Проф. Иво Христов с разтърсващо слово преди да завият сирените на 2 юни: Гледаме с широко затворени очи как България изтича!
Гледаме с необятно затворени очи по какъв начин България изтича! Страната ни изтича с това, че през днешния ден на 2 юни, огромна част от нас не се виждат в една общественост. 2 юни не е дата. 2 юни би трябвало да бъде всеки ден.
Това съобщи от парламентарната естрада депутатът от Българска социалистическа партия проф. Иво Христов в извънредно прочувствена декларация от името на парламентарна група, отдадена на Деня на Ботев и падналите за свободата на България.
„ Днес е 2 юни. След малко извън ще завият сирените. Някой ще спрат, може би по инерция. Други ще спрат от учтивост, други нямат да спрат, тъй като не виждат смисъла да вземат участие в това поклонение “, стартира той.
„ Когато множеството хора спрат да стопират, това значи едно – равнодушие към общата ни орис. Държави и нации са си отивали доста постоянно не заради войни, не заради нашествия или катаклизми. Преди да се случи това, те са си отишли вътрешно, духовно. Държавите и народите са си отишли от равнодушие! “, сподели от трибуната соцдепутатът.
„ Днес е 2 юни и би трябвало да си помислим, че това равнодушие, с което ние с необятно затворени очи гледаме по какъв начин изтича нашата страна, би трябвало да ни припомня няколко неща. С необятно отворени очи, изпълнени с равнодушие, ние виждаме по какъв начин България изтича. Изтича времето на България, историческото време. Изтича с всяко читаво дете, което отпътува през Терминал 2 и в никакъв случай не се връща, изтича с бабите, които отиват да гледат внучетата си отвъд Океана и не могат да се схванат на общия си език, тъй като внучетата към този момент не го приказват. Изтича с следващото затворено, пустеещо село, изтича със затворените очи на нашите баби и дядовци, родители, които построиха тази страна с 20 ст. трудоден, както споделяше поетът Пеньо Пенев. Нашата страна изтича заради простата причина, че ние не виждаме полезност в нея. Тази страна изтича по простата причина, че ние с необятно затворени очи виждаме по какъв начин нашите връзки са се трансформирали в връзки на врагове. Както споделяше огромната българска писателка Свобода Бъчварова – благосклонност няма сред българите. Затова ни изтича страната! Нашата страна изтича заради това, че нямаме общи хрумвания и обща цел. Нашата страна изтича с 40-те % функционална неначетеност, а другите 60% са с друга степен на неначетеност. Страна, която се е гордеела с това, че човек ще продаде най-милото си, с цел да изучи децата си, сега се гордее с това, че децата му към момента могат да пишат на някакъв език. Страната ни изтича с това, че през днешния ден на 2 юни, огромна част от нас не се виждат като една общественост! “, сподели още проф. Христов.
„ Когато по-късно завият сирените, те се пробват не просто да раздерат дебелата пелена на човешкото ни безсрамие, те раздират тъмата на историята и от процепа на вечността стартират да дефилират сенките на нашите велики живи мъртъвци. На Ботьов, 28-годишен юноша, останал вечно там, горе, на Вола. На Бенковски, на Каблешков, 19-годишно момче, на Цанко Дюстабанов, на Георги Кондулов, който преди да почине е споделил на четата си – „ Отрежете ми главата и ме заровете тук и от горната страна играйте хоро, с цел да не може душманинът да разбере къде е гробът ми! “, продължи проф. Христов. И се обърна към сътрудниците си в пленарната зала: „ Представете си, каква антична покруса е това! Това е времето, когато сирените дефилират и нашите велики мъртъвци ни гледат от вечността! “
„ Преди известно време един интелигентен човек, понастоящем надзирател в Софийския университет, ми сподели следното: „ Пътувах от София до Варна с нощния трен и гледах светлинките на България. Тъмнина и тук-таме блещукаше по някоя светлинка. България ми приличаше на войската на Самуил – слепци с очи и тук-таме по някой виждащ! “, продължи той.
И приключи с думите:
„ Когато по-късно зареват сирените, уважаеми сътрудници, замислете се, в храма на личната си съвест, че когато ни гледат, от една страна ни гледат великите наши постоянно живи мъртви, които задават изпитателно въпроса – ние склопихме очи, с цел да отворим очите на България. От другата страна сме ние. От нас зависи дали няма да затворим очите на тази България или още веднъж ще я изведем на нейния път. 2 юни не е дата, 2 юни би трябвало да бъде всеки ден! “
Това съобщи от парламентарната естрада депутатът от Българска социалистическа партия проф. Иво Христов в извънредно прочувствена декларация от името на парламентарна група, отдадена на Деня на Ботев и падналите за свободата на България.
„ Днес е 2 юни. След малко извън ще завият сирените. Някой ще спрат, може би по инерция. Други ще спрат от учтивост, други нямат да спрат, тъй като не виждат смисъла да вземат участие в това поклонение “, стартира той.
„ Когато множеството хора спрат да стопират, това значи едно – равнодушие към общата ни орис. Държави и нации са си отивали доста постоянно не заради войни, не заради нашествия или катаклизми. Преди да се случи това, те са си отишли вътрешно, духовно. Държавите и народите са си отишли от равнодушие! “, сподели от трибуната соцдепутатът.
„ Днес е 2 юни и би трябвало да си помислим, че това равнодушие, с което ние с необятно затворени очи гледаме по какъв начин изтича нашата страна, би трябвало да ни припомня няколко неща. С необятно отворени очи, изпълнени с равнодушие, ние виждаме по какъв начин България изтича. Изтича времето на България, историческото време. Изтича с всяко читаво дете, което отпътува през Терминал 2 и в никакъв случай не се връща, изтича с бабите, които отиват да гледат внучетата си отвъд Океана и не могат да се схванат на общия си език, тъй като внучетата към този момент не го приказват. Изтича с следващото затворено, пустеещо село, изтича със затворените очи на нашите баби и дядовци, родители, които построиха тази страна с 20 ст. трудоден, както споделяше поетът Пеньо Пенев. Нашата страна изтича заради простата причина, че ние не виждаме полезност в нея. Тази страна изтича по простата причина, че ние с необятно затворени очи виждаме по какъв начин нашите връзки са се трансформирали в връзки на врагове. Както споделяше огромната българска писателка Свобода Бъчварова – благосклонност няма сред българите. Затова ни изтича страната! Нашата страна изтича заради това, че нямаме общи хрумвания и обща цел. Нашата страна изтича с 40-те % функционална неначетеност, а другите 60% са с друга степен на неначетеност. Страна, която се е гордеела с това, че човек ще продаде най-милото си, с цел да изучи децата си, сега се гордее с това, че децата му към момента могат да пишат на някакъв език. Страната ни изтича с това, че през днешния ден на 2 юни, огромна част от нас не се виждат като една общественост! “, сподели още проф. Христов.
„ Когато по-късно завият сирените, те се пробват не просто да раздерат дебелата пелена на човешкото ни безсрамие, те раздират тъмата на историята и от процепа на вечността стартират да дефилират сенките на нашите велики живи мъртъвци. На Ботьов, 28-годишен юноша, останал вечно там, горе, на Вола. На Бенковски, на Каблешков, 19-годишно момче, на Цанко Дюстабанов, на Георги Кондулов, който преди да почине е споделил на четата си – „ Отрежете ми главата и ме заровете тук и от горната страна играйте хоро, с цел да не може душманинът да разбере къде е гробът ми! “, продължи проф. Христов. И се обърна към сътрудниците си в пленарната зала: „ Представете си, каква антична покруса е това! Това е времето, когато сирените дефилират и нашите велики мъртъвци ни гледат от вечността! “
„ Преди известно време един интелигентен човек, понастоящем надзирател в Софийския университет, ми сподели следното: „ Пътувах от София до Варна с нощния трен и гледах светлинките на България. Тъмнина и тук-таме блещукаше по някоя светлинка. България ми приличаше на войската на Самуил – слепци с очи и тук-таме по някой виждащ! “, продължи той.
И приключи с думите:
„ Когато по-късно зареват сирените, уважаеми сътрудници, замислете се, в храма на личната си съвест, че когато ни гледат, от една страна ни гледат великите наши постоянно живи мъртви, които задават изпитателно въпроса – ние склопихме очи, с цел да отворим очите на България. От другата страна сме ние. От нас зависи дали няма да затворим очите на тази България или още веднъж ще я изведем на нейния път. 2 юни не е дата, 2 юни би трябвало да бъде всеки ден! “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ