Първан Симеонов: ГЕРБ иска да излезе от изолацията
ГЕРБ желаят да излязат от политическата изолираност и делението „ Изток-Запад “ играе добре за тях. Това е по-удобна среда за държавното управление. Това сподели Първан Симеонов – шеф на " Галъп интернешънъл ", в изявление за предаването „ Софийска естрада “ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио „ Фокус “
„ Виждам доста дейна игра на ГЕРБ за вбиване на клинове сред президента Радев и държавното управление, сред Българска социалистическа партия и Петков и така нататък, само че най-малко към този момент не се вижда триумф на ГЕРБ в това поле. Естествено, това е играта на ГЕРБ – обикновено, те желаят да излязат от политическата изолираност. И почтено казано, това разделяне Изток-Запад, което се беше настанило в последните няколко седмици, играе добре за ГЕРБ, тъй като разрешава на ГЕРБ да показа себе си като една от прозападните сили, която сега е влиятелната позиция в България и пред западните ни сътрудници. Това разрешава на ГЕРБ да влезе в държавническа роля, търсейки и пропагандирайки непоклатимост в едни военни времена. Тоест ГЕРБ може да показа себе си като постоянна, градивна, опитна мощ в едни военни времена, на всичкото от горната страна – прозападна. Това беше и продължава да е късмет ГЕРБ по някакъв метод да се трансформира още веднъж в деен състезател и да почисти своя облик. Сега с новия дневен ред обаче – „ За “ и „ Против “ Борисов, ГЕРБ още веднъж по-скоро се капсулира “, изясни Първан Симеонов.
По думите му крачката на Министерство на вътрешните работи обаче не е била толкоз умела, тъй като дава ситуационно преимущество на ГЕРБ.
Според него митингите на ГЕРБ не биха раздрусали държавното управление: „ Напротив, ГЕРБ е сега във фаза, в която колкото повече припомня за годините на своето ръководство, които в един миг бяха натрупали съществено публично неодобрение, толкоз повече ГЕРБ остава в изолираност. Това е парадоксът на тази обстановка. Парадоксално, и войната, и активизацията на ГЕРБ могат да подействат консолидиращо на властта в България. Това са аксиоми в политиката. В същото време обаче, нали знаете – политическият материал също се износва, т.е. би трябвало да се види какъв брой трайна е тази коалиция “. Първан Симеонов разясни, че карцерът на Борисов връща в дебата разделянето от 2020 година – „ За “ и „ Против “ Борисов, и това е по-удобната среда за държавното управление.
„ България в последните десетилетия живее по този начин - постоянно с разделяне сред хора, които гледат с носталгия на Изток и в предишното, и хора, които гледат напред и на Запад. Известно време по времето на Борисов това водещо в България политическо разделяне беше сменено, тъй като той беше балансьор, той се опитваше да приказва и на леви, и на десни, а искрено казано в последните години в своята политическа кариера настрои против себе си и леви, и десни, и ги събра в един лагер. И основното водещото политическо разделяне в страната стана „ За “ и „ Против “ Борисов – помните го прелестно, 2020 година. Войната в Украйна върна делението Изток-Запад. И това не е толкоз комфортно за държавното управление. Делението Изток-Запад сподели вътрешни скърцания в обединението. Затова и карцерът на Борисов, въпреки и несполучлив на този стадий, връща в дебата това разделяне, което помним от 2020 година – „ За “ и „ Против “ Борисов. Това е по-удобна среда за държавното управление “, сподели още той.
По думите му въпросите „ За “ и „ Против “ Борисов и „ За “ и „ Против “ правосъдната промяна са директно свързани, тъй като към този момент топката се праща в полето на прокуратурата.
„ Арестът е крах към този момент, само че първо, това надали е всичко, и второ, каквото и да се случи, това връща дебата от 2020 година - „ За “ и „ Против “ Борисов. Това изрично е по-удобната позиция за държавното управление, в сравнение с да си приказваме от заран до вечер за ракети, военна помощ и т.н “, разяснява Първан Симеонов.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Той разясни, че войната сред държавното управление и прокуратурата е позиционна война на безсилие: „ По всичко проличава, че основният прокурор Иван Гешев е биткаджия и няма да се даде елементарно. Това е ясно от ден първи на митингите. Сега има неправилна стъпка може би от едната страната, или не е неправилна стъпка – ще има борба на тълкования: Министерство на вътрешните работи ще споделя едно, прокуратурата ще споделя друго. Във всеки случай, както и във вашия въпрос се споделя, тя е непрекъсната. Аз помня такива пререкания сред изпълнителна и правосъдна власт в последните десетилетия, свързани с имената на основните прокурори, като Филчев, Татарчев. Това не е нещо ново. Аз не съм доста огромен оптимист дали тук има критерии за победа - който и да победи в тази война, не съм сигурен дали това ще докара до по-качествено правосъдие, само че това пък е голяма и в някаква степен друга тематика, надали имаме време да я проучваме напълно “.
Според Първан Симеонов даже да има позитивни промени в правораздаването в България, ще би трябвало да мине доста време преди те да се усетят.
По думите му ерозията в поддръжката на държавното управление не е непредвиден развой, само че въпросът е дали и с каква скорост ще продължи. Той акцентира, че държавното управление е изправено пред съществени компликации и е рано да приказваме дали ерозията ще се трансформира в срив.
„ При всички положения това държавно управление има 3 съществени компликации, които просто му се случват поради историческия малшанс. Едното е, несъмнено, ценовата рецесия, инфлацията. Второто е войната. Третата компликация е навлизането в естествен управнически режим - излизането от „ следизборния меден месец “, както нормално политолозите го назовават, и влизането в естествен режим. Това последното е общоприетоо, първите две обаче са изключителни. И някак държавното управление попада в „ исторически малшанс “ - и то доста сериозен. Представяте ли си – вие идвате занапред в политика на фона на сериозна политическа рецесия, която държи страната 2 години, Ковид и всичко останало, внезапно се оказва, че има и война до вас, и инфлационни процеси в световния свят, и идната Студена война и разграничен свят. Съгласете се, че това не е най-лесният старт в живота ви. Така че в този ред на мисли за мен е рано да приказваме за някакъв драматизъм в това отношение. Трябва да забележим до каква степен ще продължава тази ерозия и дали ще се трансформира в срив или няма да се трансформира в срив “, изясни Първан Симеонов.
Той акцентира, че в обществото има изрично отвращение за държавни смени, камо ли за нови избори: „ Това значи, че парадоксално, войната може да подейства и стабилизиращо на това държавно управление, несъмнено, в случай че държавните сили проявят мъдрост, в случай че няма някакви доста тежки вътрешни пререкания. Но за момента най-малко не виждам анонси за предварителни избори, нито от страна на Българска социалистическа партия, нито от страна на „ Демократична България “.
По думите му Българска социалистическа партия не е в доста комфортна позиция в това ръководство в подтекста на войната в Украйна: „ Струва ми се, че огромна част от сърцата, а и мозъците на огромна част от последователите на Българска социалистическа партия, са по-скоро на страната на Русия. В същото време Българска социалистическа партия, бидейки съдружен сътрудник в едно държавно управление, което е добре показано в връзката със западните ни сътрудници, не може да си разреши доста ярка позиция в това отношение. Така че на Българска социалистическа партия няма да ѝ е леко и неслучайно се появява конкуренция в лицето на „ Възраждане “ и проектоконкуренция може би в лицето на групировката на господин Стефан Янев, конкуренция за този лявопатриотичен и от време на време много русофилски избор, който има в България, който по никакъв начин не е дребен “.
По думите на Първан Симеонов се оформя усилваща се от обстановката в Украйна поляризация на двата лагера у нас.
„ Това, което следим, което улавяме в нашите проучвания, ежемесечните ни проучвания – част от тях се разгласяват, част от тях остават по-скоро в лабораторен порядък, само че аз мога да ги обобщавам пред вас – това, което се оформя, е известна поляризация. Поляризация на мненията. Тези два обичайни български лагера, за които ви приказвах – балканско-консервативно-носталгично-източният лагер, който е огромна част от българското население, и това малцинство, само че доста авторитетно, доста гласовито, интелигентно, добре показано, прогресивно малцинство, основно в София и огромните градове. Тези два лагера лекичко се поляризират в този момент в обстановката с Украйна и това се следи в данните, това се вижда. Онова, което се вижда в този момент като ерозия евентуална, да забележим до каква степен ще стигне в ръководството. От другата страна пък се получава симптомен растеж при обединения като „ Възраждане “. В същото време обаче има спад в известността на Русия и персонално господин Путин, осезателен спад. От друга страна обаче има спад и ненапълно, несъмнено, не чак в такава степен, в известността на западни фактори, като Съединени американски щати, НАТО, Европейския съюз и така нататък Това значи единствено едно – поляризация “, сподели още той.
По думите му крайностите стартират да стават по-ярки, за сметка на средата: „ Така работи войната. Аз обаче не бих избързал да виждам нещо апокалиптично в това. Дълбокото ми разбиране на откривател на публичното мнение от повече от 10 години е, че българското всеобщо схващане е надалеч от крайности. Да, в този момент ще забележим прочут растеж на крайните отзиви – обикновено, война е, прочувствено време, само че като цяло българското общество остава надалеч от крайностите. Аз бих го нарекъл социална мъдрост. И това е и успокоителното в тази обстановка. България и няма по какъв начин другояче да работи, с изключение на като предан член на Европейския съюз и НАТО, само че в това време – страна, която знае, че поради своята кръстопътна история и поради своята бурна история, ние сме страна, която знае, че крайностите от време на време вредят. Затова и аз съм по-скоро оптимист, тъй като видях една относително консолидирана позиция на България сред министър председател и президент, въпреки че не мисля към този момент, че политическият им синхрон е добър, само че те се синхронизираха по въпроса за Украйна. В същото време виждам, че в България има модел на ръководство, който разрешава еластичност и диалогичност. Шанс за България е, че сега имаме съдружно ръководство, което има един произточен и един прозападен крайник в лицето на „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Това значи, че България е стъпила крепко на земята, да го кажем по този начин, в този миг “.
„ Виждам доста дейна игра на ГЕРБ за вбиване на клинове сред президента Радев и държавното управление, сред Българска социалистическа партия и Петков и така нататък, само че най-малко към този момент не се вижда триумф на ГЕРБ в това поле. Естествено, това е играта на ГЕРБ – обикновено, те желаят да излязат от политическата изолираност. И почтено казано, това разделяне Изток-Запад, което се беше настанило в последните няколко седмици, играе добре за ГЕРБ, тъй като разрешава на ГЕРБ да показа себе си като една от прозападните сили, която сега е влиятелната позиция в България и пред западните ни сътрудници. Това разрешава на ГЕРБ да влезе в държавническа роля, търсейки и пропагандирайки непоклатимост в едни военни времена. Тоест ГЕРБ може да показа себе си като постоянна, градивна, опитна мощ в едни военни времена, на всичкото от горната страна – прозападна. Това беше и продължава да е късмет ГЕРБ по някакъв метод да се трансформира още веднъж в деен състезател и да почисти своя облик. Сега с новия дневен ред обаче – „ За “ и „ Против “ Борисов, ГЕРБ още веднъж по-скоро се капсулира “, изясни Първан Симеонов.
По думите му крачката на Министерство на вътрешните работи обаче не е била толкоз умела, тъй като дава ситуационно преимущество на ГЕРБ.
Според него митингите на ГЕРБ не биха раздрусали държавното управление: „ Напротив, ГЕРБ е сега във фаза, в която колкото повече припомня за годините на своето ръководство, които в един миг бяха натрупали съществено публично неодобрение, толкоз повече ГЕРБ остава в изолираност. Това е парадоксът на тази обстановка. Парадоксално, и войната, и активизацията на ГЕРБ могат да подействат консолидиращо на властта в България. Това са аксиоми в политиката. В същото време обаче, нали знаете – политическият материал също се износва, т.е. би трябвало да се види какъв брой трайна е тази коалиция “. Първан Симеонов разясни, че карцерът на Борисов връща в дебата разделянето от 2020 година – „ За “ и „ Против “ Борисов, и това е по-удобната среда за държавното управление.
„ България в последните десетилетия живее по този начин - постоянно с разделяне сред хора, които гледат с носталгия на Изток и в предишното, и хора, които гледат напред и на Запад. Известно време по времето на Борисов това водещо в България политическо разделяне беше сменено, тъй като той беше балансьор, той се опитваше да приказва и на леви, и на десни, а искрено казано в последните години в своята политическа кариера настрои против себе си и леви, и десни, и ги събра в един лагер. И основното водещото политическо разделяне в страната стана „ За “ и „ Против “ Борисов – помните го прелестно, 2020 година. Войната в Украйна върна делението Изток-Запад. И това не е толкоз комфортно за държавното управление. Делението Изток-Запад сподели вътрешни скърцания в обединението. Затова и карцерът на Борисов, въпреки и несполучлив на този стадий, връща в дебата това разделяне, което помним от 2020 година – „ За “ и „ Против “ Борисов. Това е по-удобна среда за държавното управление “, сподели още той.
По думите му въпросите „ За “ и „ Против “ Борисов и „ За “ и „ Против “ правосъдната промяна са директно свързани, тъй като към този момент топката се праща в полето на прокуратурата.
„ Арестът е крах към този момент, само че първо, това надали е всичко, и второ, каквото и да се случи, това връща дебата от 2020 година - „ За “ и „ Против “ Борисов. Това изрично е по-удобната позиция за държавното управление, в сравнение с да си приказваме от заран до вечер за ракети, военна помощ и т.н “, разяснява Първан Симеонов.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Той разясни, че войната сред държавното управление и прокуратурата е позиционна война на безсилие: „ По всичко проличава, че основният прокурор Иван Гешев е биткаджия и няма да се даде елементарно. Това е ясно от ден първи на митингите. Сега има неправилна стъпка може би от едната страната, или не е неправилна стъпка – ще има борба на тълкования: Министерство на вътрешните работи ще споделя едно, прокуратурата ще споделя друго. Във всеки случай, както и във вашия въпрос се споделя, тя е непрекъсната. Аз помня такива пререкания сред изпълнителна и правосъдна власт в последните десетилетия, свързани с имената на основните прокурори, като Филчев, Татарчев. Това не е нещо ново. Аз не съм доста огромен оптимист дали тук има критерии за победа - който и да победи в тази война, не съм сигурен дали това ще докара до по-качествено правосъдие, само че това пък е голяма и в някаква степен друга тематика, надали имаме време да я проучваме напълно “.
Според Първан Симеонов даже да има позитивни промени в правораздаването в България, ще би трябвало да мине доста време преди те да се усетят.
По думите му ерозията в поддръжката на държавното управление не е непредвиден развой, само че въпросът е дали и с каква скорост ще продължи. Той акцентира, че държавното управление е изправено пред съществени компликации и е рано да приказваме дали ерозията ще се трансформира в срив.
„ При всички положения това държавно управление има 3 съществени компликации, които просто му се случват поради историческия малшанс. Едното е, несъмнено, ценовата рецесия, инфлацията. Второто е войната. Третата компликация е навлизането в естествен управнически режим - излизането от „ следизборния меден месец “, както нормално политолозите го назовават, и влизането в естествен режим. Това последното е общоприетоо, първите две обаче са изключителни. И някак държавното управление попада в „ исторически малшанс “ - и то доста сериозен. Представяте ли си – вие идвате занапред в политика на фона на сериозна политическа рецесия, която държи страната 2 години, Ковид и всичко останало, внезапно се оказва, че има и война до вас, и инфлационни процеси в световния свят, и идната Студена война и разграничен свят. Съгласете се, че това не е най-лесният старт в живота ви. Така че в този ред на мисли за мен е рано да приказваме за някакъв драматизъм в това отношение. Трябва да забележим до каква степен ще продължава тази ерозия и дали ще се трансформира в срив или няма да се трансформира в срив “, изясни Първан Симеонов.
Той акцентира, че в обществото има изрично отвращение за държавни смени, камо ли за нови избори: „ Това значи, че парадоксално, войната може да подейства и стабилизиращо на това държавно управление, несъмнено, в случай че държавните сили проявят мъдрост, в случай че няма някакви доста тежки вътрешни пререкания. Но за момента най-малко не виждам анонси за предварителни избори, нито от страна на Българска социалистическа партия, нито от страна на „ Демократична България “.
По думите му Българска социалистическа партия не е в доста комфортна позиция в това ръководство в подтекста на войната в Украйна: „ Струва ми се, че огромна част от сърцата, а и мозъците на огромна част от последователите на Българска социалистическа партия, са по-скоро на страната на Русия. В същото време Българска социалистическа партия, бидейки съдружен сътрудник в едно държавно управление, което е добре показано в връзката със западните ни сътрудници, не може да си разреши доста ярка позиция в това отношение. Така че на Българска социалистическа партия няма да ѝ е леко и неслучайно се появява конкуренция в лицето на „ Възраждане “ и проектоконкуренция може би в лицето на групировката на господин Стефан Янев, конкуренция за този лявопатриотичен и от време на време много русофилски избор, който има в България, който по никакъв начин не е дребен “.
По думите на Първан Симеонов се оформя усилваща се от обстановката в Украйна поляризация на двата лагера у нас.
„ Това, което следим, което улавяме в нашите проучвания, ежемесечните ни проучвания – част от тях се разгласяват, част от тях остават по-скоро в лабораторен порядък, само че аз мога да ги обобщавам пред вас – това, което се оформя, е известна поляризация. Поляризация на мненията. Тези два обичайни български лагера, за които ви приказвах – балканско-консервативно-носталгично-източният лагер, който е огромна част от българското население, и това малцинство, само че доста авторитетно, доста гласовито, интелигентно, добре показано, прогресивно малцинство, основно в София и огромните градове. Тези два лагера лекичко се поляризират в този момент в обстановката с Украйна и това се следи в данните, това се вижда. Онова, което се вижда в този момент като ерозия евентуална, да забележим до каква степен ще стигне в ръководството. От другата страна пък се получава симптомен растеж при обединения като „ Възраждане “. В същото време обаче има спад в известността на Русия и персонално господин Путин, осезателен спад. От друга страна обаче има спад и ненапълно, несъмнено, не чак в такава степен, в известността на западни фактори, като Съединени американски щати, НАТО, Европейския съюз и така нататък Това значи единствено едно – поляризация “, сподели още той.
По думите му крайностите стартират да стават по-ярки, за сметка на средата: „ Така работи войната. Аз обаче не бих избързал да виждам нещо апокалиптично в това. Дълбокото ми разбиране на откривател на публичното мнение от повече от 10 години е, че българското всеобщо схващане е надалеч от крайности. Да, в този момент ще забележим прочут растеж на крайните отзиви – обикновено, война е, прочувствено време, само че като цяло българското общество остава надалеч от крайностите. Аз бих го нарекъл социална мъдрост. И това е и успокоителното в тази обстановка. България и няма по какъв начин другояче да работи, с изключение на като предан член на Европейския съюз и НАТО, само че в това време – страна, която знае, че поради своята кръстопътна история и поради своята бурна история, ние сме страна, която знае, че крайностите от време на време вредят. Затова и аз съм по-скоро оптимист, тъй като видях една относително консолидирана позиция на България сред министър председател и президент, въпреки че не мисля към този момент, че политическият им синхрон е добър, само че те се синхронизираха по въпроса за Украйна. В същото време виждам, че в България има модел на ръководство, който разрешава еластичност и диалогичност. Шанс за България е, че сега имаме съдружно ръководство, което има един произточен и един прозападен крайник в лицето на „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Това значи, че България е стъпила крепко на земята, да го кажем по този начин, в този миг “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ