Олимпийски игри в концлагер
Годината е 1944-а. Човечеството се задъхва. Става му все по-трудно да диша, затиснато в уродливата, безпощадна прегръдка на Втората международна война. А тази прегръдка сее гибел. Тази прегръдка не го пуска към този момент пета година (ВСВ стартира през 1939 г.- б.а.).
Последният път, когато е имало олимпийски игри, е през 1936 година в Берлин. Игри, които обаче са стъпкани от циничния ботуш на нацизма и манията за великолепие на Хитлер. Олимпийският дух е напуснал стадиона и се е преселил на фронта. През 1940 година Токио е лишен от правото да ги провежда поради нахлуването на японски бойци в Китай, само че МОК дава семейството на Хелзинки. Но игри още веднъж няма, тъй като избухва Втората международна война.
Игрите, които в никакъв случай не се състояха: Токио 1940 (ВИДЕО) Смъртта на бащата на джудото барон Кано Джигоро – тайнственост и до през днешния ден
През 1944 година най-великият състезателен конгрес на планетата би трябвало да бъде в Лондон. Такъв обаче не е допустимо да има. МОК анулира игрите до идването на мира, за който мечтаят милиони. Мечти, само че надалеч по-конкретни имат и на едно напълно съответно, само че злокобно място – един от най-известните през 40-те години на предишния век лагери за полски военнопленници Oflag II-C.
Там, на 1 км от Валденбург (днес това е град Добиегнев в Полша – б.а.), са затворени близо 7000 души, за които се смята, че съставляват елита на полската нация – математици, учители, професори, философи, писатели, поети, артисти, художници, музиканти и стотици елитни спортисти – участници в предходни олимпийски игри. За разлика от режима в други нацистки лагери, в този пандизчиите имат свободата да се занимават интензивно със спорт, играят футбол, вършат извършения, посещават часове по математика, философия и право.
Сред тях е и Тадеуш Адамовски – прочут хокеист – участник на олимпиадата през 1928 година, който е роден в Швейцария и израснал в Съединени американски щати, само че прекарва последните години от живота си в развиването на спорта в Полша, откъдето са неговите родители.
Адамовски подмята концепцията на своите пленени другари в лагера да си провеждат зад решетките различни олимпийски игри. Изненадващо, предлагането му получава „ зелена светлина “. Говори се, че Германия позволява провеждането им, защото изпитва почит към личностите, затворени в този съответен лагер.
И по този начин, през 1944-а, летни игри в Лондон може и да няма, само че на територията на 25 хектара в Oflag II-C, те се организират по всички правила на изкуството! Знамето е издигнато на тържествена гала по откриването на 23-и юли 1944 година
Закриването е на 13-и август. Надпреварата има специфичен пъстър постер и напечатана стратегия със надпреварите по дни, пощата в лагера пуска юбилейна марка за игрите, с което съблюдава още една олимпийска традиция, издигнати са трибуни за фенове, на които се раздават билети.
Военнопленниците ушиват лично олимпийско знаме с кръгове като употребяват чаршаф и цветни шалове. В самобитните олимпийски игри се включват близо 400 души. От ограничения за сигурност, някои спортове са неразрешени: фехтовка, пукотевица с лък, мятане на копие и пастирски скок.
„ Всички бяхме там. На откриването. Близо 7000 души. Беше популярен миг. Когато внесоха знамето ми спря дъха, тъй като осъзнах, че в този момент, в този час, това е единственото място на света, където олимпийският дух към момента е жив и единственото място, където се вее олимпийското знаме “, споделя в изявление пред NBC през 2004 година Аркадий Вержински – военнопленник от Oflag II-C.
В продължение на 21 дни, военнопленниците мерят сили във футбола, баскетбола, волейбола, хандбала, леката атлетика, спортна гимнастика, бокс и шах. Проведени са общо 464 старта в разнообразни спортни дисциплини, което е напряко удивително и значи, че някои са взели участие допълнително от един спорт!
Боксът обаче се оказва най-голямото предизвикателство за участниците. Изнемощелите тела на тези нетрадиционни олимпийци не са в положение да понесат ударите, които си разменят на кръга и се стига до брутални подиуми на фрактури и тежки травми, а над 60 планувани дуела са наложително анулирани. Боксът е и единствения спорт, в който участниците най-после не получават дипломи и медали, направени от релефна хартия.
Наред със спортните дисциплини, на тези „ олимпийски игри “ се провеждат и културния събития и за фенове, и за олимпийци по живопис, статуя и музика.
Игрите, които в никакъв случай не се състояха: Берлин 1916 (ВИДЕО) Как гибелта на един популярен проектант се одобри за неприятна прокоба в Германия
След тази къса „ олимпийска пауза “, ужасът на войната и мракът в душите на пандизчиите бързо се завръщат. След нахлуването на руските бойци във Валденбург през януари 1945 година, нацистите принуждават военноплеменниците да маршируват стотици километри при безчовечен зимни условия, с цел да ги реалокират в различен лагер. Това са злокобните „ маршове на гибелта “. Когато американците ги освобождават през април 1945 година, от 7000 души, оживели са по-малко от 300.
Сред тях е лейтенант Антони Гжежик, който от самото начало стиска това олимпийско знаме от чаршаф. Опазва го. А когато излиза на независимост, го държи години наред в дома си като извор на своята мощ, избавила живота му до момента в който му се постанова да марширува паралелно със смъртта…
През 1974 година го подарява на Музея на спорта във Варшава.
bTV приканва: останете си у дома!
Последният път, когато е имало олимпийски игри, е през 1936 година в Берлин. Игри, които обаче са стъпкани от циничния ботуш на нацизма и манията за великолепие на Хитлер. Олимпийският дух е напуснал стадиона и се е преселил на фронта. През 1940 година Токио е лишен от правото да ги провежда поради нахлуването на японски бойци в Китай, само че МОК дава семейството на Хелзинки. Но игри още веднъж няма, тъй като избухва Втората международна война.
Игрите, които в никакъв случай не се състояха: Токио 1940 (ВИДЕО) Смъртта на бащата на джудото барон Кано Джигоро – тайнственост и до през днешния ден
През 1944 година най-великият състезателен конгрес на планетата би трябвало да бъде в Лондон. Такъв обаче не е допустимо да има. МОК анулира игрите до идването на мира, за който мечтаят милиони. Мечти, само че надалеч по-конкретни имат и на едно напълно съответно, само че злокобно място – един от най-известните през 40-те години на предишния век лагери за полски военнопленници Oflag II-C.
Там, на 1 км от Валденбург (днес това е град Добиегнев в Полша – б.а.), са затворени близо 7000 души, за които се смята, че съставляват елита на полската нация – математици, учители, професори, философи, писатели, поети, артисти, художници, музиканти и стотици елитни спортисти – участници в предходни олимпийски игри. За разлика от режима в други нацистки лагери, в този пандизчиите имат свободата да се занимават интензивно със спорт, играят футбол, вършат извършения, посещават часове по математика, философия и право.
Сред тях е и Тадеуш Адамовски – прочут хокеист – участник на олимпиадата през 1928 година, който е роден в Швейцария и израснал в Съединени американски щати, само че прекарва последните години от живота си в развиването на спорта в Полша, откъдето са неговите родители.
Адамовски подмята концепцията на своите пленени другари в лагера да си провеждат зад решетките различни олимпийски игри. Изненадващо, предлагането му получава „ зелена светлина “. Говори се, че Германия позволява провеждането им, защото изпитва почит към личностите, затворени в този съответен лагер.
И по този начин, през 1944-а, летни игри в Лондон може и да няма, само че на територията на 25 хектара в Oflag II-C, те се организират по всички правила на изкуството! Знамето е издигнато на тържествена гала по откриването на 23-и юли 1944 година
Закриването е на 13-и август. Надпреварата има специфичен пъстър постер и напечатана стратегия със надпреварите по дни, пощата в лагера пуска юбилейна марка за игрите, с което съблюдава още една олимпийска традиция, издигнати са трибуни за фенове, на които се раздават билети.
Военнопленниците ушиват лично олимпийско знаме с кръгове като употребяват чаршаф и цветни шалове. В самобитните олимпийски игри се включват близо 400 души. От ограничения за сигурност, някои спортове са неразрешени: фехтовка, пукотевица с лък, мятане на копие и пастирски скок.
„ Всички бяхме там. На откриването. Близо 7000 души. Беше популярен миг. Когато внесоха знамето ми спря дъха, тъй като осъзнах, че в този момент, в този час, това е единственото място на света, където олимпийският дух към момента е жив и единственото място, където се вее олимпийското знаме “, споделя в изявление пред NBC през 2004 година Аркадий Вержински – военнопленник от Oflag II-C.
В продължение на 21 дни, военнопленниците мерят сили във футбола, баскетбола, волейбола, хандбала, леката атлетика, спортна гимнастика, бокс и шах. Проведени са общо 464 старта в разнообразни спортни дисциплини, което е напряко удивително и значи, че някои са взели участие допълнително от един спорт!
Боксът обаче се оказва най-голямото предизвикателство за участниците. Изнемощелите тела на тези нетрадиционни олимпийци не са в положение да понесат ударите, които си разменят на кръга и се стига до брутални подиуми на фрактури и тежки травми, а над 60 планувани дуела са наложително анулирани. Боксът е и единствения спорт, в който участниците най-после не получават дипломи и медали, направени от релефна хартия.
Наред със спортните дисциплини, на тези „ олимпийски игри “ се провеждат и културния събития и за фенове, и за олимпийци по живопис, статуя и музика.
Игрите, които в никакъв случай не се състояха: Берлин 1916 (ВИДЕО) Как гибелта на един популярен проектант се одобри за неприятна прокоба в Германия
След тази къса „ олимпийска пауза “, ужасът на войната и мракът в душите на пандизчиите бързо се завръщат. След нахлуването на руските бойци във Валденбург през януари 1945 година, нацистите принуждават военноплеменниците да маршируват стотици километри при безчовечен зимни условия, с цел да ги реалокират в различен лагер. Това са злокобните „ маршове на гибелта “. Когато американците ги освобождават през април 1945 година, от 7000 души, оживели са по-малко от 300.
Сред тях е лейтенант Антони Гжежик, който от самото начало стиска това олимпийско знаме от чаршаф. Опазва го. А когато излиза на независимост, го държи години наред в дома си като извор на своята мощ, избавила живота му до момента в който му се постанова да марширува паралелно със смъртта…
През 1974 година го подарява на Музея на спорта във Варшава.
bTV приканва: останете си у дома!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ