Заев, какво, вдига бялото знаме ли?
Готов е да заплати персонално политическата цена за своите решения
Имам сътрудник – публицист и другар, който твърди, че Зоран Заев и Бойко Борисов са най-големите държавници на Балканите в този момент. За нашия министър председател няма да се изговарям, само че за Заев имам избрани запаси. Даже преди няколко седмици в едно тв предаване си разреших да попитам дали към този момент не е време да сложи въпроса до каква степен можем да имаме вяра на македонския министър председател. Беше някъде към неговите изказвания за Илинденското въстание, което било „ македонско “, а пък българите да си го празнуват, в случай че искат…
Помните този скандал, избухнал единствено дни откакто Заев дружно с Борисов бяха в Благоевград на 2 август, таман във връзка годишнината от Илинденското въстание. Тогава двамата дадоха още един мотив да се радваме под сурдинка, че ето, нещата потеглят и нашето предпочитание за взаимно отбелязване на събития и герои от общата ни история стартира да се извършва. А след това пристигна това изказване на Заев, Корнелия Нинова се заинати и попита ръководещите у нас дали няма да реагират на оценката на македонския министър председател, Борисов му размаха пръст и му подсети, че въпреки всичко ние сме в Европейски Съюз и че ще пристигна миг, когато България би трябвало да подсигурява консенсуса за приемането на Македония в Европейския съюз, и тогава ще напомним на Заев какво в миналото, преди години е споделил за Илинденското въстание. Тогава персонално мен ме възмутиха два момента от цялата лятна блудкава „ добросъседска “ история- първо, че българските политици вкарват тематиката за Македония в нашия вътрешно- политически спор и второ, че Борисов си показва, че ще бъде министър председател и след години, когато Заев ще вкарва най-сетне страната си в европейското семейство, та нашият човек ще му припомня за… абе, тези двамата безконечни ли ще бъдат отпред на България и на Македония, що ли?
Като виждам какво става в нашата югозападна съседка, изключително през последните дни, нещата по никакъв начин не са розови за Зоран Заев. А и той с несръчните си политически дейности ги прави да сивеят някак си. Може да е откровен, може в действителност да е изправен до стената и да няма различен потребен политически ход, може да си дава сметка, че няма късмет да завоюва парламентарната борба за болшинство от две трети, с което да прокара Договора с Гърция от Преспа. Всичко може… То, и пътят към пъкъла е застлан с положителни планове, нали…
В понеделник, 15 октомври, две седмици след референдума на 30 септември, в Народното събрание в Скопие трябваше да бъде импортиран за разискване пакета от четири точки за промени на Конституцията, които произтичат от Договора с Гърция от Преспа напролет. Миналата седмица измененията, засягащи смяната на името на страната на Република Северна Македония, ненакърнимостта на границите на страната и грижата за диаспората без интервенция във вътрешните работи, минаха през парламентарната конституционна комисия. Там беше лесно- десетината депутати от ръководещата коалиция подвигнаха бариерата към пленарната зала, до момента в който седем депутати от опозицията гласоподаваха срещу. Симптоматично бе държанието на лидерката на една от дребните екологични партии, съдружен сътрудник на Заев в ръководството. Става дума за небезизвестната Лиляна Поповска, щерка на „ иконата “ на македонизма учен Блаже Ристовски. Тя избра да излезе от залата по време на гласуването, давайки знак, че единството и монолитността на парламентарната група на ръководещите социалдемократи на Заев може да бъде разтърсено. Разбира се, щеше да е необичайно, в случай че не се намереше някое македонско печатно издание, което да свърже държанието на умереност на Лиле Поповска с това, че е щерка на Блаже Ристовски. Така и стана- татко й бил повлиял на нейното решение да не вземе присъединяване в гласуването в комисията, той бил подобен, бил онакъв, бил срещу Договора от Преспа, тъй като поставял под подозрение македонската еднаквост, а пък той, ученият, целият си живот и научна академична кариера посветил таман на това, и по този начин нататък.
Е, добре, в понеделник пакетът промени бе импортиран в пленарна зала, тя беше претъпкана, даже Али Ахмети и Мендух Тачи бяха нарушили правилото си да не влизат в Народното събрание, с изключение на за приемане на заплатите си, и бяха вътре, а и целият дипломатически корпус беше там. И Заев дръпна слово, в което прикани опозицията „ да си извиним и помирим “, изрече го няколко пъти, сложи, по този начин да се каже, акцент върху него… Това повтаряне на апела за амнистия и за помиряване незабавно от медиите бе изтълкувано като подготвеност на премиера за прошка на няколкото функционери от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, включително и няколко депутати, които са обвинени за нахлуването в Събранието и упражненото там принуждение през нощта на 27 април предходната година. Прошка и помиряване против поддръжка от девет-десет опозиционни депутати за измененията на конституцията.
Ако не друго, предложенията „ да си извиним и помирим “ на Заев подсказаха, че до момента той към момента не е съумял да обезпечи изчезналите му девет-десет гласа от опозицията с цел да могат измененията да минат. Опозицията отхвърли предлагането, само че пък към Заев стана горещо, тъй като въпросите, които провокира неговото предложение, бяха повече от отговорите. Експерти започнаха да поясняват дали помиряването и прошката са правни или етични категории, даже министри от кабинета му обявиха, че прошката няма нищо общо с амнистията. Журналисти, които преди година даваха мощна поддръжка на Заев в битката му за събаряне на режима на Никола Груевски, в този момент остро го подлагаха на критика, че се пробва да се сложи над закона и че внезапно се отдалечава от предизборното си заричане да се бори за това Македония да бъде правова страна и законът да стои над всеки, пък бил той и министър председател. Даже журналистът Сашо Ордановски в своята колонка във вестник „ Слободен щемпел “ предложи на Заев „ да не се лигави “ и да не бърка политиката с евангелисткото проповедничество, обещавайки прошка на хора от една насилническа тайфа, от която и самият Заев пострада през „ нощта на кървавите глави “ на 27 април предходната година. Пък в случай че не може да се оправи и да обезпечи триумф на гласуването, да отива на бързи предварителни избори, да завоюва болшинство от две трети от депутатите и да прокара конституционните промени. А след това- НАТО и ЕС…
Верен на своя жанр през днешния ден да прави едно, на следващия ден друго, през днешния ден да приказва едно, на следващия ден да се извинява за него (случаят с Илинденското въстание е пример- през днешния ден едно, на следващия ден опрощение!), във вторник Заев още веднъж излезе на парламентарната естрада с цел да се „ закълне “, че и през разум не му е минавало да се слага над институциите, изключително над тези от правосъдната система. И отново влезе в следващата клопка, тъй като таман когато се биеше в гърдите, че не е обещавал прошка, тъй като не може да въздейства над съдиите, един от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, обвинен за делото от 27 април, Сашо Василевски бе освободен от домашния си арест против гаранция от 400 000 евро. Нямаше и час след тази новина, когато различен обвинен народен представител от опозицията Любен Арнаудов против гаранция от 300 000 евро също бе освободен от мярката „ домакински арест “. И двамата имат право да се върнат в Народното събрание и даже да гласоподават, та медиите незабавно повдигнаха въпроса дали тези двамата „ амнистирани “, ще поддържат с гласа си конституционните промени. Според парламентарната процедура дебатът за това дали измененията да бъдат подложени на гласоподаване може да продължи не повече от 10 дни. Дали пък в този десетдневен период няма още някой от опозиционните депутати, свързани със събитията от 27 април, да влезе на бял кон в пленарната зала… Кой знае, кой знае.
Иначе, за чест на Заев той съобщи, че е той е подготвен да заплати персонално политическата цена за тези свои решения. Симпатично, но на тези диви балкански ширини кой има вяра на такива жертвени жестове.
Просто ги одобряват за уязвимост.
Имам сътрудник – публицист и другар, който твърди, че Зоран Заев и Бойко Борисов са най-големите държавници на Балканите в този момент. За нашия министър председател няма да се изговарям, само че за Заев имам избрани запаси. Даже преди няколко седмици в едно тв предаване си разреших да попитам дали към този момент не е време да сложи въпроса до каква степен можем да имаме вяра на македонския министър председател. Беше някъде към неговите изказвания за Илинденското въстание, което било „ македонско “, а пък българите да си го празнуват, в случай че искат…
Помните този скандал, избухнал единствено дни откакто Заев дружно с Борисов бяха в Благоевград на 2 август, таман във връзка годишнината от Илинденското въстание. Тогава двамата дадоха още един мотив да се радваме под сурдинка, че ето, нещата потеглят и нашето предпочитание за взаимно отбелязване на събития и герои от общата ни история стартира да се извършва. А след това пристигна това изказване на Заев, Корнелия Нинова се заинати и попита ръководещите у нас дали няма да реагират на оценката на македонския министър председател, Борисов му размаха пръст и му подсети, че въпреки всичко ние сме в Европейски Съюз и че ще пристигна миг, когато България би трябвало да подсигурява консенсуса за приемането на Македония в Европейския съюз, и тогава ще напомним на Заев какво в миналото, преди години е споделил за Илинденското въстание. Тогава персонално мен ме възмутиха два момента от цялата лятна блудкава „ добросъседска “ история- първо, че българските политици вкарват тематиката за Македония в нашия вътрешно- политически спор и второ, че Борисов си показва, че ще бъде министър председател и след години, когато Заев ще вкарва най-сетне страната си в европейското семейство, та нашият човек ще му припомня за… абе, тези двамата безконечни ли ще бъдат отпред на България и на Македония, що ли?
Като виждам какво става в нашата югозападна съседка, изключително през последните дни, нещата по никакъв начин не са розови за Зоран Заев. А и той с несръчните си политически дейности ги прави да сивеят някак си. Може да е откровен, може в действителност да е изправен до стената и да няма различен потребен политически ход, може да си дава сметка, че няма късмет да завоюва парламентарната борба за болшинство от две трети, с което да прокара Договора с Гърция от Преспа. Всичко може… То, и пътят към пъкъла е застлан с положителни планове, нали…
В понеделник, 15 октомври, две седмици след референдума на 30 септември, в Народното събрание в Скопие трябваше да бъде импортиран за разискване пакета от четири точки за промени на Конституцията, които произтичат от Договора с Гърция от Преспа напролет. Миналата седмица измененията, засягащи смяната на името на страната на Република Северна Македония, ненакърнимостта на границите на страната и грижата за диаспората без интервенция във вътрешните работи, минаха през парламентарната конституционна комисия. Там беше лесно- десетината депутати от ръководещата коалиция подвигнаха бариерата към пленарната зала, до момента в който седем депутати от опозицията гласоподаваха срещу. Симптоматично бе държанието на лидерката на една от дребните екологични партии, съдружен сътрудник на Заев в ръководството. Става дума за небезизвестната Лиляна Поповска, щерка на „ иконата “ на македонизма учен Блаже Ристовски. Тя избра да излезе от залата по време на гласуването, давайки знак, че единството и монолитността на парламентарната група на ръководещите социалдемократи на Заев може да бъде разтърсено. Разбира се, щеше да е необичайно, в случай че не се намереше някое македонско печатно издание, което да свърже държанието на умереност на Лиле Поповска с това, че е щерка на Блаже Ристовски. Така и стана- татко й бил повлиял на нейното решение да не вземе присъединяване в гласуването в комисията, той бил подобен, бил онакъв, бил срещу Договора от Преспа, тъй като поставял под подозрение македонската еднаквост, а пък той, ученият, целият си живот и научна академична кариера посветил таман на това, и по този начин нататък.
Е, добре, в понеделник пакетът промени бе импортиран в пленарна зала, тя беше претъпкана, даже Али Ахмети и Мендух Тачи бяха нарушили правилото си да не влизат в Народното събрание, с изключение на за приемане на заплатите си, и бяха вътре, а и целият дипломатически корпус беше там. И Заев дръпна слово, в което прикани опозицията „ да си извиним и помирим “, изрече го няколко пъти, сложи, по този начин да се каже, акцент върху него… Това повтаряне на апела за амнистия и за помиряване незабавно от медиите бе изтълкувано като подготвеност на премиера за прошка на няколкото функционери от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, включително и няколко депутати, които са обвинени за нахлуването в Събранието и упражненото там принуждение през нощта на 27 април предходната година. Прошка и помиряване против поддръжка от девет-десет опозиционни депутати за измененията на конституцията.
Ако не друго, предложенията „ да си извиним и помирим “ на Заев подсказаха, че до момента той към момента не е съумял да обезпечи изчезналите му девет-десет гласа от опозицията с цел да могат измененията да минат. Опозицията отхвърли предлагането, само че пък към Заев стана горещо, тъй като въпросите, които провокира неговото предложение, бяха повече от отговорите. Експерти започнаха да поясняват дали помиряването и прошката са правни или етични категории, даже министри от кабинета му обявиха, че прошката няма нищо общо с амнистията. Журналисти, които преди година даваха мощна поддръжка на Заев в битката му за събаряне на режима на Никола Груевски, в този момент остро го подлагаха на критика, че се пробва да се сложи над закона и че внезапно се отдалечава от предизборното си заричане да се бори за това Македония да бъде правова страна и законът да стои над всеки, пък бил той и министър председател. Даже журналистът Сашо Ордановски в своята колонка във вестник „ Слободен щемпел “ предложи на Заев „ да не се лигави “ и да не бърка политиката с евангелисткото проповедничество, обещавайки прошка на хора от една насилническа тайфа, от която и самият Заев пострада през „ нощта на кървавите глави “ на 27 април предходната година. Пък в случай че не може да се оправи и да обезпечи триумф на гласуването, да отива на бързи предварителни избори, да завоюва болшинство от две трети от депутатите и да прокара конституционните промени. А след това- НАТО и ЕС…
Верен на своя жанр през днешния ден да прави едно, на следващия ден друго, през днешния ден да приказва едно, на следващия ден да се извинява за него (случаят с Илинденското въстание е пример- през днешния ден едно, на следващия ден опрощение!), във вторник Заев още веднъж излезе на парламентарната естрада с цел да се „ закълне “, че и през разум не му е минавало да се слага над институциите, изключително над тези от правосъдната система. И отново влезе в следващата клопка, тъй като таман когато се биеше в гърдите, че не е обещавал прошка, тъй като не може да въздейства над съдиите, един от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, обвинен за делото от 27 април, Сашо Василевски бе освободен от домашния си арест против гаранция от 400 000 евро. Нямаше и час след тази новина, когато различен обвинен народен представител от опозицията Любен Арнаудов против гаранция от 300 000 евро също бе освободен от мярката „ домакински арест “. И двамата имат право да се върнат в Народното събрание и даже да гласоподават, та медиите незабавно повдигнаха въпроса дали тези двамата „ амнистирани “, ще поддържат с гласа си конституционните промени. Според парламентарната процедура дебатът за това дали измененията да бъдат подложени на гласоподаване може да продължи не повече от 10 дни. Дали пък в този десетдневен период няма още някой от опозиционните депутати, свързани със събитията от 27 април, да влезе на бял кон в пленарната зала… Кой знае, кой знае.
Иначе, за чест на Заев той съобщи, че е той е подготвен да заплати персонално политическата цена за тези свои решения. Симпатично, но на тези диви балкански ширини кой има вяра на такива жертвени жестове.
Просто ги одобряват за уязвимост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ