Голяма лъжа е, че Вселенският патриарх веднага ще прекрати евхаристийното

Голяма неистина е, че Вселенският патриарх незабавно ще приключи евхаристийното общение с Българската православна черква /БПЦ/, в случай че тя влезе в евхаристийно общение с Македонската православна черква - Охридска архиепископия /МПЦ – ОА/.

Това се споделя в специфичен разбор за БГНЕС на струмишки митрополит Наум, ден преди Българската патриаршия да прегледа писмото на МПЦ. В него тя моли да бъде приета като самостоятелна черква, а също по този начин желае БПЦ да стане нейна „ Църква-Майка “.

За неяснотите по отношение на връзката сред Българската православна черква и Македонската православна черква – Охридска архиепископия:

1. Искането на МПЦ да одобри БПЦ като "Църква-Майка" - като изискване за признание на автокефалността на МПЦ - ОА, е искане, което от години слушаме от някои български архиереи. Това искане МПЦ смята за обикновено, разумно и належащо, тъй като някоя черква така и така би трябвало да стане „ Църква-Майка “, с цел да ни извади от изолацията, която ни е наложена от Сръбската православна черква /СПЦ/ и която по-късно ще ни пази и съставлява пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви. Най-естествено е това да бъде БПЦ. „ Църквата-Майка “ не е обвързвана толкоз с предишното, колкото с едно общо бъдеще в името на Богочовека Христос. „ Църквата-Майка “ значи обич.

2. От момента, когато БПЦ признае автокефалността на МПЦ - ОА, двете църкви стават „ сестрински църкви “. Това значи, че те ще бъдат равноправни, само че ролята на БПЦ като „ Църква-Майка “ не стопира единствено във връзка с другите православни църкви. БПЦ и отсега нататък ще има достойнството пред Бога да ни пази, съставлява и показва пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви, до момента в който МПЦ не получи "томос за автокефалност" от Вселенския патриарх. Връзката с „ Църквата-Майка “ не стопира единствено с акта на самото признание, а продължава постоянно – като респект, признателност и обич.

3. Някои хора от България споделят: „ За какво ще са ни две църкви, когато и от двете страни на границата живее еднакъв народ? “ Дори това да е по този начин ще напомним, че гръцкият народ, макар че е един, има пет църкви: Александрийската, Йерусалимската, Кипърската, Гръцката и Вселенската патриаршия.

4. МПЦ-Охридска архиепископия е канонически самостоятелна, свободна и черква, която не е под каноническата пълномощия на никого. Тази своя автономия МПЦ получава с Решение на СПЦ от 1959 година, в което се споделя: „ Светият Архиерейски събор установи: че епархиите Скопска, Охридско-Битолска и Злетовско-Струмишка на църковно-народен събор, извършен на 4-6 октомври 1958 год. в Охрид, се отделят в независима Македонска православна черква, която се ръководи по Устава, призната на този събор... “ А в точка 6 се споделя: „ С актуалното решение се анулират наредбите на Устава на Сръбската православна черква за епархиите и архиереите на територията на Народна република Македония “. Така че, БПЦ с признаването на Македонската православна черква, или с общение с нейните епископи, не се намесва в ничия каноническа пълномощия.

5. Установяването на евхаристийната общественост сред БПЦ и МПЦ - ОА е натурален резултат и от Договора за другарство и добросъседство сред България и Република Македония и е в сходство с евроатлантическите интеграционни процеси, към които благодарение на България се стреми Република Македония. Затова тези, които се опълчват на това единение се опълчват и на гореспоменатите процеси. Съответните служби би трябвало да ревизират дали тези хора работят за ползи непознати на ползите на двете страни, или го вършат от неведение. Според Светите отци незнанието е най-голямото зло.

6. Голяма неистина е, че Вселенският патриарх незабавно ще приключи евхаристийното общение с БПЦ, в случай че БПЦ влезе в евхаристийно общение с МПЦ - ОА. Първо, Вселенският патриарх е свят човек и се грижи добре за единството на Църквата и нейните отворени рани. На второ място, като предписание, би изпратил писмо до БПЦ, искайки пояснение на хода й. Трето, би предпочел да се наемам с уреждането на недоразуменията в църквата, а не да вземам страна. Четвърто, в случай че инцидентно на Вселенския патриарх не му се хареса хода на БПЦ, което ние не имаме вяра, той би изпратил второ писмо с искане за преустановяване на евхаристийната общественост сред БПЦ и МПЦ - ОА. Пето, в случай че БПЦ и МПЦ - ОА не го послушат, което няма да се случи, той би трябвало да свика така наречен Мизон Синод с представители - епископи от други поместни православни църкви, на който да бъде решена нововъзникналата обстановка и други Ако Вселенската патриаршия искаше да приключи общуването си с БПЦ, то неучастието на българската черква на Критския събор е доста по-сериозен мотив за това, в сравнение с общуването с МПЦ-ОА

7. И най-после, в светлината на глобализацията, е, по-вероятно, да ни молят да влезем в единение с православните църкви, или даже да ни накарат принудително, в сравнение с да продължаваме да бъдем изолирани. В случай на бързо решение на разногласието, който Гърция има с нашето име, сигурно ще се реши и статутът на МПЦ, а БПЦ тогава ще разбере, че пред Бог, е пропуснала. /БГНЕС

--------

Наум, митрополит на Струмица.