Прогноза: Напролет вместо краставици и домати ще ядем марули и рукола
Голяма е вероятността и през пролетта на пазара да няма български краставици и домати, а вместо тях ще можем да си купим рукола или марули. Това предвиждат специалисти от земеделския бранш – техните наблюдения сочат, че притежатели на оранжерии се насочват към по-студоустойчиви култури поради непостижимите цени на отоплението. За страдание, най-масовите зеленчуци не дават отговор на този аршин. Минимум 22-25 градуса е оптималната температура, при която могат обикновено да се развиват освен краставиците и доматите, само че и тиквичките, пиперът и доста други.
Така някои от обичайните производители към този момент са заменили тези култури с моркови, ряпа и репички. Те се развиват най-добре при 15-20 градуса, само че понасят относително добре и температури до 5-8 градуса. Подобни са условията на чесън, лук, главесто зеле, аспержи, рукола, спанак. Някои от тях даже оцеляват при минусови температури, въпреки това да забавя растежа им. Друг е въпросът до каква степен българският консуматор ще е податлив да насочи желанията си към тях и дали този обезверен опит може да се оправдае като стопански резултат. Напролет ще разберем. Земеделските производители сигурно осъзнават, че с избора на по-нетрадиционни култури поемат по-висок риск, само че очевидно правят оценка като още по-неприемливо да вложат маса пари в отопление, а след това да не могат да си ги върнат при реализацията на по-топлолюбиви зеленчуци.
Очаква се през февруари и март да се редуват по-слънчеви с мразовити дни, както и да има интервали с трайна снежна завивка. Задължително е при изобилен сняг оранжерията да се отоплява най-малко дотолкоз, че да го стопи и да не се стигне до това неговата тежест да унищожи оборудванията. А и по това време в тях към този момент са заложени разсадите за пролетното засаждане. Именно заради тази причина стопани си вършат сметката, че щом по този начин и по този начин ще отопляват най-малко понякога, няма смисъл останалата част от земята да стои празна, по-добре е да се засее с нещо по-непретенциозно.
Заложилите на зелена салата пък си вършат сметката, че тя става подготвена за 50-60 дни при зимни условия, тъй че първоначално или средата на март въпреки всичко ще могат да употребяват парниците си и за средноранно произвеждане на домати и краставици. Руколата пък се бере най-вече 40 дни след засяването, другояче става горчива. Тя в последно време набира известност като гурме зарзават, стартиран от известните имена в кулинарното изкуство, само че към момента се предлага единствено в огромните вериги и е много скъпа, по тази причина и земеделци виждат в нея насърчителен капацитет.
Още в края на предходната година стана ясно, че близо 70-80% от оранжеристите са се отказали от ранно производство, откакто цената на пелетите, електричеството и други горива се усили над три пъти. Това докара и до освобождение на голям брой служащи, които си изкарват прехраната само с труд в селското стопанство. Така се случи и със супер съвременни оранжерии, в които са вложени милиони, като тази на посоченото за образец семейство Иван и Десислава Кабурови от село Мало Конаре, предава zemedeleca.bg.
Засега е ясно единствено едно – зимният сезон за българското произвеждане е загубен. Ефектът от това към този момент се усеща и от потребителите, които купуват главно вносни домати на цени 4-5 лв. и краставици по 6 до 7,50 лв.. Предстои да разберем по какъв начин ще продължат нещата в бранша отсега нататък. До момента единственото заричане от властта е помощта за оранжерийните производители да пристигна след приемането на бюджета за 2022 година, което се чака да стане през март.
Така някои от обичайните производители към този момент са заменили тези култури с моркови, ряпа и репички. Те се развиват най-добре при 15-20 градуса, само че понасят относително добре и температури до 5-8 градуса. Подобни са условията на чесън, лук, главесто зеле, аспержи, рукола, спанак. Някои от тях даже оцеляват при минусови температури, въпреки това да забавя растежа им. Друг е въпросът до каква степен българският консуматор ще е податлив да насочи желанията си към тях и дали този обезверен опит може да се оправдае като стопански резултат. Напролет ще разберем. Земеделските производители сигурно осъзнават, че с избора на по-нетрадиционни култури поемат по-висок риск, само че очевидно правят оценка като още по-неприемливо да вложат маса пари в отопление, а след това да не могат да си ги върнат при реализацията на по-топлолюбиви зеленчуци.
Очаква се през февруари и март да се редуват по-слънчеви с мразовити дни, както и да има интервали с трайна снежна завивка. Задължително е при изобилен сняг оранжерията да се отоплява най-малко дотолкоз, че да го стопи и да не се стигне до това неговата тежест да унищожи оборудванията. А и по това време в тях към този момент са заложени разсадите за пролетното засаждане. Именно заради тази причина стопани си вършат сметката, че щом по този начин и по този начин ще отопляват най-малко понякога, няма смисъл останалата част от земята да стои празна, по-добре е да се засее с нещо по-непретенциозно.
Заложилите на зелена салата пък си вършат сметката, че тя става подготвена за 50-60 дни при зимни условия, тъй че първоначално или средата на март въпреки всичко ще могат да употребяват парниците си и за средноранно произвеждане на домати и краставици. Руколата пък се бере най-вече 40 дни след засяването, другояче става горчива. Тя в последно време набира известност като гурме зарзават, стартиран от известните имена в кулинарното изкуство, само че към момента се предлага единствено в огромните вериги и е много скъпа, по тази причина и земеделци виждат в нея насърчителен капацитет.
Още в края на предходната година стана ясно, че близо 70-80% от оранжеристите са се отказали от ранно производство, откакто цената на пелетите, електричеството и други горива се усили над три пъти. Това докара и до освобождение на голям брой служащи, които си изкарват прехраната само с труд в селското стопанство. Така се случи и със супер съвременни оранжерии, в които са вложени милиони, като тази на посоченото за образец семейство Иван и Десислава Кабурови от село Мало Конаре, предава zemedeleca.bg.
Засега е ясно единствено едно – зимният сезон за българското произвеждане е загубен. Ефектът от това към този момент се усеща и от потребителите, които купуват главно вносни домати на цени 4-5 лв. и краставици по 6 до 7,50 лв.. Предстои да разберем по какъв начин ще продължат нещата в бранша отсега нататък. До момента единственото заричане от властта е помощта за оранжерийните производители да пристигна след приемането на бюджета за 2022 година, което се чака да стане през март.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ