Гледам последна серия на Бьорнстад по HBO GO, в който

Гледам последна серия на " Бьорнстад " по HBO GO, в който се споделя за момиче, изнасилено от героя на един дребен шведски град, най-хубавия хокеен състезател от локалния тим. Никой не има вяра на момичето, целият град се обръща против нея и я назовава " курва ", полицията приключва следствието, приятелите на героя притискат всички, които смеят да изкажат друго мнение, бащата – паралия, подкупва очевидци, с цел да мълчат. Докато един ден момичето не взима една пушка и не я насочва към своя принудител. Той безусловно се напикава от боязън, а тя получава своя реванш, с който да може да продължи с живота си.

Тези дни едно българско момиче насочи мислена пушка към един от героите на нашата дребна общественост. Герой, прочут от тв екрана, само че и освен. Любител на крайни позиции и пикантни тематики, за който слуховете от дълго време приказват какво ли не. Карбовски. Тя – собственичка на онлайн бутик, тв звезда, покрила всички правила за хубост на актуалната попфолк стилистика. Мегз.

Без до неотдавна да знам коя е тя, през днешния ден знам, че в случай че всичко това е правилно, тази жена би трябвало да бъде поздравена за куража да приказва обществено по една тематика, която е табу в България – половият рекет. Моделът на едно общество, в което дамите много постоянно и най-вече в едни избрани общности, са принудени да откликват на желанията на авторитетните мъже, от които зависи кариерата или професионалния им прогрес. Веднага споделям – не всички такива мъже се възползват от своето състояние, с цел да си желаят секс, както и не всяка жена го прави с омерзение.

Говорили сме и преди за печалния консесус сред двата пола, в който единия си заплаща с благосъстояние и въздействие, а другият – с тялото и душата си. Обществена загадка е, че в избрани среди това е единственият прочут метод за напредък на дамите. До такава степен, че е станал дори норма. Попфолк културата даже съумя го романтизира и да го трансформира в само вероятният път, по който едно момиче може да напредне в живота.

Тук обаче приказваме за случай, в който едната страна взема решение да наруши омертата за взаимоотношенията в " дълбоката " тв действителност и има дързостта да упрекна прочут мъж в принуждение. Тук върша уточнението, че насилникът не е наложително единствено този, който протяга ръка физически. Правя го поради всички тези, които незабавно ще кажат – „ Ма той нали не й е протегнал ръка! “ Или – „ Ама тя за какво е мълчала до момента?! “ За страдание, те в по-голямата си степен ще бъдат дами.

Това е нашата покруса – че дори не мъжете, а дамите в България са най-големите мизогинисти. Тези, същите, които укоряват жертвите на домашно принуждение вместо насилниците. Сега те ще донесат вода от девет кладенеца, с цел да потвърдят, че отговорна е тази, която е посмяла да си отвори устата. Мога единствено да предсказвам какви са техните учредения за това държание и каква е тяхната полза от поддържането на сходно статукво, с изключение на очевидната – че то ги устройва.

Дали обаче ние като общество сме подготвени да се оправим с този диалог, е обособен въпрос. Все отново няма тематика, която да не ни разделя на два враждуващи лагери. Едва ли и този път ще е друго. Хубавото въпреки всичко е, че духът е пуснат от бутилката и връщане обратно няма. Покрай търсенето на истината в съответния случай ще имаме опцията да почистим доста от своите ценностни ориентири. За дребните български девойки, които имат вяра, че билетът към спасението им в живота е чифт „ направени цици “, този диалог е скъп.