Говори: Никола Янков - български предприемач и икономист. Бил е

Говори: Никола Янков - български бизнесмен и икономист. Бил е заместник-министър на стопанската система от 2001 до 2003 година, където дава отговор за развиването и регулирането на промишления бранш и ръководи Комисията за краткотрайни защитни търговски ограничения. В интервала 2003-2005 година е бил заместник-министър на превоза и известията, където дава отговор за държавно следените компании от бранша на превоза и телекомуникациите, както и за привличането на частни вложения в инфраструктурни планове като летища и пристанища. Бил е и представител на страната в надзорния съвет на рафинерията на " Лукойл " в Бургас.

Господин Янков, " по-евтин от съветския нефт няма ". Това е главен темел на икономическите разбори от последните седмици. Вярно ли е?

- Не бих нарекъл тезите, че без съветски нефт не можем, стопански разбори. България може да внася 100% от потреблението си на течни горива, в случай че се постанова. Има по какъв начин и има от кое място. И сега вноса на горива е към 40% от общото ползване. Освен това през годините " Нефтохим " е спирал за дълги интервали от време – от време на време за над 6 месеца – за финансови поправки и това не е водило до никакви промени на пазара на горива в България. Нито ще се вдигнат цените, нито ще има недостиг. Но по-важно е да се означи, че Лукойл Нефтохим може да преработва всевъзможен нефт, освен съветски. Правил го е в предишното, прави го и сега. Няма никаква софтуерна причина да се преработва съветски петрол. В него няма магическа съставна част.

Какво значи изказванието, че рафинерията в Бургас не може да работи без съветски нефт? Вярно ли е това?

- Това не е правилно. През годините Нефтохим е работил с най-различни сортове петрол – от Азербайджан, Казахстан, Севетна Африка, Персийския залив. Такива изказвания обслужват само интереса и желанието на " Лукойл " да преработва личен петрол от находищата си в Русия. " Лукойл " обаче има лични залежи и в други страни – в Ирак да вземем за пример. Нефт в района ни има от най-различни източници. Няма нито механически, нито логистичен проблем да се внася за преправка в Бургас. Такива тези се вписват само в политическите опити да се задържи България според от и като съдружник на Русия.

Нека да изясним нещо - рафинерията в Бургас употребява нещо като медиатор при доставката, дъщерната на " Лукойл " - Литаско. Ако тя купува нефт с отстъпка, за какво това не се усеща на колонките в България?

- Няма никаква причина отстъпката в цената на съветския петрол на интернационалните пазари да се трансферира на българските консуматори. " Лукойл " е частна корпорация, повода за съществуването на която е да прави оптимални вероятни печални. Така че те ще продават горива в България на оптимално вероятните цени, които конкурецнията им разрешава. Така е в този момент, по този начин ще бъде и в случай че България получи изключение от използването на европейските наказания против съветски петрол. Просто нищо няма да се промени и никой в България няма да го усети.

Ако цените на горивата в Европа като цяло и в района ни в частност се повишат, ще се повишат и в България. Това, че " Лукойл " работи с по-евтин съветски петрол, по никакъв метод няма да се отрази на българските консуматори. Няма и причина да се отрази. Защото " Лукойл " ще може да продава модифицираните в Бургас горива на интернационалните (борсови) цени и отвън България. За тези, които непрекъснато не помнят, подсещам, че сме в Европейски Съюз и пазарът е общ. Които значи и близки цени за избрани стандартизирани категории артикули, каквито са горивата. А в случай че Нефтохим разгласи инцидентно по-ниски цени на едро за България (което няма за какво да се случва), количествата незабавно ще бъдат изкупени и препродадени на пазарните цени от търговците на едро. Тоест отново нищо няма да стигне до българския консуматор. Струва ми се, че това е понятно за всеки средноинтелигентен човек.

Какво е вашето мнение по хипотезата - национализация на " Лукойл " в България? Ще се промени ли нещо тогава?

- Надявам се тези приказки да изчезнат толкоз бързо, колкото се и появиха. България не е Венецуела. Никой нищо не би трябвало да национализира тук. Няма никаква нужда. " Лукойл " е вложител в страната, както и стотици други задгранични компании. Те работят на пазара. Ако страната не е удовлетворена от тяхното държание, би трябвало да употребява съществуващата законова рамка, с цел да ги подтиква да го трансформират. Това включва ограничения за усилване на частната конкуренция в бранша на търговията и произвеждане на горива, а не национализации. С оглед нападателната среда, в която работят доста съветски компании от началото на войната в Украйна, може да се окаже, че " Лукойл " в действителност ще се радват страната да купи на добра цена рафинерията им в Бургас. Но за какво да го прави? Какво ще се реализира по този метод? Няма безусловно никаква причина за това. Само ще се изложим съществено като място, което е негостоприемно за непознати вложители. Тези неща остават неприятно леке върху репутацията на страната за години напред.

Както означих, Нефтохим може и да не работи (въпреки че от фирмена позиция " Лукойл " надали ще затвори рафинерията) и това няма да провокира недостиг или по-високи цени на горивата в България. Много хора цитират складовете на едро (основно благосъстоятелност на " Лукойл " ) като друга спънка пред свободната конкуренция. За това си има Комисия за защита на конкуренцията, която може да наложи тежки наказания или даже да подреди делене и насилствена продажба на част от складовете на " Лукойл ", в случай че установи корист с монополно състояние. В краен случай със законова смяна може да се задължат операторите на лицензирани данъчни хранилища за гориво да не могат да отхвърлят предпазване на артикули на трети лица, в случай че имат свободен потенциал. Както и да се регламентира законово обстановка, при която страната може да поеме краткотрайно ръководството на такава значима инфраструктура. Но апелирам без национализации.

Ако приемем, че няма икономическа, нито техническа логичност зад изказванието, че " без съветски нефт " не можем, тогава по какъв начин си обяснявате неговото непрестанно разпространяване и то от хора, които настояват, че са специалисти?

- Това е политическа позиция, нищо повече. Тя не кореспондира с националния интерес България да е част от евроатлантическото семейство и има за явна цел да остави страната ни в съветската сфера на въздействие. Учуден съм, че министърът на финансите бе един от хората, които обществено изрекоха поддръжка за това. Надявам се да е бил подведен от недобронамерени съветници. Но е допустимо тази позиция да е резултат от напън на Българска социалистическа партия вътре в ръководещата коалиция. Добре е за обществото да се знае кой упорства за това и с какви тъкмо причини.

Нека обърнем внимание и на другите тематики. Има ли икономическа рецесия в България сега?

- В България няма икономическа рецесия. Брутният вътрешен продукт пораства всяка година, приходите също. Така ще е и тази година. Безработицата е рекордно ниска – към 4.5%. Приказките за някаква рецесия се употребяват главно като политическо опрощение за изключителни и невиждани до в този момент по мярка разходи на обществени средства. Държавните разноски на България в никакъв случай не са били толкоз огромни в извънвоенно време, като % от Брутният вътрешен продукт и в безспорна стойност.

Правителството разгласи ограничения в поддръжка на бизнес и семейства, въпреки те да не са тъкмо признати към момента. Ще съумеят ли обаче те да повлияят на инфлацията или е тъкмо противоположното?

- Обявените ограничения съгласно мен няма да повлияят нито на инфлацията, нито ще оказват помощ на най-засегнатите от високите цени категории българи, а това са най-бедните хора. Пrедлагат се дотации за цени на цели категории артикули – ток, горива, парно. Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат доста ток. Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на тези, които имат най-големи жилища с парно (които апропо живеят главно в София - градът с най-високи приходи в страната). Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат доста за гориво. Това не е обществена политика. Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с огромно ползване ще получи съгласно новите ограничения на държавното управление няколкостотин лв. на месец от страната. Едно оскъдно семейство в дребен град в Северозападна България ще получи няколко десетки лв., в случай че въобще получи нещо. Освен това като се смъкват Данък добавена стойност и акцизи на артикули като самун и горива, това не значи, че техните цени ще паднат. Търсенето не се е свило при сегашните цени, което значи, че те не са прекомерно високи за потребителите и търговците няма да ги понижат. Ще ги понижат, единствено в случай че търсенето се свие.

Как България може да се бори с инфлацията в случай, че е в система на Валутен ръб и централната ни банка няма право на парична политика?

- Инфлацията в България се дължи на процеси, които се развиват отвън стопанската система на страната ни – това е главно разхлабената парична политика на огромните централни банки и шоковото нарастване на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в интернационален проект. Правителството няма по какъв начин да повлия на тези процеси по никакъв метод. Единственото, което може да направи, е да насочи помощ към най-засегнатите категории българи, а това са бедните хора. Това става с стратегии за обществено подкрепяне – енергийни помощи, ваучери за храна и директни обществени заплащания, а не със субсидиране на цени.

И най-после - какво ще кажете на хората, които настояват, че еврозоната е път към още по-висока инфлация и внезапно обедняване?

- Инфалцията в еврозоната е била постоянно по-ниска от тази в България. Лихвите по заемите също. Присъединяването на България към икономическото и политическо сърце на Европа ще понижи мощно доста опасности за бизнеса, ще ускори инвеститорския интерес към страната ни и ще направи българските компании и активи като цяло по-скъпи. Приказките за някаква „ инфлация “ от еврото са просто опити да се плашат хората, с цел да ерозира публичната поддръжка за този развой. В края на краищата това съгласно мен е част от политическите опити да се спре евроатлатическата интеграция на страната ни и да се държим в орбитата на Русия.