The National Interest: Русия няма да постигне целите си, ако нападне Украйна
Голяма война в Украйна ще остави Русия още по-политически изолирана и тя ще понесе съществени загуби, до момента в който нейната войска към този момент е под мощен напън да овладее заканите в Кавказ, Централна Азия, Сирия и на китайската граница, написа американското списание National Interest, представено от " Фокус ".
Можем ли да кажем, че Студената война още веднъж се върна? Някои коментатори мислят по този начин. Тази зима Русия разположи над 100 000 бойци покрай украинската граница, а някои членове на НАТО дадоха отговор със закани за стопански и политически наказания, в това число наказателни ограничения против управлението на Кремъл.
Руското анексиране на Крим през 2014 година и дестабилизацията в Източна Украйна сътвориха неустановеност и в този момент никой не знае до каква степен е подготвен да стигне президентът Владимир Путин, дали ще се ограничи до създаване на политически напън, подсилен от военна мощ, или може да стартира всеобща инвазия с амбициозни цели, в това число промяна на властта в Киев.
Някои анализатори и съветски представители също считат, че в случай че Кремъл реши да стартира огромна военна интервенция против Украйна, той елементарно ще завоюва, защото украинската войска ще може да окаже единствено слаба и краткотрайна опозиция на доста превъзходащите я сухопътни, въздушни и военноморски сили на Русия.
Но в случай че Русия реши да стартира огромна инвазия, вместо да организира лимитирани интервенции в Донбас, тя сигурно ще разбере, че очакванията й за бърза и решителна победа с малко клане са неоснователни. Някои коментатори не регистрират всички фактори, които биха могли да провалят на съветските проекти. НАТО упорито се преструва, че вратите за влизане на Украйна би трябвало да останат отворени, а Русия не по-малко настойчиво упорства Алиансът обществено и авансово да се откаже от всевъзможни опити да предложи на Украйна участие във военния съюз. Парадоксът е, че и двете страни отхвърлят да признаят военната и стратегическата действителност. НАТО не е нито готово, нито склонно да пази Украйна с военни средства, нито да я кани да се причисли към Алианса. Въпреки това, насочването на съветските войски към украинските граници, парадоксално, оказва помощ за подсилване на политическото единение на НАТО и повишение на неговата бойна подготвеност, а също по този начин ускорява желанието му да обмисли приемането на Украйна в Алианса.
Накратко, огромната война в Украйна ще остави Русия още по-политически изолирана и тя ще понесе съществени загуби, до момента в който нейната войска към този момент е под мощен напън да овладее заканите в Кавказ, Централна Азия, Сирия и на китайската граница. Путин също рискува да се сблъска с политическа реакция вкъщи, в случай че съветските войски претърпят огромни жертви или в случай че оперативни и тактически неточности станат явни при започване на войната. Войната постоянно е изпълнена с изненади и в хода на военните дейности и оттова и напомнянето на Клаузевиц, че има огромна разлика сред войната на хартия и действителността, която сигурно ще се почувства незабавно щом прозвучат изстрелите.
Най-важното е, че военният конфликт сред НАТО и Русия ще се организира на фона на нуклеарна ескалация. Страните би трябвало да знаят от опита на Студената война, че опасността от нуклеарен спор непроменяемо надвисва над всяка военна борба сред Съединени американски щати и Русия. Дори НАТО и Москва да се въздържат от открити закани за потребление на нуклеарни оръжия, директната военна борба постоянно основава благоприятни условия за недоумение на желанията на съперника, ескалация заради неверни калкулации и постепенна ескалация на спора, която в последна сметка може да излезе отвън контрола на политическото управление. Всички догатки на НАТО и Русия, че „ селективното “ потребление на оперативно-тактически нуклеарни оръжия в Европа ще се трансформира в възпиращ фактор за по-нататъшна ескалация са неправилни и рискови.
Въпреки това конфликтът с Русия поради Украйна дава опция на НАТО да премисли задачата си, както и целите си за 21-ви век. Миналите триумфи на НАТО постоянно са се основавали на ясна и споделена визия за задача и цел: сигурността и защитата на европейските демокрации със свободен пазар. НАТО не е вирус, който се стреми да запълни цялото пространство единствено в името на разпространяването. Не е и сурогат на европейската общественост за сигурност, която включва Русия и други страни, които сега не са членки на НАТО.
Много страни членки на Алианса са изправени пред съществени провокации в опитите си да защитят своите политически свободи и народна власт от вътрешни, а не от външни закани. Пагубната композиция от популизъм, шовинизъм, поляризация, медийно лицемерие, криво-ляво обучение и образование и екстремизъм ще тласне „ свободния свят “ в бездна на антидемократично самоизтребление, даже без помощта на външни врагове.
Следователно Съединените щати и техните съдружници от НАТО би трябвало да схванат обстановката и да се приготвят за обстоятелството, че Путин (и други противници) ще избират тактиката на война в сивите зони, която ще донесе на Москва оптимални изгоди и ще сведе до най-малко рисковете. Русия сигурно ще се опита да комбинира дипломатически, информативен, боен, стопански, политически и психически напън, с цел да обърка Съединени американски щати и техните съдружници, да сътвори политическо комплициране и да ги направи неподготвени във военно отношение.
Да, съветските войски не престават да се натрупат по границите на Украйна, само че тъкмо този набор от нетрадиционни старания съставлява действителна опасност за Съединените щати и техните съдружници от НАТО.
Можем ли да кажем, че Студената война още веднъж се върна? Някои коментатори мислят по този начин. Тази зима Русия разположи над 100 000 бойци покрай украинската граница, а някои членове на НАТО дадоха отговор със закани за стопански и политически наказания, в това число наказателни ограничения против управлението на Кремъл.
Руското анексиране на Крим през 2014 година и дестабилизацията в Източна Украйна сътвориха неустановеност и в този момент никой не знае до каква степен е подготвен да стигне президентът Владимир Путин, дали ще се ограничи до създаване на политически напън, подсилен от военна мощ, или може да стартира всеобща инвазия с амбициозни цели, в това число промяна на властта в Киев.
Някои анализатори и съветски представители също считат, че в случай че Кремъл реши да стартира огромна военна интервенция против Украйна, той елементарно ще завоюва, защото украинската войска ще може да окаже единствено слаба и краткотрайна опозиция на доста превъзходащите я сухопътни, въздушни и военноморски сили на Русия.
Но в случай че Русия реши да стартира огромна инвазия, вместо да организира лимитирани интервенции в Донбас, тя сигурно ще разбере, че очакванията й за бърза и решителна победа с малко клане са неоснователни. Някои коментатори не регистрират всички фактори, които биха могли да провалят на съветските проекти. НАТО упорито се преструва, че вратите за влизане на Украйна би трябвало да останат отворени, а Русия не по-малко настойчиво упорства Алиансът обществено и авансово да се откаже от всевъзможни опити да предложи на Украйна участие във военния съюз. Парадоксът е, че и двете страни отхвърлят да признаят военната и стратегическата действителност. НАТО не е нито готово, нито склонно да пази Украйна с военни средства, нито да я кани да се причисли към Алианса. Въпреки това, насочването на съветските войски към украинските граници, парадоксално, оказва помощ за подсилване на политическото единение на НАТО и повишение на неговата бойна подготвеност, а също по този начин ускорява желанието му да обмисли приемането на Украйна в Алианса.
Накратко, огромната война в Украйна ще остави Русия още по-политически изолирана и тя ще понесе съществени загуби, до момента в който нейната войска към този момент е под мощен напън да овладее заканите в Кавказ, Централна Азия, Сирия и на китайската граница. Путин също рискува да се сблъска с политическа реакция вкъщи, в случай че съветските войски претърпят огромни жертви или в случай че оперативни и тактически неточности станат явни при започване на войната. Войната постоянно е изпълнена с изненади и в хода на военните дейности и оттова и напомнянето на Клаузевиц, че има огромна разлика сред войната на хартия и действителността, която сигурно ще се почувства незабавно щом прозвучат изстрелите.
Най-важното е, че военният конфликт сред НАТО и Русия ще се организира на фона на нуклеарна ескалация. Страните би трябвало да знаят от опита на Студената война, че опасността от нуклеарен спор непроменяемо надвисва над всяка военна борба сред Съединени американски щати и Русия. Дори НАТО и Москва да се въздържат от открити закани за потребление на нуклеарни оръжия, директната военна борба постоянно основава благоприятни условия за недоумение на желанията на съперника, ескалация заради неверни калкулации и постепенна ескалация на спора, която в последна сметка може да излезе отвън контрола на политическото управление. Всички догатки на НАТО и Русия, че „ селективното “ потребление на оперативно-тактически нуклеарни оръжия в Европа ще се трансформира в възпиращ фактор за по-нататъшна ескалация са неправилни и рискови.
Въпреки това конфликтът с Русия поради Украйна дава опция на НАТО да премисли задачата си, както и целите си за 21-ви век. Миналите триумфи на НАТО постоянно са се основавали на ясна и споделена визия за задача и цел: сигурността и защитата на европейските демокрации със свободен пазар. НАТО не е вирус, който се стреми да запълни цялото пространство единствено в името на разпространяването. Не е и сурогат на европейската общественост за сигурност, която включва Русия и други страни, които сега не са членки на НАТО.
Много страни членки на Алианса са изправени пред съществени провокации в опитите си да защитят своите политически свободи и народна власт от вътрешни, а не от външни закани. Пагубната композиция от популизъм, шовинизъм, поляризация, медийно лицемерие, криво-ляво обучение и образование и екстремизъм ще тласне „ свободния свят “ в бездна на антидемократично самоизтребление, даже без помощта на външни врагове.
Следователно Съединените щати и техните съдружници от НАТО би трябвало да схванат обстановката и да се приготвят за обстоятелството, че Путин (и други противници) ще избират тактиката на война в сивите зони, която ще донесе на Москва оптимални изгоди и ще сведе до най-малко рисковете. Русия сигурно ще се опита да комбинира дипломатически, информативен, боен, стопански, политически и психически напън, с цел да обърка Съединени американски щати и техните съдружници, да сътвори политическо комплициране и да ги направи неподготвени във военно отношение.
Да, съветските войски не престават да се натрупат по границите на Украйна, само че тъкмо този набор от нетрадиционни старания съставлява действителна опасност за Съединените щати и техните съдружници от НАТО.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ