"Алфа Рисърч" обяви горещо проучване за резултатите от изборите 2 в 1, ако са днес ТАБЛИЦИ
ГЕРБ остава първа политическа мощ с 23,1%, втори са Българска социалистическа партия с 16,8%, а трети е партията на Кирил Петков с 15,9%. Това демонстрира регулярното изследване на социологическа организация "Алфа Рисърч " за позициите на главните партии и претенденти на старта на предизборната акция.
52.7% от пълнолетните български жители считат да гласоподават на идните президентски избори, а 47.6% – на изключителните парламентарни. Оправдават се упованията, че избори две в едно водят до повишение на изборната интензивност, а президентският избор по традиция провокира по-голям интерес.
Хипотезата на старта на акцията е за към 400 000 дали своят вот повече в съпоставени с юли, когато беше записано най-ниското присъединяване на парламентарни избори. Факторите, които могат да извърнат тази наклонност, са развиването на утежняващата се Ковид обстановка, резултатите от машинния избор в условия на два избора и вероятно внезапно утежняване на икономическата обстановка в страната.
Нагласите на гласоподавателите на старта на акцията за вторите изключителни и третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сюжет нов шестпартиен парламент, в който болшинство няма да може да се реализира без гласовете на три до четири партии.
Съотношението на силите обрисува следната картина при парламентарния избор:
ГЕРБ започва от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите.
Оспорвана е борбата за второто място сред Българска социалистическа партия (16.8%) и „ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият план стартира с летящ старт, само че все още при него се обрисува по-скоро високо плато, в сравнение с експоненциален напредък. В изгода на Българска социалистическа партия играе високата готовност на гласоподавателите ѝ, само че Ковид рецесията и машинният избор могат да доведат до понижаване на този резултат.
При „ Продължаваме промяната “ е тъкмо противоположното. Решението на Конституционния съд по двойното поданство на Кирил Петков също може да окаже въздействие върху мотивацията на гласоподавателите.
Сериозната и продължаваща ерозия на Има Такъв Народ го извеждат от първа до четвърта или пета политическа мощ. На старта на акцията Демократична България (10.9%) е на алегорична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете обединения страдат съществено от отлив на гласоподаватели към новия план на някогашните служебни министри.
Особено мощен е сривът при Има Такъв Народ, които единствено за месец спадат с нови 5 процентни пункта и по този начин поддръжката за партията се стопява на половина по отношение на юлските избори.
Демократична България също губи сред една шеста и една пета от своите гласоподаватели, привлечени от новия план. Издигането обаче на лична президентска кандидатура, както и по-силната й политическа еднаквост, понижават вредите от този развой.
Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска борба също се обрисува като по-заплетена и с отворен край. Тъй като изследването е извършено на терен сред 4-ти и 10-ти октомври, директно след оповестяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и арбитър Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите публични реакции, преди кандидатите да са по-широко разпространявани и припознати от гласоподавателите.
Настоящият президент Румен Радев влиза в конкуренцията с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласоподават. Най-силна е поддръжката, която получава от симпатизантите на Българска социалистическа партия (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от последователите на Има Такъв Народ и на "Продължаваме смяната " също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на Демократична България показват поддръжка за Румен Радев.
На втора позиция се подрежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80 на 100 от електората на ГЕРБ декларира поддръжката си за него. Освен техния избор, той съумява да притегли и една по-разнородна външна страна от към 7 на 100, с което надвишава вота за ГЕРБ. За него биха дали своят вот към 15% от последователите на "Продължаваме смяната ", 12% - от тези на Демократична България, към 30% симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация и 10% - на други политически сили.
Сериозни са позициите му измежду висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да усилва поддръжката си.
Лозан Панов събира начална поддръжка от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ резултат върху Демократична България, заради благосклонностите на към една четвърт нейните последователи към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, в сравнение с за президент, само че той има капацитет и да усили своя избор.
Останалите известни кандидати получават сред 1 и 3 на 100 поддръжка. 13% са деклариралите в изследването, че биха дали своят вот за "друг претендент ", като може да се допуска, че към две трети от тях биха подкрепили претендент на Движение за права и свободи.
52.7% от пълнолетните български жители считат да гласоподават на идните президентски избори, а 47.6% – на изключителните парламентарни. Оправдават се упованията, че избори две в едно водят до повишение на изборната интензивност, а президентският избор по традиция провокира по-голям интерес.
Хипотезата на старта на акцията е за към 400 000 дали своят вот повече в съпоставени с юли, когато беше записано най-ниското присъединяване на парламентарни избори. Факторите, които могат да извърнат тази наклонност, са развиването на утежняващата се Ковид обстановка, резултатите от машинния избор в условия на два избора и вероятно внезапно утежняване на икономическата обстановка в страната.
Нагласите на гласоподавателите на старта на акцията за вторите изключителни и третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сюжет нов шестпартиен парламент, в който болшинство няма да може да се реализира без гласовете на три до четири партии.
Съотношението на силите обрисува следната картина при парламентарния избор:
ГЕРБ започва от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите.
Оспорвана е борбата за второто място сред Българска социалистическа партия (16.8%) и „ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият план стартира с летящ старт, само че все още при него се обрисува по-скоро високо плато, в сравнение с експоненциален напредък. В изгода на Българска социалистическа партия играе високата готовност на гласоподавателите ѝ, само че Ковид рецесията и машинният избор могат да доведат до понижаване на този резултат.
При „ Продължаваме промяната “ е тъкмо противоположното. Решението на Конституционния съд по двойното поданство на Кирил Петков също може да окаже въздействие върху мотивацията на гласоподавателите.
Сериозната и продължаваща ерозия на Има Такъв Народ го извеждат от първа до четвърта или пета политическа мощ. На старта на акцията Демократична България (10.9%) е на алегорична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете обединения страдат съществено от отлив на гласоподаватели към новия план на някогашните служебни министри.
Особено мощен е сривът при Има Такъв Народ, които единствено за месец спадат с нови 5 процентни пункта и по този начин поддръжката за партията се стопява на половина по отношение на юлските избори.
Демократична България също губи сред една шеста и една пета от своите гласоподаватели, привлечени от новия план. Издигането обаче на лична президентска кандидатура, както и по-силната й политическа еднаквост, понижават вредите от този развой.
Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска борба също се обрисува като по-заплетена и с отворен край. Тъй като изследването е извършено на терен сред 4-ти и 10-ти октомври, директно след оповестяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и арбитър Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите публични реакции, преди кандидатите да са по-широко разпространявани и припознати от гласоподавателите.
Настоящият президент Румен Радев влиза в конкуренцията с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласоподават. Най-силна е поддръжката, която получава от симпатизантите на Българска социалистическа партия (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от последователите на Има Такъв Народ и на "Продължаваме смяната " също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на Демократична България показват поддръжка за Румен Радев.
На втора позиция се подрежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80 на 100 от електората на ГЕРБ декларира поддръжката си за него. Освен техния избор, той съумява да притегли и една по-разнородна външна страна от към 7 на 100, с което надвишава вота за ГЕРБ. За него биха дали своят вот към 15% от последователите на "Продължаваме смяната ", 12% - от тези на Демократична България, към 30% симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация и 10% - на други политически сили.
Сериозни са позициите му измежду висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да усилва поддръжката си.
Лозан Панов събира начална поддръжка от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ резултат върху Демократична България, заради благосклонностите на към една четвърт нейните последователи към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, в сравнение с за президент, само че той има капацитет и да усили своя избор.
Останалите известни кандидати получават сред 1 и 3 на 100 поддръжка. 13% са деклариралите в изследването, че биха дали своят вот за "друг претендент ", като може да се допуска, че към две трети от тях биха подкрепили претендент на Движение за права и свободи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ