Седмицата: Синя кръв на О-хооо, Шипка!“
Голямо отчаяние през миналата седмица – тая по-дългата, дето „ изяде “ и понеделника на новата седмица, та да е още по-празнична. Не, не е разочарованието, че Сглобката отново се разглобява, с цел да се сглоби. Там дрънкалките занапред стартират. „ Неофициално “ от 6 март съгласно (не)джентълменското съглашение на (не)коалицията, а „ публично “ от 8 март съгласно меренето сред „ меморандума “ на ПП-ДБ и „ съглашението “ на ГЕРБ-СДС. Което е все тая, щото и в двата случая иде тирада за нещо противоречиво, което да се съшие – а в тази ситуация отново ще е с бели конци, нищо че са във тип на червени линии.
Много разочароващото с изключение на (по дефиниция) за русофили, по този начин също и (по мерак) за русофоби, бе, че президентът Румен Радев този път не си извади юмрука на Шипка. Та мелето да е общонационално, както се поставя като за народен празник. То президентът – към този момент 9 месеца останал без службата (си) „ и министър председател “, нямаше и потребност да си го вади, откакто още през лятото дефинира към момента националния ни празник 3 март като „ алена линия на нашето самообладание “. И си пусна и своята кръв в политпартийната ни касапница, като възвести отново точно от Шипка (на 19 август) тъкмо от този връх „ националното (си) придвижване ” в „ отбрана на 3 март “. После датата беше напълно предпазена посредством комерсиална марка „ Движение Трети март “.
И до момента в който цялото политологическо „ наблюдаващо войнство “ очакваше „ задвижване откъм Дондуков - 2 на президентски, но напълно партиен план, то (не)проектът на Сглобката се задържа за първите си 9 месеца, а сега отново се разглобява, както рекохме, най-вероятно с цел да се сглоби за най-малко още 9 месеца. И по този начин не просто да намаже от продължаването на властта (си), а да не намаже отново служебно властовите ски на Румен Радев. Включително като му отвори пистата и за негова партийност на предварителни парламентарни избори.
Накратко, заради тая разглобена, само че въпреки всичко в Сглобка обстановка, не му се получи на президента да си задвижи придвижването (засега) под формата на своя национално-търговски празник „ Трети март “. Затова и не пусна Радев национално-политпартийна кръв, във тип на още по-дълбока рана – пардон, алена линия, в този момент на 3 март на Шипка, като (не)даде знак, че скоро може да се чака старт на подобен план.
Аха, блажени са наивниците, както в такива случаи завчас се трансформира онуй праведното „ блажени верующите “. Пусна кръв и т.г. на 3 март президентът Румен Радев не просто на „ О, Шипка! “, а на „ Охооо, Шипка! “. Ама каква кръв?! Дюшеш му пристигна на президента втори мандат този път „ държавническите “ му червени разграничителни линии в личната (му) страна да са във тип на синя кръв. Така, по-аристократично да е кървенето. Без да си размахва юмрука, само че отново право по носа на всички дето му спъват „ службогонството “. „ Висшият “ пилотаж на президента – политпартиен изтребител, бе под формата на синоптична прогноза, като да е (и) основен метеоролог на „ кралската климатология “. Съвсем ясната му борба по персоналната му шарена линия на разделяне и опълчване и от върха, а и от всичките жълти павета дето посети в неделя на 3 март, бе във тип на „ лепкавата политическа мъгла “. Този „ атмосферен “ термин употребява Радев, та „ аристократично “ да не посочва ни партии, ни политпартийци. Но в атмосферата на следващото напълно партийно-политическо опълчване там на Върха на всевъзможни „ патриоти “ все с „ руси “ корени - русофилски, русофобски.
В последна сметка - да, синя беше този път „ кръвчицата “ на президента на държавния ни народен празник. Аристократична беше, но като „ аристократизма “ в рекламите за дамски превръзки и за памперси. Дето действителният цвят на субстанциите, които би трябвало да попият – я червен, я жълт, я кафяв, се заменя със наследник. Уж за по-лесно „ преглъщане “. Само дето - еле пък тоя нов президентски политпартиен аристократизъм - все по-сигурно води до повръщане.
Много разочароващото с изключение на (по дефиниция) за русофили, по този начин също и (по мерак) за русофоби, бе, че президентът Румен Радев този път не си извади юмрука на Шипка. Та мелето да е общонационално, както се поставя като за народен празник. То президентът – към този момент 9 месеца останал без службата (си) „ и министър председател “, нямаше и потребност да си го вади, откакто още през лятото дефинира към момента националния ни празник 3 март като „ алена линия на нашето самообладание “. И си пусна и своята кръв в политпартийната ни касапница, като възвести отново точно от Шипка (на 19 август) тъкмо от този връх „ националното (си) придвижване ” в „ отбрана на 3 март “. После датата беше напълно предпазена посредством комерсиална марка „ Движение Трети март “.
И до момента в който цялото политологическо „ наблюдаващо войнство “ очакваше „ задвижване откъм Дондуков - 2 на президентски, но напълно партиен план, то (не)проектът на Сглобката се задържа за първите си 9 месеца, а сега отново се разглобява, както рекохме, най-вероятно с цел да се сглоби за най-малко още 9 месеца. И по този начин не просто да намаже от продължаването на властта (си), а да не намаже отново служебно властовите ски на Румен Радев. Включително като му отвори пистата и за негова партийност на предварителни парламентарни избори.
Накратко, заради тая разглобена, само че въпреки всичко в Сглобка обстановка, не му се получи на президента да си задвижи придвижването (засега) под формата на своя национално-търговски празник „ Трети март “. Затова и не пусна Радев национално-политпартийна кръв, във тип на още по-дълбока рана – пардон, алена линия, в този момент на 3 март на Шипка, като (не)даде знак, че скоро може да се чака старт на подобен план.
Аха, блажени са наивниците, както в такива случаи завчас се трансформира онуй праведното „ блажени верующите “. Пусна кръв и т.г. на 3 март президентът Румен Радев не просто на „ О, Шипка! “, а на „ Охооо, Шипка! “. Ама каква кръв?! Дюшеш му пристигна на президента втори мандат този път „ държавническите “ му червени разграничителни линии в личната (му) страна да са във тип на синя кръв. Така, по-аристократично да е кървенето. Без да си размахва юмрука, само че отново право по носа на всички дето му спъват „ службогонството “. „ Висшият “ пилотаж на президента – политпартиен изтребител, бе под формата на синоптична прогноза, като да е (и) основен метеоролог на „ кралската климатология “. Съвсем ясната му борба по персоналната му шарена линия на разделяне и опълчване и от върха, а и от всичките жълти павета дето посети в неделя на 3 март, бе във тип на „ лепкавата политическа мъгла “. Този „ атмосферен “ термин употребява Радев, та „ аристократично “ да не посочва ни партии, ни политпартийци. Но в атмосферата на следващото напълно партийно-политическо опълчване там на Върха на всевъзможни „ патриоти “ все с „ руси “ корени - русофилски, русофобски.
В последна сметка - да, синя беше този път „ кръвчицата “ на президента на държавния ни народен празник. Аристократична беше, но като „ аристократизма “ в рекламите за дамски превръзки и за памперси. Дето действителният цвят на субстанциите, които би трябвало да попият – я червен, я жълт, я кафяв, се заменя със наследник. Уж за по-лесно „ преглъщане “. Само дето - еле пък тоя нов президентски политпартиен аристократизъм - все по-сигурно води до повръщане.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ