„Дадох на дъщеря си нормално име вместо „необичайно“. Сега жена ми не ми говори“
Героят на тази история е взел независимо решение и не съжалява. Сигурен е, че щерка му ще го разбере, когато порасне.
„ С жена ми сме дружно от 5 години. Разбира се, съвсем незабавно мислехме за деца. Но в никакъв случай не сме обсъждали имената авансово – по този начин де, за какво да приказваме за нещо, което още е в зародиш. Като цяло аз съм най-практичният човек: като забременее, роди, тогава ще приказваме.
На втория ехограф ни споделиха, че ще имаме щерка. Лиза незабавно стартира да измисля имена: Алисия, Лаура. Звучеше ми необичайно, само че жена ми не мислеше по този начин.
В последна сметка тя се спря на разновидността Орфея. Прегледах цялата справочна литература – няма такова женско име. В митологията има мъжко, само че женско няма. Като цяло бях срещу.
Опитах се да обясня на Лиза – само че тя беше възхитена и си знаеше своето. Аз, споделя тя, мечтаех за неповторимо име от детството си – а в класа имаше три Елизабети. Знаеш ли какъв брой досадно беше това? Така че дано щерка ми бъде единствената.
Не съм спорил. По принцип съм миролюбив човек – за какво да диспутирам с бременна жена. Ще роди, хормоните ще си дойдат на мястото, ще се окаже, че не е права.
Но когато дъщерята се роди, брачната половинка ми не промени решението си. Борех се колкото можах – само че към този момент не беше допустимо да оставя детето без име.
В последна сметка просто отидох самичък в службата по вписванията. Изаписах щерка ни като Анастасия. Навсякъде, в акта за раждане, без варианти.
Мисля, че Анастасия Александрова е доста красиво. Вярно, жена ми не приказва с мен към този момент втора седмица. Към щерка ни се обръща единствено с Орфея. На галено – Фея. И споделя, че щерка й сама ще си смени документите.
А аз я назовавам Сия. Надявам се, че Лиза въпреки всичко ще разбере какъв брой неуместно и претенциозно звучи нейната версия. И самичък ще обясня всичко на щерка ни, когато порасне.
