Кристалните черепи
Голямо комплициране измежду историците провокират предмети, за които не може да се откри тъкмо защо са служели на нашите предшественици и по кое време са изобретени. Такъв е казусът с кристалните черепи.
Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат към 5, 2 кг. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.
Произходът на първия е незнаен. Знае се единствено, че е закупен от бижутерската компания Тифани през 1898 година. И до през днешния ден не може да се откри от кое място компанията се е сдобила с него. Според някои източници е бил извоюван като трофей от незнаен наемник в Мексико през деветнадесети век.
За втория череп се знае много повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в античния град на маите Лубаантун вижда в една пролука нещо да блещука. Какво е предписание младото момиче в днешната страна Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била прекомерно млада за археоложка, само че задоволително смела, с цел да не се опасява от отровните паяци и змии.
Археолог фен бил вторият й татко Фредерик А. Мичъл-Хеджис, другояче банкер и борсов медиатор. Не разполагал с доста средства, само че бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, проучвателен подвизи и случки. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и отпътувал с транспортен съд от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.
В експедицията взели присъединяване също доведената му щерка Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - другарка и спонсорка на Фредерик. В многочислените трудове за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни разлики. Според едни създатели локалните служащи от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст.
Други източници оферират същата история, само че с повече сантиментални подправки. Ана се изкачила на много порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прелестна панорама. Зелена джунгла като безконечен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп навътре в пирамидата. Ана слязла и събудила татко си, с цел да му заяви новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и по тази причина чак след няколко седмици твърдоглав труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.
Интересна била реакцията на към тристата служащи. Щом видели черепа, индианците паднали на колене, почнали да целуват земята и две седмици прекарали в рев и молитва. Разкопките траяли и едвам след три месеца разкрили долната преносима челюст на черепа.
Находката в Лубаантун е същинска мистерия, която може да се съпоставя единствено с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и през днешния ден може да се видят в влиятелни музеи в Европа и Америка. Но все пак черепът се счита за неповторим. Изработен е от цялостен транспарантен пай планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета.
Само иронична усмивка провокират изказвания на тези специалисти, съгласно които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това умозаключение, откакто проучванията под микроскоп не са намерили следи от железни принадлежности. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са нужни минимум 150 години по 12 часа твърдоглав дневен труд на доста занаятчии. Някои пресмятат, че за постигането на този резултат ще бъдат нужни 800, 1000 или 1500 години. Не имам вяра, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкоз тънка и продължителна работа.
