Майка свидетелства за кошмарни условия и отношение в Детското отделение на УМБАЛ Канев
Гинка Василева, гражданин на Русе, алармира до сътрудниците от " Русенски кореспонденти " за ужасни условия в Детско отделение на УМБАЛ " Канев " в Русе.
Василева споделя, че предходната седмица е призната в отделението с 6-месечния си наследник, който е бил диагностициран с заболяване.
" Настаниха ни в стая без отопление ", споделя Василева. " Имаше друга майка с бебе и по тази причина трябваше да заема леглото до прозореца. От дограмата духаше студено, чуваше се свистенето напразно, частичните щори потреперваха от ветрилника, по какъв начин да легна там с детето си. "
Василева споделя, че е изместила леглото си на другата стена, само че това е провокирало спор с една от санитарките.
" Санитарката беше извънредно груба ", споделя Василева. " Връхлетя сутринта, ни положително утро, ни нищо, разкрещя ми се, взе да ме заплашва със старшата, направихме една словесна борба. "
Василева споделя и за други проблеми в отделението, в това число:
Липса на топла вода Неработеща микровълнова печка Блъскащи се порти, които плашат децата Хлебарки в стаите Каране на родителите да събират боклука си в тоалетната Небрежност от страна на медицинските сестри
Василева е изключително ядосана от отношението на медицинските сестри към нея и другите родители.
" Тези дами нямат сърце ", казва тя. " Не бива да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти дават отговор като че ли си парцал. "
Василева благодари само на сестра Кирилова, която е била единствената, която е била общителна и прочувствено подкрепяла родителите и децата.
" Разочарована съм в какъв свят живеем ", споделя Василева.
Публикуваме текста на Гинка Василева без редакторска интервенция:
Искам да опиша за престоя си в УМБАЛ " Канев " - Русе, Детско поделение. Дълго се чудех дали да направя този пост, тъй като изпитвам позор...не от друго, а тъй като съм здравен служащ.
Случи се и на мен, предходната седмица ни одобриха с 6 месечния ми наследник. Д-р Османова го прегледа, сподели че не са ок нещата и ще лежим за 6 дни. Настаниха ни в стая без отопление, имаше друга майка с бебе и по тази причина трябваше да заема леглото до прозореца. От дограмата духаше студено, чуваше се свистенето напразно, частичните щори потреперваха от ветрилника, по какъв начин да легна там с детето си.
Изместих леглото на другата стена, и започнаха проблемите, всяка една санитарка ме пита за какво е там, скарах се с една, която беше извънредно груба, връхлетя сутринта, ни положително утро, ни нищо, разкрещя ми се, взе да ме заплашва със старшата, направихме една словесна борба. В отделението нямаше топла вода, като питах сестрите къде да му измия дупето на детето, ми дигаха плещи, мен питаха няма ли вода. Донесоха ми Ел. кана и с нея се миехме. В столовата има микровълнова, в която се пробвах да стопля пюрето, само че капака и се разпадна на 2 елементи. Врати се блъскат, децата се стряскат, в коридорите мраз, прозорците им отворени. Всеки ден попара за закуска със солено " сирене ", друга майка всеки ден се молеше за малко захар, че детето и не я яде, толкоз солено. По стените в стаята се разхождаха най-грациозно 2 хлебарки, едната слезна на шкафчето, където стоеше храната.
Караха ни да събираме целия отпадък в кошче в тоалетната (памперси, храна), сядаш да си вършиш работата и храната в коша до теб, гнусно е. Всеки път питах сестрите кой от двата антибиотика поставят на бебето ми, тъй като от време на време стават неточности. Та питах една от сестрите нощна промяна, кой от двата е, тя: Че ти не знаеш ли, какъв брой дни си тука към този момент. С такова неуважение с пренебрежителност. Тази същата сестра, пратила майката в прилежащата стая с бебе на 1 месец, да си купила термометър, бебето й с температура Нейната стая имаше климатик, само че са и били взели отдалеченото, майка с бебе на 1 месец мишле заставам на студено. Като я попитах тази сестра, няма ли сърце не я ли е позор, да прати майката до аптеката, ми отговори че имала единствено 1 термометър, по какъв начин е допустимо, възмутена съм. Тези дами нямат сърце, не трябва да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти дават отговор като че ли си парцал, ми дай една усмивка на тези деца, отговори на майката като те пита нещо, тя е МАЙКА.
Благодаря само на сестра Кирилова, въпреки зад очилата и усещах топлия и взор, похвали за Вас.
Разочарована съм, в какъв свят живеем!
Василева споделя, че предходната седмица е призната в отделението с 6-месечния си наследник, който е бил диагностициран с заболяване.
" Настаниха ни в стая без отопление ", споделя Василева. " Имаше друга майка с бебе и по тази причина трябваше да заема леглото до прозореца. От дограмата духаше студено, чуваше се свистенето напразно, частичните щори потреперваха от ветрилника, по какъв начин да легна там с детето си. "
Василева споделя, че е изместила леглото си на другата стена, само че това е провокирало спор с една от санитарките.
" Санитарката беше извънредно груба ", споделя Василева. " Връхлетя сутринта, ни положително утро, ни нищо, разкрещя ми се, взе да ме заплашва със старшата, направихме една словесна борба. "
Василева споделя и за други проблеми в отделението, в това число:
Липса на топла вода Неработеща микровълнова печка Блъскащи се порти, които плашат децата Хлебарки в стаите Каране на родителите да събират боклука си в тоалетната Небрежност от страна на медицинските сестри
Василева е изключително ядосана от отношението на медицинските сестри към нея и другите родители.
" Тези дами нямат сърце ", казва тя. " Не бива да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти дават отговор като че ли си парцал. "
Василева благодари само на сестра Кирилова, която е била единствената, която е била общителна и прочувствено подкрепяла родителите и децата.
" Разочарована съм в какъв свят живеем ", споделя Василева.
Публикуваме текста на Гинка Василева без редакторска интервенция:
Искам да опиша за престоя си в УМБАЛ " Канев " - Русе, Детско поделение. Дълго се чудех дали да направя този пост, тъй като изпитвам позор...не от друго, а тъй като съм здравен служащ.
Случи се и на мен, предходната седмица ни одобриха с 6 месечния ми наследник. Д-р Османова го прегледа, сподели че не са ок нещата и ще лежим за 6 дни. Настаниха ни в стая без отопление, имаше друга майка с бебе и по тази причина трябваше да заема леглото до прозореца. От дограмата духаше студено, чуваше се свистенето напразно, частичните щори потреперваха от ветрилника, по какъв начин да легна там с детето си.
Изместих леглото на другата стена, и започнаха проблемите, всяка една санитарка ме пита за какво е там, скарах се с една, която беше извънредно груба, връхлетя сутринта, ни положително утро, ни нищо, разкрещя ми се, взе да ме заплашва със старшата, направихме една словесна борба. В отделението нямаше топла вода, като питах сестрите къде да му измия дупето на детето, ми дигаха плещи, мен питаха няма ли вода. Донесоха ми Ел. кана и с нея се миехме. В столовата има микровълнова, в която се пробвах да стопля пюрето, само че капака и се разпадна на 2 елементи. Врати се блъскат, децата се стряскат, в коридорите мраз, прозорците им отворени. Всеки ден попара за закуска със солено " сирене ", друга майка всеки ден се молеше за малко захар, че детето и не я яде, толкоз солено. По стените в стаята се разхождаха най-грациозно 2 хлебарки, едната слезна на шкафчето, където стоеше храната.
Караха ни да събираме целия отпадък в кошче в тоалетната (памперси, храна), сядаш да си вършиш работата и храната в коша до теб, гнусно е. Всеки път питах сестрите кой от двата антибиотика поставят на бебето ми, тъй като от време на време стават неточности. Та питах една от сестрите нощна промяна, кой от двата е, тя: Че ти не знаеш ли, какъв брой дни си тука към този момент. С такова неуважение с пренебрежителност. Тази същата сестра, пратила майката в прилежащата стая с бебе на 1 месец, да си купила термометър, бебето й с температура Нейната стая имаше климатик, само че са и били взели отдалеченото, майка с бебе на 1 месец мишле заставам на студено. Като я попитах тази сестра, няма ли сърце не я ли е позор, да прати майката до аптеката, ми отговори че имала единствено 1 термометър, по какъв начин е допустимо, възмутена съм. Тези дами нямат сърце, не трябва да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти дават отговор като че ли си парцал, ми дай една усмивка на тези деца, отговори на майката като те пита нещо, тя е МАЙКА.
Благодаря само на сестра Кирилова, въпреки зад очилата и усещах топлия и взор, похвали за Вас.
Разочарована съм, в какъв свят живеем!
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ