На 15 минути пеша
Големите градове по целия свят стават още по-големи. Селата са на изгубване. Колкото по-голям е един град, толкоз по-големи стават проблемите за хората и напредването е единствено един от тях. Липсата тук-там за паркиране е друго злополучие. Смог затруднява дишането и вреди на здравето. В час пик животът като че ли стопира или върви на доста мудни обороти. Пътните артерии са задръстени от коли, градският превоз е претрупан. Накъде са тръгнали всички тези хора?
Повечето ежедневни потребности не може ли да бъдат задоволени посредством вървене пешком или посредством каране на велосипед? Може ли да избегнем огромния трафик и да сме в точния момент на работа, на културно събитие или на среща с другари, а в случай че се постанова, и в здравно заведение?
Френско-колумбийският академик Карлос Морено – професор в парижката Сорбона, предлага градовете да бъдат проектирани по този начин, че в границите на 15 минути пешком или с велосипед жителите да имат достъп до главните им обекти, свързани с работа, обучение, просвета, опазване на здравето, всичко. Тази идея, която в Париж възприеха като
град на близостта
планува мегаполисите да бъдат по-добре проектирани, с цел да посрещнат главните потребности на жителите си. Тя демонстрира, че е допустимо инфраструктурата напълно да се съобрази с потребностите на хората, а не назад, че всичко може да е на малко пешеходно разстояние или единствено за няколко минути с велосипед.
Концепция на " 15-минутния " град - Илюстрация BuroHappold
За да бъде един „ 15-минутен град “ по-устойчив, градоустройството би трябвало да е добре премислено. Паркове, спортни площадки, киносалони и магазини, здравни заведения би трябвало да бъдат ситуирани на всички места, където живеят хора. Нужни са съществени преустройства в презастроените градове. При задръстените от коли мегаполиси, нещо би трябвало радикално да се промени. Затова и „ 15-минутният град “ е обвързван с
нова организация на придвижването
- по-малко коли, повече пространство за пешеходци и велосипедисти, безвредни пътища за деца, хора в преклонна възраст или с увреждания, както и пространства за обществена интензивност, паркове, градини и детски площадки.
В последните години от ден на ден градове стартират да преориентират политиката си към основаването на град за пешеходците. Може ли в действителност съществуващите дадености да бъдат препроектирани по този начин, че да посрещнат по нов метод главните нужди на жителите си? В рамките на новосъздадения дребен радиус от домове се чака да се образуват по-силни общности, които разрешават на жителите да се припознаят като част от своя регион или квартал. Но задоволителен ли ще е този периметър?
Много политици по света към този момент са насочили напъните си в тази посока. В Париж от близо 10 година се вършат трансформации в такава посока. През 2018 година в Австралия е обявен 20-минутният проект за Мелбърн . Според техния опит сходни концепции за развиване се свеждат до това по какъв начин влияем на
трите качества на градската среда
– компактност, взаимоотношение и досегаемост, което зависи и от наличните благоприятни условия, само че и от вижданията за промени. В австралийския град си слагат за цел да основат приветливи зелени улици, по които хората да се усещат в сигурност. Там премислят по какъв начин да се повлияе на жилищната среда и пространствата сред къщи и блокове, от голямо значение са и локалните бизнеси като магазини, заведения за хранене, кафенета, както и цялостната инфраструктурна смяна.
Друг образец е Хелзинки. Един от главните проблеми са непоносимо високите цени на жилищата в централната част на града. Това довежда до огромен дисбаланс и предизвиква жителите да търсят място за
живеене в покрайнините
на финландската столица, което усилва времето за напредване и натоварва автомобилния трафик. Градоустройствената разработка демонстрира по какъв начин би било допустимо да се настанят два пъти повече нови поданици в града, в сравнение с е планувано в формалния общоприет проект, като се ограничи разрастването на периферните елементи.
Все още звучи като утопична невъзможност „ 15-минутният град “ да стане действителност в България. В множеството от огромните обитаеми места у нас, и изключително в столицата, се следи превръщането на периферните квартали в така наречените „ спални “. Но пък квартали като „ Люлин “ и „ Обеля “ съчетават много функционалности на едно място и биха могли по-лесно да се трансфорат в „ 15-минутен град “. Ще са нужни културни средища, паркове, озеленяване на улиците и междублоковите пространства, както и доста други улеснения. Български архитекти и урбанисти са на мнение, че концепцията всичко да е на 15 минути пешком, би могла сполучливо да се приложи и у нас, в случай че си сложим такава задача. „ Всеки гражданин търси оптимални улеснения, само че до каква степен е допустимо да се вкара новата идея, когато скоро ще имаме и самостоятелни транспортни средства? Няма да е елементарно при построената инфраструктура да трансформираме един огромен град с съответни дадености.
Трансформацията
изисква огромни капиталовложения и пренастройване на мисленето на другите генерации, изключително на хората, които са се сраснали с колите си. По-лесно е, в случай че на чисто стартираме да построяваме градове на бъдещето “, това споделя младият български академик инж. Петко Стоев от ИИКТ при Българска академия на науките.
Концепцията за 15-минутните градове, въпреки за някои да е химера, набира известност, само че съгласно други тя е стъпка към ограничение на човешките свободи, защото има голям риск от стягане на контрола над популацията в тези градове. Назряват страхове, че даже и такава добра концепция за градски комфорт на обитаване може да се превърне в същински призрачен сън.
„ Утопиите наподобяват доста по-осъществими, в сравнение с се смяташе в миналото. Сега сме изправени пред различен обезпокоителен въпрос. Как да избегнем окончателното им реализиране? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би стартира нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, посредством които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не по този начин напълно, само че по-свободно. “ С този откъс на Николай Бердяев стартира романът антиутопия „ Прекрасният нов свят “ (1932) на Олдъс Хъксли. С други думи, да внимаваме какво пресъздаваме.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Повечето ежедневни потребности не може ли да бъдат задоволени посредством вървене пешком или посредством каране на велосипед? Може ли да избегнем огромния трафик и да сме в точния момент на работа, на културно събитие или на среща с другари, а в случай че се постанова, и в здравно заведение?
Френско-колумбийският академик Карлос Морено – професор в парижката Сорбона, предлага градовете да бъдат проектирани по този начин, че в границите на 15 минути пешком или с велосипед жителите да имат достъп до главните им обекти, свързани с работа, обучение, просвета, опазване на здравето, всичко. Тази идея, която в Париж възприеха като
град на близостта
планува мегаполисите да бъдат по-добре проектирани, с цел да посрещнат главните потребности на жителите си. Тя демонстрира, че е допустимо инфраструктурата напълно да се съобрази с потребностите на хората, а не назад, че всичко може да е на малко пешеходно разстояние или единствено за няколко минути с велосипед.
Концепция на " 15-минутния " град - Илюстрация BuroHappold
За да бъде един „ 15-минутен град “ по-устойчив, градоустройството би трябвало да е добре премислено. Паркове, спортни площадки, киносалони и магазини, здравни заведения би трябвало да бъдат ситуирани на всички места, където живеят хора. Нужни са съществени преустройства в презастроените градове. При задръстените от коли мегаполиси, нещо би трябвало радикално да се промени. Затова и „ 15-минутният град “ е обвързван с
нова организация на придвижването
- по-малко коли, повече пространство за пешеходци и велосипедисти, безвредни пътища за деца, хора в преклонна възраст или с увреждания, както и пространства за обществена интензивност, паркове, градини и детски площадки.
В последните години от ден на ден градове стартират да преориентират политиката си към основаването на град за пешеходците. Може ли в действителност съществуващите дадености да бъдат препроектирани по този начин, че да посрещнат по нов метод главните нужди на жителите си? В рамките на новосъздадения дребен радиус от домове се чака да се образуват по-силни общности, които разрешават на жителите да се припознаят като част от своя регион или квартал. Но задоволителен ли ще е този периметър?
Много политици по света към този момент са насочили напъните си в тази посока. В Париж от близо 10 година се вършат трансформации в такава посока. През 2018 година в Австралия е обявен 20-минутният проект за Мелбърн . Според техния опит сходни концепции за развиване се свеждат до това по какъв начин влияем на
трите качества на градската среда
– компактност, взаимоотношение и досегаемост, което зависи и от наличните благоприятни условия, само че и от вижданията за промени. В австралийския град си слагат за цел да основат приветливи зелени улици, по които хората да се усещат в сигурност. Там премислят по какъв начин да се повлияе на жилищната среда и пространствата сред къщи и блокове, от голямо значение са и локалните бизнеси като магазини, заведения за хранене, кафенета, както и цялостната инфраструктурна смяна.
Друг образец е Хелзинки. Един от главните проблеми са непоносимо високите цени на жилищата в централната част на града. Това довежда до огромен дисбаланс и предизвиква жителите да търсят място за
живеене в покрайнините
на финландската столица, което усилва времето за напредване и натоварва автомобилния трафик. Градоустройствената разработка демонстрира по какъв начин би било допустимо да се настанят два пъти повече нови поданици в града, в сравнение с е планувано в формалния общоприет проект, като се ограничи разрастването на периферните елементи.
Все още звучи като утопична невъзможност „ 15-минутният град “ да стане действителност в България. В множеството от огромните обитаеми места у нас, и изключително в столицата, се следи превръщането на периферните квартали в така наречените „ спални “. Но пък квартали като „ Люлин “ и „ Обеля “ съчетават много функционалности на едно място и биха могли по-лесно да се трансфорат в „ 15-минутен град “. Ще са нужни културни средища, паркове, озеленяване на улиците и междублоковите пространства, както и доста други улеснения. Български архитекти и урбанисти са на мнение, че концепцията всичко да е на 15 минути пешком, би могла сполучливо да се приложи и у нас, в случай че си сложим такава задача. „ Всеки гражданин търси оптимални улеснения, само че до каква степен е допустимо да се вкара новата идея, когато скоро ще имаме и самостоятелни транспортни средства? Няма да е елементарно при построената инфраструктура да трансформираме един огромен град с съответни дадености.
Трансформацията
изисква огромни капиталовложения и пренастройване на мисленето на другите генерации, изключително на хората, които са се сраснали с колите си. По-лесно е, в случай че на чисто стартираме да построяваме градове на бъдещето “, това споделя младият български академик инж. Петко Стоев от ИИКТ при Българска академия на науките.
Концепцията за 15-минутните градове, въпреки за някои да е химера, набира известност, само че съгласно други тя е стъпка към ограничение на човешките свободи, защото има голям риск от стягане на контрола над популацията в тези градове. Назряват страхове, че даже и такава добра концепция за градски комфорт на обитаване може да се превърне в същински призрачен сън.
„ Утопиите наподобяват доста по-осъществими, в сравнение с се смяташе в миналото. Сега сме изправени пред различен обезпокоителен въпрос. Как да избегнем окончателното им реализиране? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би стартира нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, посредством които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не по този начин напълно, само че по-свободно. “ С този откъс на Николай Бердяев стартира романът антиутопия „ Прекрасният нов свят “ (1932) на Олдъс Хъксли. С други думи, да внимаваме какво пресъздаваме.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ