Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино
Германският филм " Тони Ердман " на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 година провокира сензация. Не единствено тъй като той е страховит филм и съгласно критици, и съгласно фенове, а и тъй като до режисьорката се разноски същински български кукер.
Марен Аде с кукера в Кан
Освен че се разноски, шокира, стресна и разсмя фестивалната аудитория, кукерът участва и като воин от кино лентата, тъй като той има своята доста значима и тъкмо всъщност роля. Успехът на " Тони Ердман " е голям - като ново немско, европейско, по този начин и като международно кино. Многото награди и номинации на всевъзможни влиятелни конгреси, което разумно докара и до номинация за Оскар за чуждоезичен филм за Германия, го потвърждават.
В Кан и в Ню Йорк
Самата Аде с горделивост и наслада театралничи с него на аления килим, разведе го и до Ню Йорк. В изявленията режисьорката непроменяемо е питана за странния костюм и произхода му. Макар че кукерът се появява в сцена, снимана в Румъния, тя акцентира, че маската е българска и обстоятелствено коментира функционалността й в нашата просвета - да гони злите духове, да пречиства силата и да отваря очите ни посредством самобитен катарзис за положителното, новото и чистото. Същата функционалност, с каквато кукерът влиза в нейния филм.
В сцена от кино лентата
" Тони Ердман " е невероятен филм освен за рамките на актуалното кино, което разчита на франчайзи, претоплени хрумвания, римейки и ефектни зрелища. Той е непретенциозен и обикновен, съвсем битов и прекомерно естествен. Атмосфера, която към този момент стартира да притегля преситения фен, зажаднял за герои, с които може да се разпознава, за истории, които може да припознае като свои.
“Това е филм за скъсани връзки сред поколенията, в който се прокрадва ирония към модерната жена в рамката на космополитната корпоративна просвета. ”
В " Тони Ердман " един татко прави опит да се свърже с порасналата си и отчуждена щерка, вмъквайки се в живота й на амбициозна бизнес дама, като непрекъснато я вкарва в неуместни, неуместни за нея обстановки. Тя, несъмнено, държи на подредения си живот и по всякакъв начин се стреми да го отблъсне. В кулминационната точка на тази динамичност посред им се появява кукерът. Нямото му, страховито наличие изобличава какъв брой надалеч стига отчуждението на самата Инес към живота и към себе си, катализира връзките татко и щерка просто до една чистосърдечна прегръдка. Толкова натурален и от време на време толкоз сложен жест сред пораснали деца и родителите им. И в много еднопосочен смисъл - това е и функционалността на кукера.
“Така една немска режисьорка, която получи изрично самопризнание със своя обикновен и богат на страсти филм, стана самобитен дипломат на българската просвета там, където тя рядко стига - международното кино. ”
Не пропускайте да гледате " Тони Ердман " на кино. След премиерата си за България на София филм фест през март 2017 той към момента може да се гледа на необятен екран.
Българският кукер в Кан
Марен Аде с кукера в Кан
Освен че се разноски, шокира, стресна и разсмя фестивалната аудитория, кукерът участва и като воин от кино лентата, тъй като той има своята доста значима и тъкмо всъщност роля. Успехът на " Тони Ердман " е голям - като ново немско, европейско, по този начин и като международно кино. Многото награди и номинации на всевъзможни влиятелни конгреси, което разумно докара и до номинация за Оскар за чуждоезичен филм за Германия, го потвърждават.
В Кан и в Ню Йорк
Самата Аде с горделивост и наслада театралничи с него на аления килим, разведе го и до Ню Йорк. В изявленията режисьорката непроменяемо е питана за странния костюм и произхода му. Макар че кукерът се появява в сцена, снимана в Румъния, тя акцентира, че маската е българска и обстоятелствено коментира функционалността й в нашата просвета - да гони злите духове, да пречиства силата и да отваря очите ни посредством самобитен катарзис за положителното, новото и чистото. Същата функционалност, с каквато кукерът влиза в нейния филм.
В сцена от кино лентата
" Тони Ердман " е невероятен филм освен за рамките на актуалното кино, което разчита на франчайзи, претоплени хрумвания, римейки и ефектни зрелища. Той е непретенциозен и обикновен, съвсем битов и прекомерно естествен. Атмосфера, която към този момент стартира да притегля преситения фен, зажаднял за герои, с които може да се разпознава, за истории, които може да припознае като свои.
“Това е филм за скъсани връзки сред поколенията, в който се прокрадва ирония към модерната жена в рамката на космополитната корпоративна просвета. ”
В " Тони Ердман " един татко прави опит да се свърже с порасналата си и отчуждена щерка, вмъквайки се в живота й на амбициозна бизнес дама, като непрекъснато я вкарва в неуместни, неуместни за нея обстановки. Тя, несъмнено, държи на подредения си живот и по всякакъв начин се стреми да го отблъсне. В кулминационната точка на тази динамичност посред им се появява кукерът. Нямото му, страховито наличие изобличава какъв брой надалеч стига отчуждението на самата Инес към живота и към себе си, катализира връзките татко и щерка просто до една чистосърдечна прегръдка. Толкова натурален и от време на време толкоз сложен жест сред пораснали деца и родителите им. И в много еднопосочен смисъл - това е и функционалността на кукера.
“Така една немска режисьорка, която получи изрично самопризнание със своя обикновен и богат на страсти филм, стана самобитен дипломат на българската просвета там, където тя рядко стига - международното кино. ”
Не пропускайте да гледате " Тони Ердман " на кино. След премиерата си за България на София филм фест през март 2017 той към момента може да се гледа на необятен екран.
Българският кукер в Кан
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ