Девет причини, поради които САЩ могат да обявят война на Венецуeла
„ Голяма сопа “ – по този начин президентът Рузвелт наричаше зараждащата се империалистическа политика на Съединени американски щати във връзка с Латинска Америка. Той използваше тази фраза от африканската сентенция: “Говори меко и хвани огромна сопа, тогава пътят ти ще е дълъг “. Придобитият по целия свят от Вашингтон опит през последните десетилетия демонстрира цялата погрешност на този съвет.
В същото време, когато специалистите по Венецуела ни описват за вътрешните аргументи за рецесията, преживявана от тази страна, ползата, който демонстрират към обстановката международните страни (при това тях не ги тормози филантропичната обстановка в Судан, Йемен и Конго) демонстрира, че има и други аргументи. Това, че Тръмп и неговите съдружници са обезпокоени от ситуацията с главните свободи във Венецуела, поддържайки паралелно превъзходни връзки със саудитското кралство на терора, демонстрира, по какъв начин те в реалност „ се грижат “ за „ демократичните полезности “.
Съединени американски щати и Европа считат за врагове тези страни, които не одобряват техните колонизаторски желания. Ако истината постоянно става първа жертва във всички войни, то такава жертва е Венецуела.
„ Основанията “ на Съединени американски щати
Природни запаси. Венецуела има най-големите в света ресурси от злато, а също по този начин залежи на диаманти, желязна, медна, боксити, колумбит, танталит, уранова руда, газ. Значителни са запасите от прясна вода, въпреки че основното благосъстояние на страната е петролът. На Венецуела се падат 24% от запасите на страните от ОПЕК – 301 милиарда барела. В това отношение превъзхожда даже Саудитска Арабия, която има 21 “. Генералът от Луфтвафе Адолф Галанд считал, че основната причина за провалянето на Германия във Втората международна война е бил дефицитът на гориво за авиацията. Главната цел на Сталинградската борба е бил азербайджанският нефт (сега Азербайджан е сътрудник на Израел и НАТО). Антихитлеристката коалиция победила и заради това, че влизащите в нея страни имали нефт. Сега Съединени американски щати обезверено се борят за този въглеводород. Добивът на нефт спадна до 115 хиляди барела дневно от източниците в Тексас, Оклахома и Дакота.
През 1960 година Венецуела към този момент се опитвала да избави индустрията си от грабежа на „ фамилията на англо-американските сестри “ контролиращи пазара на нефт, и стана една от основателките на ОПЕК. Сега тя добива милион и 245 хиляди барела на ден (през 2000 година – 3,4 млн.), от които 600 000 се изнасят за Съединени американски щати.
Присъствието на Китай и Русия. Бившият държавен секретар Рекс Тилърсън твърдеше през февруари 2018 година, че би подкрепил боен прелом във Венецуела и показваше своята угриженост от „ изключителните стопански връзки на района с Китай “. Китай е най-големият заемодател на Венецуела, а след него са Съединени американски щати и Англия. Китайските банки са отделили на латиноамериканската страна повече пари, в сравнение с Световната банка. Пекин, да вземем за пример, възнамерява да влага 40 милиарда $ в градежа на железопътна линия, която ще съедини Атлантическия и Тихия океан (против този план е Болсонаро). Китай също по този начин подписа към 700 съглашения за съдействие на стойност 70 милиарда $, измежду които в региона на добива на нефт, минното дело, високите технологии (за спътниците Venesat-1); даде на Венецуела заеми на сумата от 65 милиарда Долара против доставката на нефт. Китайската петролна компания „ Синопек “ (Sinopec) има желанието да вложи 14 милиарда $ в създаването на най-голямото петролно находище в басейна на река Ориноко дружно с „ Роснефт “, „ Ени “(Италия) и „ Репсол “(Испания)
Русия подписа с Венецуела също съглашения за военно-техническо, културно и икономическо съдействие. Влагайки в тази страна 17 милиарда $, започвайки през 1999 година, Москва се контракти с Каракас за даването на заем в размер на 6 милиарда $. Едновременно с това Кремъл опрости 2 милиарда $ от венецуелските отговорности в подмяна на усилване на наличието на „ Роснефт “ на пазара на южноамериканската страна, въпреки взаимните тренировки на съветските бомбардировачи „ Белия лебед “ и самолети на венецуелските Военновъздушни сили над Карибско море през декември 2018 година да не отговаряха на ползите на трудещите се във Венецуела.
Държавен прелом против президента на Бразилия Дилма Рудех, затвор за Лула да Силва и идването на власт на десния радикал Болсонаро, не криещ своето враждебно отношение към левите сили, безспорно са свързани с това, че Бразилия влиза в групата на динамично разрастващите се страни, обединени под абревиатурата БРИКС.
Както Пекин, по този начин и Москва осъзнаваха, че страната изпада в политическа рецесия, когато подписваха дълготрайни съглашения за стратегическо партньорство с Венецуела. „ Роснефт “, на който се падат 8% от добива на нефт в тази страна, през 2017 година подписа с Венецуела съглашение за добива на газ в Тринидадското поле за период от 30 година
Неуспехи в Близкия изток и завръщане в Америка. Независимо от разрушителните войни, провокирани от Съединени американски щати и техните съдружници, които са довели до гибелта на към 100 млн. души в Близкия изток (още един богат на нефт регион), Вашингтон не съумя да откри своя надзор в Ирак, Афганистан, Йемен, Либия, Судан и Сирия като се има поради внушителното наличие там на други международни и районни играчи. Възстановяването на контрола върху Латинска Америка е основната цел на доктрината Монро: Америка за Съединени американски щати. Заради нея се е водила битка с левите и прогресивни сили, пристигнали на власт в Еквадор, Венецуела, Аржентина, Боливия, Никарагуа, Бразилия и Мексико. В ход се пускаха секрети интервенции, стопански наказания и закани за потребление на военна мощ.
Дори избирането за папа на представител на Латинска Америка (като се регистрира това, че в Латинска Америка са 40% от католиците в света) следва да се преглежда през призмата на потреблението от страна на Съединени американски щати на религията в Близкия изток и в Източна Европа: по време на студената война те направиха папа полския кардинал и гневен антикомунист Карол Войтила, с цел да поддържат Лех Валенса и неговия синдикат „ Солидарност “, а дружно с това и да подкопаят позициите на теологията на освобождението: убийството на десетки монахини и свещеници, проекта Банзер – всичко това бяха съставни елементи на този проект.
Зачертаване на плана за икономическа интеграция МЕРКОСУР.
Разрушаване на петролните Кариби (Petrocaribe). Венецуелският план, стартиран през 2005 година предвиждаше всекидневната доставка на 100 000 барела нефт на страните от района при преференциални цени. Особеността на петролната политика на Тръмп е в това, че с изключение на желанието за слагане ръка върху естествените благосъстояния на други страни, тя също по този начин цели доминиране на енергийния пазар.
Отслабване на Договора за търговия сред народите АЛБА (ALBA), представляващ опция на пробутвания от Съединени американски щати контракт за свободна търговия ALCA.
Недопускане на по-нататъшни удари върху петродолара. Венецуела към този момент продава своя нефт за юани, рубли, евро и индийски рупии. Дедоларизацията на международната търговия ще отслаби финансовата надмощие на Съединени американски щати.
На Тръмп му би трябвало „ негова “ война. Всички президенти на Съединени американски щати би трябвало да разпалят най-малко една война. Тръмп към този момент е схванал, че нахлуването във Венецуела носи по-малък риск от нахлуване против Северна Корея, Иран или Сирия. Сега Тръмп за първи път не е самичък: поддържат го Демократическата партия, Европа и забележителна част от южноамериканските режими. На Тръмп не се удаде да влезе в историята благодарение на строителството на стена на границата с Мексико. Може пък да го получи посредством Венецуела?
Натиск на произраелското лоби в Латинска Америка за изтласкване на Иран. Централно разузнавателно управление на САЩ е предупреждавало за „ навлизане на Иран в Латинска Америка “, все едно тази страна нелегално се е вмъкнала в негово притежание. Странната връзка сред теократичния Иран и република Венецуела се основава на прагматизъм, най-малко от страна на Техеран. Когато Обама подписа нуклеарната договорка с Иран, тази връзка се понижа в интерес на Европа, Китай и Русия (а Каракас укрепи връзките си с Турция и Ердоган). Доколкото през 2018 година на Иран още веднъж му бяха наложени наказания, дефинира кръгове в Ислямската република още веднъж устремиха поглед към Венецуела и даже се оповестиха за изпращане на бойни кораби към крайбрежията на „ братската страна “ (наистина това малко оказа помощ на народа на Венецуела). Централно разузнавателно управление на САЩ и Конфедерацията на израилтянските асоциации на Венецуела упрекват Николас Мадуро в доставката на уран на Иран, даването на територията на страната за разполагане на членове на „ терористичната организация „ Хизбула “ и корпуса „ Ал Кудс “ “, които приготвят въстанически групировки на континента. По подобен метод президентът на Венецуела може да бъде упрекнат и във връзки с „ интернационалния тероризъм “ и по тази линия да бъде изпратен в пандиза в Гуантанамо, за което мечтае Болтън.
Предприеманите от Съединени американски щати ограничения
Подготовка на водачите на „ опозицията “. Според „ УикиЛийкс “ такива американски организации като „ Националния фонд за народна власт “, Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (която управлява Афганистан), Централно разузнавателно управление на САЩ и Институтът Алберт Айнщайн са взела на въоръжение опита на антикомунистическата югославска организация „ Отпор “, основана през 2003 година за дестабилизиране на държавното управление на Слободан Милошевич, за да се приготви промяната на режима в Каракас. С тази цел те открили контакти със самообявилия се за президент на Венецуела Хуан Гуайдо. Белият дом назначил Елиът Ейбрамс, един от настойниците на „ ескадроните на гибелта “ в Централна Америка, да дава отговор за „ прехода към народна власт “ във Венецуела.
Влошаване на венецуелската стопанска система посредством намаляване цените на петрола. Това към този момент засегна нефтопреработвателната индустрия на страната, която, с изключение на всичко друга, страда от „ холандска болест “. Схемата „ нефт против заеми “ докара до редуциране на валутните приходи във Венецуела. Частично през последните години заемите бяха насочвани за това управляващите да извадят от положението на беднотия милиони хора. Китай финансира част от обществените стратегии на Венецуела по строителството на обществени жилища, лечебни заведения, учебни заведения и така нататък Към съглашението сред Тръмп и саудитския престолонаследник, целящо понижаване цените на петрола, се причисли и Русия, която усили добива, без значение от мощните възражения от страна на Иран, Ирак и Венецуела. Иран стана следващата жертва на тази политика, въпреки че, колкото и това да е необичайно, в случай че върху пазаруването на венецуелски нефт бъде наложено ембарго, за Тръмп няма да има различен излаз, с изключение на да смъкна глобите против иранския нефт, в които вземат участие осем страни, в това число и Русия. Друг адресат на изгоди от повишение търсенето на „ черно злато “ ще бъде Русия, която за първи път от 2015 година съумя да усили добива до 10,74 млн. барела на ден, заемайки по подобен метод първо място в света по размер на производството.
Спиране на кредитните линии. С помощта на това приходите от продажбата на нефт (около 11 милиарда долара) постъпват не във венецуелското държавно управление, а в дясната съпротива. Това ще докара до усилване на глада и нищетата. И когато дойдат „ спасителите “ от Съединени американски щати, медиите ще престанат да тръбят за бедите на народа.
Подготовка за опосредствано военно навлизане. Разбирайки, че Организация на обединените нации няма да даде позволение за военна интервенция във Венецуела, Тръмп поръча на Колумбия, Бразилия и Перу да приготвят своите войски. През ноември 2017 година тези страни дружно със Съединени американски щати и още 22 страни, влизащи в качеството на наблюдаващи, организираха военните учения „ АмазонЛог 17 “(AmazonLog 17) на територията на Бразилия. Целта на ученията беше отработване на дейности във Венецуела. През май 2001 година Съединени американски щати реализираха интервенция „ Балбоа “, поставяйки пред Испания задачата да провежда военни учения с отработване навлизане във Венецуела от територията на Колумбия и Панама. И ето какво се случва: дълбоката страна подценява Тръмп и неговите планове да в профил Съединени американски щати от функционалностите им на „ международен служител на реда “.
Може ли да се получи по този начин, че европейските сътрудници на Съединени американски щати да предпочетат Тръмп да превключи на Венецуела и да не помни за Иран (само че Израел и Саудитска Арабия наложително ще му го напомнят).
Провал на проекта Тръмп-Болтън
Алчността води до замъгляване на разсъдъка. Те са озадачени за метода, по който: ще смъкват Мадуро; провъзгласят Гуайдо за краткотраен президент; ще сложат ръка на естествените благосъстояния на Венецуела. Но има и още една точка: по какъв метод ще подтиснат съпротивата на милиони венецуелци?
Те не помислиха за това и при нахлуването в Ирак. Тогава на агресорите не се удаде да слагат ръка върху всичко, което желаеха. От една страна на тях им се постанова да съжителстват с Иран, а от друга – да следят това по какъв начин китайски и съветски компании печелят търгове за създаването на иракския нефт. Китайците купуват съвсем половината от добивания в Ирак нефт – половин милиона барела дневно. Във Венецуела неустойчивостта също може да се проточи с години.
Войната от дълго време е престанала да бъде „ последното средство за разрешаване на споровете сред страните “ и се трансформира в „ рентабилен бизнес “. Сега би трябвало да се чакат друг тип инсценировки, ориентирани към това да оправдаят в очите на обществеността нападателната интервенция на Съединени американски щати.
Ние още можем да поставим старания, с цел да бъде позволена нова война, този път с венецуелския народ. /БГНЕС
————-
Назанин Арманян, Público (Испания)
В същото време, когато специалистите по Венецуела ни описват за вътрешните аргументи за рецесията, преживявана от тази страна, ползата, който демонстрират към обстановката международните страни (при това тях не ги тормози филантропичната обстановка в Судан, Йемен и Конго) демонстрира, че има и други аргументи. Това, че Тръмп и неговите съдружници са обезпокоени от ситуацията с главните свободи във Венецуела, поддържайки паралелно превъзходни връзки със саудитското кралство на терора, демонстрира, по какъв начин те в реалност „ се грижат “ за „ демократичните полезности “.
Съединени американски щати и Европа считат за врагове тези страни, които не одобряват техните колонизаторски желания. Ако истината постоянно става първа жертва във всички войни, то такава жертва е Венецуела.
„ Основанията “ на Съединени американски щати
Природни запаси. Венецуела има най-големите в света ресурси от злато, а също по този начин залежи на диаманти, желязна, медна, боксити, колумбит, танталит, уранова руда, газ. Значителни са запасите от прясна вода, въпреки че основното благосъстояние на страната е петролът. На Венецуела се падат 24% от запасите на страните от ОПЕК – 301 милиарда барела. В това отношение превъзхожда даже Саудитска Арабия, която има 21 “. Генералът от Луфтвафе Адолф Галанд считал, че основната причина за провалянето на Германия във Втората международна война е бил дефицитът на гориво за авиацията. Главната цел на Сталинградската борба е бил азербайджанският нефт (сега Азербайджан е сътрудник на Израел и НАТО). Антихитлеристката коалиция победила и заради това, че влизащите в нея страни имали нефт. Сега Съединени американски щати обезверено се борят за този въглеводород. Добивът на нефт спадна до 115 хиляди барела дневно от източниците в Тексас, Оклахома и Дакота.
През 1960 година Венецуела към този момент се опитвала да избави индустрията си от грабежа на „ фамилията на англо-американските сестри “ контролиращи пазара на нефт, и стана една от основателките на ОПЕК. Сега тя добива милион и 245 хиляди барела на ден (през 2000 година – 3,4 млн.), от които 600 000 се изнасят за Съединени американски щати.
Присъствието на Китай и Русия. Бившият държавен секретар Рекс Тилърсън твърдеше през февруари 2018 година, че би подкрепил боен прелом във Венецуела и показваше своята угриженост от „ изключителните стопански връзки на района с Китай “. Китай е най-големият заемодател на Венецуела, а след него са Съединени американски щати и Англия. Китайските банки са отделили на латиноамериканската страна повече пари, в сравнение с Световната банка. Пекин, да вземем за пример, възнамерява да влага 40 милиарда $ в градежа на железопътна линия, която ще съедини Атлантическия и Тихия океан (против този план е Болсонаро). Китай също по този начин подписа към 700 съглашения за съдействие на стойност 70 милиарда $, измежду които в региона на добива на нефт, минното дело, високите технологии (за спътниците Venesat-1); даде на Венецуела заеми на сумата от 65 милиарда Долара против доставката на нефт. Китайската петролна компания „ Синопек “ (Sinopec) има желанието да вложи 14 милиарда $ в създаването на най-голямото петролно находище в басейна на река Ориноко дружно с „ Роснефт “, „ Ени “(Италия) и „ Репсол “(Испания)
Русия подписа с Венецуела също съглашения за военно-техническо, културно и икономическо съдействие. Влагайки в тази страна 17 милиарда $, започвайки през 1999 година, Москва се контракти с Каракас за даването на заем в размер на 6 милиарда $. Едновременно с това Кремъл опрости 2 милиарда $ от венецуелските отговорности в подмяна на усилване на наличието на „ Роснефт “ на пазара на южноамериканската страна, въпреки взаимните тренировки на съветските бомбардировачи „ Белия лебед “ и самолети на венецуелските Военновъздушни сили над Карибско море през декември 2018 година да не отговаряха на ползите на трудещите се във Венецуела.
Държавен прелом против президента на Бразилия Дилма Рудех, затвор за Лула да Силва и идването на власт на десния радикал Болсонаро, не криещ своето враждебно отношение към левите сили, безспорно са свързани с това, че Бразилия влиза в групата на динамично разрастващите се страни, обединени под абревиатурата БРИКС.
Както Пекин, по този начин и Москва осъзнаваха, че страната изпада в политическа рецесия, когато подписваха дълготрайни съглашения за стратегическо партньорство с Венецуела. „ Роснефт “, на който се падат 8% от добива на нефт в тази страна, през 2017 година подписа с Венецуела съглашение за добива на газ в Тринидадското поле за период от 30 година
Неуспехи в Близкия изток и завръщане в Америка. Независимо от разрушителните войни, провокирани от Съединени американски щати и техните съдружници, които са довели до гибелта на към 100 млн. души в Близкия изток (още един богат на нефт регион), Вашингтон не съумя да откри своя надзор в Ирак, Афганистан, Йемен, Либия, Судан и Сирия като се има поради внушителното наличие там на други международни и районни играчи. Възстановяването на контрола върху Латинска Америка е основната цел на доктрината Монро: Америка за Съединени американски щати. Заради нея се е водила битка с левите и прогресивни сили, пристигнали на власт в Еквадор, Венецуела, Аржентина, Боливия, Никарагуа, Бразилия и Мексико. В ход се пускаха секрети интервенции, стопански наказания и закани за потребление на военна мощ.
Дори избирането за папа на представител на Латинска Америка (като се регистрира това, че в Латинска Америка са 40% от католиците в света) следва да се преглежда през призмата на потреблението от страна на Съединени американски щати на религията в Близкия изток и в Източна Европа: по време на студената война те направиха папа полския кардинал и гневен антикомунист Карол Войтила, с цел да поддържат Лех Валенса и неговия синдикат „ Солидарност “, а дружно с това и да подкопаят позициите на теологията на освобождението: убийството на десетки монахини и свещеници, проекта Банзер – всичко това бяха съставни елементи на този проект.
Зачертаване на плана за икономическа интеграция МЕРКОСУР.
Разрушаване на петролните Кариби (Petrocaribe). Венецуелският план, стартиран през 2005 година предвиждаше всекидневната доставка на 100 000 барела нефт на страните от района при преференциални цени. Особеността на петролната политика на Тръмп е в това, че с изключение на желанието за слагане ръка върху естествените благосъстояния на други страни, тя също по този начин цели доминиране на енергийния пазар.
Отслабване на Договора за търговия сред народите АЛБА (ALBA), представляващ опция на пробутвания от Съединени американски щати контракт за свободна търговия ALCA.
Недопускане на по-нататъшни удари върху петродолара. Венецуела към този момент продава своя нефт за юани, рубли, евро и индийски рупии. Дедоларизацията на международната търговия ще отслаби финансовата надмощие на Съединени американски щати.
На Тръмп му би трябвало „ негова “ война. Всички президенти на Съединени американски щати би трябвало да разпалят най-малко една война. Тръмп към този момент е схванал, че нахлуването във Венецуела носи по-малък риск от нахлуване против Северна Корея, Иран или Сирия. Сега Тръмп за първи път не е самичък: поддържат го Демократическата партия, Европа и забележителна част от южноамериканските режими. На Тръмп не се удаде да влезе в историята благодарение на строителството на стена на границата с Мексико. Може пък да го получи посредством Венецуела?
Натиск на произраелското лоби в Латинска Америка за изтласкване на Иран. Централно разузнавателно управление на САЩ е предупреждавало за „ навлизане на Иран в Латинска Америка “, все едно тази страна нелегално се е вмъкнала в негово притежание. Странната връзка сред теократичния Иран и република Венецуела се основава на прагматизъм, най-малко от страна на Техеран. Когато Обама подписа нуклеарната договорка с Иран, тази връзка се понижа в интерес на Европа, Китай и Русия (а Каракас укрепи връзките си с Турция и Ердоган). Доколкото през 2018 година на Иран още веднъж му бяха наложени наказания, дефинира кръгове в Ислямската република още веднъж устремиха поглед към Венецуела и даже се оповестиха за изпращане на бойни кораби към крайбрежията на „ братската страна “ (наистина това малко оказа помощ на народа на Венецуела). Централно разузнавателно управление на САЩ и Конфедерацията на израилтянските асоциации на Венецуела упрекват Николас Мадуро в доставката на уран на Иран, даването на територията на страната за разполагане на членове на „ терористичната организация „ Хизбула “ и корпуса „ Ал Кудс “ “, които приготвят въстанически групировки на континента. По подобен метод президентът на Венецуела може да бъде упрекнат и във връзки с „ интернационалния тероризъм “ и по тази линия да бъде изпратен в пандиза в Гуантанамо, за което мечтае Болтън.
Предприеманите от Съединени американски щати ограничения
Подготовка на водачите на „ опозицията “. Според „ УикиЛийкс “ такива американски организации като „ Националния фонд за народна власт “, Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (която управлява Афганистан), Централно разузнавателно управление на САЩ и Институтът Алберт Айнщайн са взела на въоръжение опита на антикомунистическата югославска организация „ Отпор “, основана през 2003 година за дестабилизиране на държавното управление на Слободан Милошевич, за да се приготви промяната на режима в Каракас. С тази цел те открили контакти със самообявилия се за президент на Венецуела Хуан Гуайдо. Белият дом назначил Елиът Ейбрамс, един от настойниците на „ ескадроните на гибелта “ в Централна Америка, да дава отговор за „ прехода към народна власт “ във Венецуела.
Влошаване на венецуелската стопанска система посредством намаляване цените на петрола. Това към този момент засегна нефтопреработвателната индустрия на страната, която, с изключение на всичко друга, страда от „ холандска болест “. Схемата „ нефт против заеми “ докара до редуциране на валутните приходи във Венецуела. Частично през последните години заемите бяха насочвани за това управляващите да извадят от положението на беднотия милиони хора. Китай финансира част от обществените стратегии на Венецуела по строителството на обществени жилища, лечебни заведения, учебни заведения и така нататък Към съглашението сред Тръмп и саудитския престолонаследник, целящо понижаване цените на петрола, се причисли и Русия, която усили добива, без значение от мощните възражения от страна на Иран, Ирак и Венецуела. Иран стана следващата жертва на тази политика, въпреки че, колкото и това да е необичайно, в случай че върху пазаруването на венецуелски нефт бъде наложено ембарго, за Тръмп няма да има различен излаз, с изключение на да смъкна глобите против иранския нефт, в които вземат участие осем страни, в това число и Русия. Друг адресат на изгоди от повишение търсенето на „ черно злато “ ще бъде Русия, която за първи път от 2015 година съумя да усили добива до 10,74 млн. барела на ден, заемайки по подобен метод първо място в света по размер на производството.
Спиране на кредитните линии. С помощта на това приходите от продажбата на нефт (около 11 милиарда долара) постъпват не във венецуелското държавно управление, а в дясната съпротива. Това ще докара до усилване на глада и нищетата. И когато дойдат „ спасителите “ от Съединени американски щати, медиите ще престанат да тръбят за бедите на народа.
Подготовка за опосредствано военно навлизане. Разбирайки, че Организация на обединените нации няма да даде позволение за военна интервенция във Венецуела, Тръмп поръча на Колумбия, Бразилия и Перу да приготвят своите войски. През ноември 2017 година тези страни дружно със Съединени американски щати и още 22 страни, влизащи в качеството на наблюдаващи, организираха военните учения „ АмазонЛог 17 “(AmazonLog 17) на територията на Бразилия. Целта на ученията беше отработване на дейности във Венецуела. През май 2001 година Съединени американски щати реализираха интервенция „ Балбоа “, поставяйки пред Испания задачата да провежда военни учения с отработване навлизане във Венецуела от територията на Колумбия и Панама. И ето какво се случва: дълбоката страна подценява Тръмп и неговите планове да в профил Съединени американски щати от функционалностите им на „ международен служител на реда “.
Може ли да се получи по този начин, че европейските сътрудници на Съединени американски щати да предпочетат Тръмп да превключи на Венецуела и да не помни за Иран (само че Израел и Саудитска Арабия наложително ще му го напомнят).
Провал на проекта Тръмп-Болтън
Алчността води до замъгляване на разсъдъка. Те са озадачени за метода, по който: ще смъкват Мадуро; провъзгласят Гуайдо за краткотраен президент; ще сложат ръка на естествените благосъстояния на Венецуела. Но има и още една точка: по какъв метод ще подтиснат съпротивата на милиони венецуелци?
Те не помислиха за това и при нахлуването в Ирак. Тогава на агресорите не се удаде да слагат ръка върху всичко, което желаеха. От една страна на тях им се постанова да съжителстват с Иран, а от друга – да следят това по какъв начин китайски и съветски компании печелят търгове за създаването на иракския нефт. Китайците купуват съвсем половината от добивания в Ирак нефт – половин милиона барела дневно. Във Венецуела неустойчивостта също може да се проточи с години.
Войната от дълго време е престанала да бъде „ последното средство за разрешаване на споровете сред страните “ и се трансформира в „ рентабилен бизнес “. Сега би трябвало да се чакат друг тип инсценировки, ориентирани към това да оправдаят в очите на обществеността нападателната интервенция на Съединени американски щати.
Ние още можем да поставим старания, с цел да бъде позволена нова война, този път с венецуелския народ. /БГНЕС
————-
Назанин Арманян, Público (Испания)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ