Брифинг на главния прокурор Иван Гешев в Европейския парламент
Главният прокурор Иван Гешев и заместник-главният прокурор Даниела Машева участваха в съвещание на Мониторинговата група за наблюдаване на демокрацията, върховенството на правото и главните права при Комисията за цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент.
След провеждането на съвещанието основният прокурор отговори на въпросите на български публицисти. Предоставяме ви стенограма по коментираните тематики:
Към момента считам и българската прокуратура счита, че е налице потребност от по-сериозен разговор с европейските институции, включително и по-сериозно наблюдаване на България по новия Механизъм за върховенството на закона поради тези притеснителни трендове. С бързи крачки вървим към престъпността при започване на 90-те години. Според мен това българските жители към този момент са го усетили и скоро няма да може да бъде прикрито. Не желая да ни третират като Полша и Унгария, прокуратурата желае засилен разговор с европейските институции, включително по-сериозно наблюдаване по механизма, който към този момент съществува, въз основата на тези извънредно притеснителни трендове. Защото с изключение на корупцията по високите етажи, тази, която е продължителен проблем, сега се възраждат десетки други проблеми, които смятахме за забравени. Това се телефонните измами, елементарните обири, убийствата, които се случват през ден и голям брой други проблеми, които смятахме за решени. И това е част от неналичието на взаимоотношение сред институциите, от опитите за битка със правосъдната власт. И цената за това ще платят българските жители. Това беше значимото, което изложих пред евродепутатите.
Частта, която ги интересуваше по-конкретно, бяха досъдебни производства, които са на произвеждане в българската прокуратура. По тези въпроси българската прокуратура всякога правилно е предоставяла писмени отговори. В случая също сме дали писмени отговори на всички сложени тематики, предполагайки, че ще бъдат обсъждани, без да знаем въпросите. По тематиките, които депутатите назоваха „ Барселонагейт “ и „ Случаят с кюлчетата “ – това са два разнообразни случая. Това, което ме питаха, е на каква фаза е „ Барселонагейт “, дали е завършено. Явно има някакво неразбирателство – не, не е завършено. Причината да не бъде завършено на база на справката, изготвeна от наблюдаващите прокурори, която съм дал на комисията, тази информация е на база на позволение по член 198 от Наказателно-процесуален кодекс, тъй като информация по каузи се дава единствено с позволение на наблюдаващия прокурор, (в справката) е посочено, че са направени европейски заповеди за следствие до Испания, на които досега няма отговор. А българските правосъдни управляващи нямат пълномощия да кажат по кое време и по какъв начин да се приложи испанския закон.
– Как прокуратурата ще взе участие в правосъдната промяна?
– Прокуратурата има предпочитание да взе участие в тази промяна, тя не е почнала още. Аз съм очевидец на всички така наречен промени от 1994 година Основното в тях е едно – да завземеш избрани позиции и да смениш някой човек, с цел да може да управляваш, като упражняваш някакъв надзор. Никога тази промяна, по никакъв метод, не е била съветвана през годините с хора, които практикуват в тази ситуация наказателно право. Подозирам и че сега ще се случи същото. Резултатите постоянно са били тъжни за правосъдната система. Неофициалната цел в никакъв случай не е била успеваемост на правосъдната система, а някаква политическа цел.
Ние сме подготвени да участваме в тази промяна, знаем, че се забави извънредно доста осъществяването на рекомендациите на Венецианската комисия, Съвета на Европа. Това трябваше да бъде решено още при предходни основни прокурори.
Надявам се някой да ни попита, да попита съд, следователите – кои са действителните проблеми. Наказателен кодекс от 1968 година урежда публични връзки, които към този момент не са настоящи.
Наказателното правораздаване е 10% от цялото правораздаване, т.е. 10% са делата, в които вземат участие прокурори. В тези 10% има 96% неоправдателни присъди. Приемаме, че тук сме отговорни за всичко, а в останалите 90%? Къде е главният веществен интерес – в наказателните каузи или в административните, комерсиалните каузи? Къде са сериозните проблеми за вложителите?
Когато приказваме за правосъдна промяна, всичко се концентрира надали не в прокуратурата. Проблемът е в доста органи, казусът е в Министерство на вътрешните работи, в съда, които също би трябвало да се реформират. Проблемът е в процедурите, в българските магистрати, които не могат да бъдат осъдени за съвсем нищо. И в случай че случай магистрат бъде осъден и уволнен, съдът ще го възвърне, тъй като такова е българското законодателство.
Отчетността на основния прокурор зависи от законодателните решения. Аз нямам проблем всяка седмица и всеки месец да съм в Народното събрание и да се регистрирам. Дори когато ме извикаха лятото без да имат правно съображение, отидох и 4 часа отговарях на въпросите, които депутатите ми задаваха. Отчетността на основния прокурор е ясно уредена в закона, изготвя се отчет, показва се в Народното събрание, във Висшия правосъден съвет.
Ако някой го интересуваше толкоз отчетността на основния прокурор, както се твърди, отчетът на прокуратурата е импортиран през месец май предходната година. Още не са ме извикали да ме изслушат, в този момент сме края на януари.
Тази тематика е предмет на законодателна смяна и се регистрира тъкмо в частта за Венецианската комисия и Съвета на Европа. Това значи законодателни промени в тази тенденция, съобразени с Венецианската комисия и Съвета на Европа. Така че отчетността на основния прокурор не е проблем на основния прокурор, това е проблем на законодателно решение. Ние изпълняваме законите такива, каквито са, ние не вършим законите. Прокуратурата не може да носи отговорност за нещо, което не зависи от нея. Така е уредена българската правосъдна система. Ако някой желае да я промени – дано я промени, ние ще прилагаме и съблюдаваме законите такива, каквито са, това ни е работата.
Становището на прокуратурата е, че би трябвало по-сериозно наблюдаване върху въпросите, свързани с върховенството на закона и човешките права. Има сериозен разбор на прокуратурата, обвързван с последните два избора за Народно заседание. За страдание мога да кажа, че се установи заобикаляне на закона, недокладване на прокуратурата на избрани случаи, а използване на изключението на член 212 алинея 3, когато без позволение на съд се прави претършуване, което е изключение като предписание. Прилага се по отношение на малцинствени групи и хора в неравностойно състояние, инвалиди, включително са установени нарушавания, които биха могли да съставляват състав на закононарушение.
Така че ние сме извънредно обезпокоени за този метод, който беше сбъднат при двата избора. Изключително сме обезпокоени и споделихме на българските и други евродепутати за това, че съгласно българското законодателство – чл.18 от Изборния кодекс, наложително би трябвало да се образуват общи щабове сред министъра на вътрешните работи и основния прокурор. Поканихме… не се реализираха такива щабове, макар че категорично е написано, че би трябвало да се направи. Т.е. – не ние нарушихме закона. Сформирахме такива щабове единствено и само с ДАНС.
Резултатът и анализът на прокуратурата сочи, че Министерство на вътрешните работи се опита и се пробва, за жалост, да изземе пълномощия на правосъдната власт, заобикаляйки закона. Надявам се – не с някакви нелегитимни цели. Пак приканвам – с цел да има резултатът, който чакат българските жители, би трябвало да има взаимоотношение сред институциите. Не българската прокуратура води война с българските институции, някой води война с българската прокуратура.
Единствената война, която би следвало да я водим с Министерство на вътрешните работи, а и счита да води прокуратурата (със съда), това е войната против престъпността. А не посред ни. Защото резултата ще платят българските жители и те го заплащат сега с този взрив на престъпността, без значение по какъв начин се показва статистически от Министерство на вътрешните работи. Аз знам по какъв начин се прави статистиката в Министерство на вътрешните работи, повярвайте ми, нещата не наподобяват по тоя метод, в реалност, както се показват. Това може да ви каже всеки български жител като отидете в някой дребен град или в някое малко село – да ви каже по какъв начин стоят нещата в последната година.
-А не е ли казусът в неналичието на доверие във вашата фигура, във вас персонално?
-Не виждам какъв проблем може да е това, което вие посочвате. Работата на един прокурор, споделих го и вътре, не е да го харесват. Ние не сме телевизионни звезди. Работата на прокурора е изначално да не го харесват. Аз съм основен прокурор и моята работа е да си правя работата. И в случай че си я правя по този начин, както би трябвало да си я правя, несъмнено че няма да ме харесват доста хора. И доста хора ще се постараят още други да не ме харесват. Мисля че бях явен, други въпроси.
-Как ще коментирате новия иск на сем. Баневи против вас?
-Да не разясняваме несериозни тематики. Единственото, което мога да кажа по тази тематика, е – в случай че желаете по тематиката Баневи може да попитате, вие сте съществени публицисти, хората, които са работили в „ Полимери “- Девня, хората в Троян, които са работили в „ Елпром- Троян “. Те ще ви дадат обстоен отговор. А това, което вие казвате, е несериозна тематика, жълта, няма никакво правно съображение, сигурен съм и мога да се спра в детайли за какво това е по този начин. Това е направено, естествено имат право да го създадат, с цели, разнообразни от юридическите. Не ме тормози по никакъв метод.
– След срещата през днешния ден оставате ли с усещане, че неналичието на резултати в битката с корупцията и бавната правосъдна система, ще окажат отрицателно въздействие върху Плана за възобновяване на развиване и върху парите за България?
-Мисля че имаше подробна пресконферанция на българската прокуратура… Това е следващата подправена вест, която се употребява за да бъде уязвена прокуратурата и да бъде сринато публичното доверие в нея. Истината е следната – българското държавно управление, едно от служебните, е поискало в Плана за възобновяване да се включат неща, касаещи правосъдната власт. Това е по гледище на българското държавно управление. Тези акценти са извънредно минимални. Мисля че бележките бяха 220 и няколко на 43 страници и те касаят всичко друго, само че не и българската прокуратура. Това, откакто е включено със единодушие на европейските ни сътрудници по гледище на българското държавно управление, по-късно се показва като условие на европейските институции.
Т.е., това е следващата обстановка, която е налице дълги години преди нас. Определен български политик отива в Европа, споделя, че това е проблем. Европейските прокуратури, естествено ще кажат, да, това е проблем, откакто е проблем – решете го. И българският политик се връща в България и споделя – европейските структури желаят това от нас. Това е класическият метод за реализиране на политически цели, който за жалост също въздейства отрицателно върху върховенството на правото, независимостта на правосъдната власт и разделянето на управляващите. Това е моят отговор. Прочетете деликатно прессъобщението, което касае прокуратурата, в детайли сме обяснили за какво това, което казвате вие, е, няма да кажа подправена вест, само че манипулативна политическа вест.
-Аз ви попитах дали смятате, че има някаква връзка…
-Не мисля. Не, няма никаква връзка. Единственото, което откровено се надявам, е този План за възобновяване, въпреки всичко ние сме последни, да бъде признат и парите да дойдат до края на годината, тъй като това ще има доста отрицателно въздействие върху българските жители. Едно отклоняване – гледах едно доста забавно изявление на ръководителя, мисля на КТ „ Подкрепа “, Манолов. Той сподели – тези пари по Плана за възобновяване няма да стигнат до хората, те ще стигнат до съответни хора и аз знам кои са те тъкмо. Това беше тезата на господин Манолов по памет.
– Какво желаете от Европейски Съюз – и наказателна процедура..
– Не съм споделил такова нещо. Казах, че желаеме засилен разговор с европейските институции, в това число и по-сериозен мониторинг в хода на съществуващия механизим за господство на закона или по някакъв метод, който се реши за верен, защото в България е сложено под сериозна заплаха върховенството на правото, разделянето на управляващите и надлежно правата на индивида. Как си представяте в Германия и Франция да излезе министър-председател и да каже: Ние ще си назначаваме хора в съда и в правосъдната власт. Това е нетипично за тези страни.
– Казахте, че разделянето на управляващите не Ви харесва?
-Това също е подправена вест, която се разви последните две години. Бих предложил на всеки, който твърди това нещо, да изслуша деликатно изявлението ми за Българска национална телевизия, където споделих, че съм срещу разделяне на управляващите в абсолютния му тип. Това е първото изречение. И че разделянето на управляващите е една монета с две страни. От една страна е разделянето, от друга е взаимоотношението. И това е класическо определение за разделяне на управляващите. Взаимодействието не е спор. От една страна това е съвместен надзор. В решение на Конституционен съд неведнъж е посочено, че изтъквам „ сред управляващите не следва да има китайски стени “ – нещо, което се случва в сегашния миг.
Аз като български жител съм заставен да оповестя тези притеснителни по политически аргументи трендове, с цел да не стигне до прекъсване на еврофондовете в границите на съществуващия Механизъм за господство на закона. По-добре да се кажат проблемите и те да бъдат решени преди да се случат отрицателните последствия.
След провеждането на съвещанието основният прокурор отговори на въпросите на български публицисти. Предоставяме ви стенограма по коментираните тематики:
Към момента считам и българската прокуратура счита, че е налице потребност от по-сериозен разговор с европейските институции, включително и по-сериозно наблюдаване на България по новия Механизъм за върховенството на закона поради тези притеснителни трендове. С бързи крачки вървим към престъпността при започване на 90-те години. Според мен това българските жители към този момент са го усетили и скоро няма да може да бъде прикрито. Не желая да ни третират като Полша и Унгария, прокуратурата желае засилен разговор с европейските институции, включително по-сериозно наблюдаване по механизма, който към този момент съществува, въз основата на тези извънредно притеснителни трендове. Защото с изключение на корупцията по високите етажи, тази, която е продължителен проблем, сега се възраждат десетки други проблеми, които смятахме за забравени. Това се телефонните измами, елементарните обири, убийствата, които се случват през ден и голям брой други проблеми, които смятахме за решени. И това е част от неналичието на взаимоотношение сред институциите, от опитите за битка със правосъдната власт. И цената за това ще платят българските жители. Това беше значимото, което изложих пред евродепутатите.
Частта, която ги интересуваше по-конкретно, бяха досъдебни производства, които са на произвеждане в българската прокуратура. По тези въпроси българската прокуратура всякога правилно е предоставяла писмени отговори. В случая също сме дали писмени отговори на всички сложени тематики, предполагайки, че ще бъдат обсъждани, без да знаем въпросите. По тематиките, които депутатите назоваха „ Барселонагейт “ и „ Случаят с кюлчетата “ – това са два разнообразни случая. Това, което ме питаха, е на каква фаза е „ Барселонагейт “, дали е завършено. Явно има някакво неразбирателство – не, не е завършено. Причината да не бъде завършено на база на справката, изготвeна от наблюдаващите прокурори, която съм дал на комисията, тази информация е на база на позволение по член 198 от Наказателно-процесуален кодекс, тъй като информация по каузи се дава единствено с позволение на наблюдаващия прокурор, (в справката) е посочено, че са направени европейски заповеди за следствие до Испания, на които досега няма отговор. А българските правосъдни управляващи нямат пълномощия да кажат по кое време и по какъв начин да се приложи испанския закон.
– Как прокуратурата ще взе участие в правосъдната промяна?
– Прокуратурата има предпочитание да взе участие в тази промяна, тя не е почнала още. Аз съм очевидец на всички така наречен промени от 1994 година Основното в тях е едно – да завземеш избрани позиции и да смениш някой човек, с цел да може да управляваш, като упражняваш някакъв надзор. Никога тази промяна, по никакъв метод, не е била съветвана през годините с хора, които практикуват в тази ситуация наказателно право. Подозирам и че сега ще се случи същото. Резултатите постоянно са били тъжни за правосъдната система. Неофициалната цел в никакъв случай не е била успеваемост на правосъдната система, а някаква политическа цел.
Ние сме подготвени да участваме в тази промяна, знаем, че се забави извънредно доста осъществяването на рекомендациите на Венецианската комисия, Съвета на Европа. Това трябваше да бъде решено още при предходни основни прокурори.
Надявам се някой да ни попита, да попита съд, следователите – кои са действителните проблеми. Наказателен кодекс от 1968 година урежда публични връзки, които към този момент не са настоящи.
Наказателното правораздаване е 10% от цялото правораздаване, т.е. 10% са делата, в които вземат участие прокурори. В тези 10% има 96% неоправдателни присъди. Приемаме, че тук сме отговорни за всичко, а в останалите 90%? Къде е главният веществен интерес – в наказателните каузи или в административните, комерсиалните каузи? Къде са сериозните проблеми за вложителите?
Когато приказваме за правосъдна промяна, всичко се концентрира надали не в прокуратурата. Проблемът е в доста органи, казусът е в Министерство на вътрешните работи, в съда, които също би трябвало да се реформират. Проблемът е в процедурите, в българските магистрати, които не могат да бъдат осъдени за съвсем нищо. И в случай че случай магистрат бъде осъден и уволнен, съдът ще го възвърне, тъй като такова е българското законодателство.
Отчетността на основния прокурор зависи от законодателните решения. Аз нямам проблем всяка седмица и всеки месец да съм в Народното събрание и да се регистрирам. Дори когато ме извикаха лятото без да имат правно съображение, отидох и 4 часа отговарях на въпросите, които депутатите ми задаваха. Отчетността на основния прокурор е ясно уредена в закона, изготвя се отчет, показва се в Народното събрание, във Висшия правосъден съвет.
Ако някой го интересуваше толкоз отчетността на основния прокурор, както се твърди, отчетът на прокуратурата е импортиран през месец май предходната година. Още не са ме извикали да ме изслушат, в този момент сме края на януари.
Тази тематика е предмет на законодателна смяна и се регистрира тъкмо в частта за Венецианската комисия и Съвета на Европа. Това значи законодателни промени в тази тенденция, съобразени с Венецианската комисия и Съвета на Европа. Така че отчетността на основния прокурор не е проблем на основния прокурор, това е проблем на законодателно решение. Ние изпълняваме законите такива, каквито са, ние не вършим законите. Прокуратурата не може да носи отговорност за нещо, което не зависи от нея. Така е уредена българската правосъдна система. Ако някой желае да я промени – дано я промени, ние ще прилагаме и съблюдаваме законите такива, каквито са, това ни е работата.
Становището на прокуратурата е, че би трябвало по-сериозно наблюдаване върху въпросите, свързани с върховенството на закона и човешките права. Има сериозен разбор на прокуратурата, обвързван с последните два избора за Народно заседание. За страдание мога да кажа, че се установи заобикаляне на закона, недокладване на прокуратурата на избрани случаи, а използване на изключението на член 212 алинея 3, когато без позволение на съд се прави претършуване, което е изключение като предписание. Прилага се по отношение на малцинствени групи и хора в неравностойно състояние, инвалиди, включително са установени нарушавания, които биха могли да съставляват състав на закононарушение.
Така че ние сме извънредно обезпокоени за този метод, който беше сбъднат при двата избора. Изключително сме обезпокоени и споделихме на българските и други евродепутати за това, че съгласно българското законодателство – чл.18 от Изборния кодекс, наложително би трябвало да се образуват общи щабове сред министъра на вътрешните работи и основния прокурор. Поканихме… не се реализираха такива щабове, макар че категорично е написано, че би трябвало да се направи. Т.е. – не ние нарушихме закона. Сформирахме такива щабове единствено и само с ДАНС.
Резултатът и анализът на прокуратурата сочи, че Министерство на вътрешните работи се опита и се пробва, за жалост, да изземе пълномощия на правосъдната власт, заобикаляйки закона. Надявам се – не с някакви нелегитимни цели. Пак приканвам – с цел да има резултатът, който чакат българските жители, би трябвало да има взаимоотношение сред институциите. Не българската прокуратура води война с българските институции, някой води война с българската прокуратура.
Единствената война, която би следвало да я водим с Министерство на вътрешните работи, а и счита да води прокуратурата (със съда), това е войната против престъпността. А не посред ни. Защото резултата ще платят българските жители и те го заплащат сега с този взрив на престъпността, без значение по какъв начин се показва статистически от Министерство на вътрешните работи. Аз знам по какъв начин се прави статистиката в Министерство на вътрешните работи, повярвайте ми, нещата не наподобяват по тоя метод, в реалност, както се показват. Това може да ви каже всеки български жител като отидете в някой дребен град или в някое малко село – да ви каже по какъв начин стоят нещата в последната година.
-А не е ли казусът в неналичието на доверие във вашата фигура, във вас персонално?
-Не виждам какъв проблем може да е това, което вие посочвате. Работата на един прокурор, споделих го и вътре, не е да го харесват. Ние не сме телевизионни звезди. Работата на прокурора е изначално да не го харесват. Аз съм основен прокурор и моята работа е да си правя работата. И в случай че си я правя по този начин, както би трябвало да си я правя, несъмнено че няма да ме харесват доста хора. И доста хора ще се постараят още други да не ме харесват. Мисля че бях явен, други въпроси.
-Как ще коментирате новия иск на сем. Баневи против вас?
-Да не разясняваме несериозни тематики. Единственото, което мога да кажа по тази тематика, е – в случай че желаете по тематиката Баневи може да попитате, вие сте съществени публицисти, хората, които са работили в „ Полимери “- Девня, хората в Троян, които са работили в „ Елпром- Троян “. Те ще ви дадат обстоен отговор. А това, което вие казвате, е несериозна тематика, жълта, няма никакво правно съображение, сигурен съм и мога да се спра в детайли за какво това е по този начин. Това е направено, естествено имат право да го създадат, с цели, разнообразни от юридическите. Не ме тормози по никакъв метод.
– След срещата през днешния ден оставате ли с усещане, че неналичието на резултати в битката с корупцията и бавната правосъдна система, ще окажат отрицателно въздействие върху Плана за възобновяване на развиване и върху парите за България?
-Мисля че имаше подробна пресконферанция на българската прокуратура… Това е следващата подправена вест, която се употребява за да бъде уязвена прокуратурата и да бъде сринато публичното доверие в нея. Истината е следната – българското държавно управление, едно от служебните, е поискало в Плана за възобновяване да се включат неща, касаещи правосъдната власт. Това е по гледище на българското държавно управление. Тези акценти са извънредно минимални. Мисля че бележките бяха 220 и няколко на 43 страници и те касаят всичко друго, само че не и българската прокуратура. Това, откакто е включено със единодушие на европейските ни сътрудници по гледище на българското държавно управление, по-късно се показва като условие на европейските институции.
Т.е., това е следващата обстановка, която е налице дълги години преди нас. Определен български политик отива в Европа, споделя, че това е проблем. Европейските прокуратури, естествено ще кажат, да, това е проблем, откакто е проблем – решете го. И българският политик се връща в България и споделя – европейските структури желаят това от нас. Това е класическият метод за реализиране на политически цели, който за жалост също въздейства отрицателно върху върховенството на правото, независимостта на правосъдната власт и разделянето на управляващите. Това е моят отговор. Прочетете деликатно прессъобщението, което касае прокуратурата, в детайли сме обяснили за какво това, което казвате вие, е, няма да кажа подправена вест, само че манипулативна политическа вест.
-Аз ви попитах дали смятате, че има някаква връзка…
-Не мисля. Не, няма никаква връзка. Единственото, което откровено се надявам, е този План за възобновяване, въпреки всичко ние сме последни, да бъде признат и парите да дойдат до края на годината, тъй като това ще има доста отрицателно въздействие върху българските жители. Едно отклоняване – гледах едно доста забавно изявление на ръководителя, мисля на КТ „ Подкрепа “, Манолов. Той сподели – тези пари по Плана за възобновяване няма да стигнат до хората, те ще стигнат до съответни хора и аз знам кои са те тъкмо. Това беше тезата на господин Манолов по памет.
– Какво желаете от Европейски Съюз – и наказателна процедура..
– Не съм споделил такова нещо. Казах, че желаеме засилен разговор с европейските институции, в това число и по-сериозен мониторинг в хода на съществуващия механизим за господство на закона или по някакъв метод, който се реши за верен, защото в България е сложено под сериозна заплаха върховенството на правото, разделянето на управляващите и надлежно правата на индивида. Как си представяте в Германия и Франция да излезе министър-председател и да каже: Ние ще си назначаваме хора в съда и в правосъдната власт. Това е нетипично за тези страни.
– Казахте, че разделянето на управляващите не Ви харесва?
-Това също е подправена вест, която се разви последните две години. Бих предложил на всеки, който твърди това нещо, да изслуша деликатно изявлението ми за Българска национална телевизия, където споделих, че съм срещу разделяне на управляващите в абсолютния му тип. Това е първото изречение. И че разделянето на управляващите е една монета с две страни. От една страна е разделянето, от друга е взаимоотношението. И това е класическо определение за разделяне на управляващите. Взаимодействието не е спор. От една страна това е съвместен надзор. В решение на Конституционен съд неведнъж е посочено, че изтъквам „ сред управляващите не следва да има китайски стени “ – нещо, което се случва в сегашния миг.
Аз като български жител съм заставен да оповестя тези притеснителни по политически аргументи трендове, с цел да не стигне до прекъсване на еврофондовете в границите на съществуващия Механизъм за господство на закона. По-добре да се кажат проблемите и те да бъдат решени преди да се случат отрицателните последствия.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ