Главният проблем на нашата авиация е че малко се лети.

" Главният проблем на нашата авиация е че малко се лети. Професионалното израстване, изключително на младежите, е обвързвано с задоволително процедура, задоволително часове. По-новата техника в Крумово не се поддържа оптимално и по тази причина част от нея не лети. " Това сподели преподавателят от Военната академия полк. проф. Димитър Недялков.
Той призна, че познава водачите, които починаха на 11 юни при случай с Ми-17 в региона на авиобаза Крумово и Летище Пловдив. Според него приказваме за отвод на техниката:
" Това е пределно дребна височина, времето за реакция е извънредно малко. При вертолетите извънредно сложна обстановка е когато възникне отвод на стабилизиращия винт. "
Според Недялков бордният инженер Алексей Каменов евентуално е съумял да се избави, тъй като в кабината е сред водачите, само че малко по-назад от тях и по този начин може би не е поел удара в земята.
Той уточни, че вертолетът е на близо 30 години, само че значимото не е толкоз възрастта на техниката, колкото нейната поддръжка:
" Практиката в съюзни страни е на 10 години техниката да се възвръща и модернизира. Технологиите разрешават на такива по-стари платформи на база на промяна на оборудването да извършват дилемите си. "
Той напомни, че вертолетите от Крумово се употребяват за избавяне и гасене на пожари и по този метод са потребни за цялата страна. Затова и са демотивиращи мненията, че за авиацията не би трябвало да се заделят средства, сподели още полковникът в изявление за bTV.
" Много е значимо отношението на обществото към тази специалност, тя е доста рискова. От основаването на българските Военновъздушни сили през 1912 година до момента са починали 12% от българските бойни летци, по-голямата част – в спокойно време. Средната дълготрайност на живота на българския военен водач е 52 година В българската авиация не се върви за пари и за популярност, само че това, което е нужно на тези момчета е самопризнание от обществото ", безапелационен беше Недялков.