Комфорт на избирателите и висока активност дава смесената избирателна система
Германската изборна система е неприложима в България, защото броят на депутатите там не е закрепен от Конституцията. Ние предлагаме различен тип смесена система. Това съобщи за предаването „ Неделя 150 " по „ Хоризонт " социологът и член на Българска социалистическа партия Юрий Асланов от Българска социалистическа партия.
„ Смесената система дава две преимущества. Първо - комфортът на гласоподавателите - на тези от тях, които поддържат партии и на другите, които ненавиждат партиите, да гласоподават. Навсякъде, където се ползва смесена изборна система, има извънредно висока изборна интензивност, т.е. уголемява се присъединяване на жителите в политическия развой, даже и по-висока спрямо страните, в които към момента е годна нормата " наложително гласоподаване ".
Смесените системи не делегитимират в допълнение политическите системи, чиито ядра са партиите. Те в някаква степен резервират това постижение на модерната народна власт, че ядрото на гражданкото общество по политически въпроси да се води от партии, тъй като такава е дълговековната процедура. И защото законопроектът, препоръчан от ГЕРБ вследствие на оня референдум се провали, ние трябваше да изчакаме. Не можехме по едно и също време да излезем.
В събота Националният съвет поддържа законопроекта, който ще бъде импортиран, както разбрах от взетото решение, още тази седмица в Народното събрание ", разяснява Асланов.
Общественото мнение се е разколебало по въпроса за мажоритарния избор след референдума, регистрира социологът и отдаде това на почналата след вота разяснителна акция. Той посочи, че предлаганата на референдума изборна мажоритарна система е била прилагана в България в продължение на 40 години до ноември 1989 г, само че в никакъв случай не се е стигало до втори тур.
„ Тя се счита за доста надалеч от напредъка, от модерната народна власт. Тя се счита за антидемократична и в действителност тя, във типа, в който се оферираше тук, в Българя, на никое място не се ползва. В нито една страна по света ".
Асланов разяснява и ограниченията за понижаване на административната тежест и въвеждането на електронно държавно управление.
„ През последните 20 години това темпераментно говорене за електронно ръководство, електронно държавно управление, с цел да не докара до резултат, повода беше, че би трябвало да се усвояват големи средства и те в действителност се усвоиха. За това електронно държавно управление в България се изхарчиха няколко милиарда евро без никакъв резултат, защото резултатът беше съзнателно нежелателен от разнообразни ръководещи обединения, с цел да могат да усилват цифрата на държавната администрация и да я слагат под въздействие ".
„ Смесената система дава две преимущества. Първо - комфортът на гласоподавателите - на тези от тях, които поддържат партии и на другите, които ненавиждат партиите, да гласоподават. Навсякъде, където се ползва смесена изборна система, има извънредно висока изборна интензивност, т.е. уголемява се присъединяване на жителите в политическия развой, даже и по-висока спрямо страните, в които към момента е годна нормата " наложително гласоподаване ".
Смесените системи не делегитимират в допълнение политическите системи, чиито ядра са партиите. Те в някаква степен резервират това постижение на модерната народна власт, че ядрото на гражданкото общество по политически въпроси да се води от партии, тъй като такава е дълговековната процедура. И защото законопроектът, препоръчан от ГЕРБ вследствие на оня референдум се провали, ние трябваше да изчакаме. Не можехме по едно и също време да излезем.
В събота Националният съвет поддържа законопроекта, който ще бъде импортиран, както разбрах от взетото решение, още тази седмица в Народното събрание ", разяснява Асланов.
Общественото мнение се е разколебало по въпроса за мажоритарния избор след референдума, регистрира социологът и отдаде това на почналата след вота разяснителна акция. Той посочи, че предлаганата на референдума изборна мажоритарна система е била прилагана в България в продължение на 40 години до ноември 1989 г, само че в никакъв случай не се е стигало до втори тур.
„ Тя се счита за доста надалеч от напредъка, от модерната народна власт. Тя се счита за антидемократична и в действителност тя, във типа, в който се оферираше тук, в Българя, на никое място не се ползва. В нито една страна по света ".
Асланов разяснява и ограниченията за понижаване на административната тежест и въвеждането на електронно държавно управление.
„ През последните 20 години това темпераментно говорене за електронно ръководство, електронно държавно управление, с цел да не докара до резултат, повода беше, че би трябвало да се усвояват големи средства и те в действителност се усвоиха. За това електронно държавно управление в България се изхарчиха няколко милиарда евро без никакъв резултат, защото резултатът беше съзнателно нежелателен от разнообразни ръководещи обединения, с цел да могат да усилват цифрата на държавната администрация и да я слагат под въздействие ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ