Градът Тиахуанако или, по-точно, това, което е останало от него, се намира на 4000 м надморска височина, на 15 км южно от езерото Титикака в Андите.
Историята му към момента е цялостна с неясноти и загадки. За това способства и събитието, че останалите от него отломки са много малко. Това са няколко каменни идола и барелефи, разцепените Порти на Слънцето и разкопки на примитивни жилища. Но когато първите европейци го видели през ХVІ-ти век, той бил фамозен измежду близките индиански племена с големите си каменни блокове, невероятни скулптури, монолитните Порти на Слънцето и на Луната, пирамиди и дворци, които през днешния ден към този момент не съществуват.
Изследователите към момента не могат да доближат до твърдо мнение за началото на Тиахуанако. Някои го датират отпреди 15-17 хиляди години, други непосредствено стигат до праисторията преди 250 хиляди. Най-скромните калкулации вършат боливийски археолози, които се опират на метода с радиоактивен въглерод и настояват, че раждането на именития град се е състояло към 300 години прочие Хр. Своя подем Тиахуанако доближава в интервала 700-900 година сл. Хр., когато е столица на една от първите индиански империи в Андите – страната Пукина. Днес на територията на античната Пукина се намират елементи от Боливия, Перу, Чили и Аржентина.
Легендата за настоящето име на града гласи, че когато владетелят Инка Капак си почивал измежду руините на безлюдния град, дотичал задъхан делегат с значими новини. Инката оценил по достолепие бързината и старанието на куриера и го удостоил с достойнството да седне до него, като произнесъл тържествено: „ Тиа, уанако! “, което на езика кечуа значи: „ Седни ти, който си бърз като гуанако! ” – имайки поради бързоногата лама гуанако. Така се родило днешното име на изоставения град. Според други тълкувания, обаче, името му значи „ мъртъв град “ или пък „ камък в центъра “ на езика на аймарите – съгласно тях градът се намирал в центъра на света.
По незнайни аргументи Тиахуанако бил изоставен от своите поданици към 1150 година Но същинското му разрушение почнало през ХVІ-ти век, когато наоколо се заселили индианци от племето аймара. В продължение на 400 години античният град бил най-голямата каменоломна в Боливия. Разрушенията били тотални. През ХХ-ти век към този момент била изцяло изчезнала сточната канавка, която служела за основен тръбопровод на града. Монолитната скулптура на бога на гръмотевиците и бурите била разцепена на 4 елементи.
Отношението на боливийците към индианския град се трансформирало едвам в средата на 20-ти век, когато почнала трудоемка работа по реконструкцията му, резултатите от която към този момент са забележими. Впечатляващи са стените с врязани в тях скулптурни каменни глави. На същото място, където стояла и в миналото, през днешния ден е възобновена 3-метрова скулптура, наречена „ Монолитът на Понсе “ на името на археолога, който я разкрил през 1932 година Тя съставлява човек с сходство на тюрбан върху главата и ръце на гърдите. В едната ръка археолозите разпознали характерен за Тиахуанако съд, наименуван „ керо “, а в другата – параден индиански рог от раковина.
За да влязат в реставрирания през днешния ден сектор „ Каласасея “, жителите на града прекосявали през огромна каменна врата по монументално стълбище. Някои историци считат, че това е част от двореца на правораздаването, разказан от конквистадора Педро Сиеса де Леон, който се натъкнал на останките от цивилизацията на Тиахуанако през 1549 година
Най-известната забележителност на Тиахуанако са „ Портите на Слънцето “ – „ Ити Пунку “, изсечени от цялостен 10-тонен блок вулканична канара андезит с размери 3 на 4 метра. Европейските откриватели в средата на ХІХ-ти век намерили този мегалит, легнал на земята, раздвоен и затрупан с големи пукнатини, които се виждат и през днешния ден. „ Портите на Слънцето “ в този момент са сложени там, където са открити, въпреки да се счита, че в началото били другаде. Тяхната величественост поражда въпроса, към този момент без отговор, по какъв начин античните индианци са обработвали тази твърда скална порода, веднага като, съгласно археолозите, не са познавали железни принадлежности.
Порта на Слънцето
Горната част на „ Портите на Слънцето “ е украсена от богат барелеф, в чийто център се намира човешка фигура с огромна глава, заобиколена от ореол с 24 лъча. Всеки лъч приключва с глава на дива котка. Смята се, че фигурата изобразява основния господ на Тиахуанако – Кон-Тики Виракоча, със сълзи на лицето като доказателство, че могъщият господ е дарил влагата на земята, с цел да обезпечи реколтата по нивите на индианците. В ръцете си държи огромен скиптър с глави на кондори. Статуята е много развалена от времето и, може би, по тази причина някои виждат в нея космонавт в скафандър. А в останалите 48 фигури на барелефа разпаленото въображение на феновете на различната палеоистория разпознава архаичното животно токсодон, което е изчезнало от южноамериканските простори преди 13 хиляди години.
Жителите на Тиахуанако нямали книжовност, заради което многочислените версии на античните перуански легенди за града много се разграничават между тях. Но във всеки от тях се твърди, че във времената на безконечния мрак от езерото Титикака излезъл богът Кон-Тики Виракоча и станал държател на Тиахуанако. Той сътворил Слънцето, Луната и другите светила, а хората основал от камък. Своите каменни прадеди индианците наричали с неговото име. Инките също изчислявали своята историята от ерата на Виракоча, като го считали за собствен прародител.
През 2000 година руините на Тиахуанако са включени в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
