Георги Тодоров: Дядо Неофит имаше таланта да изпреварва лошите възможности и да ги тушира
Георги Тодоров, православен богослов и журналист, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
От този свят си отиде негово светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Патриарх Неофит умря на 78 години след дълго боледуване. Той е роден в София на 15 октомври 1945 година със светското име Симеон Николов Димитров. Подстриган е за духовник с името на Неофит от българския патриарх Максим на 3 август 1975 година. В годините Неофит е ректор на Духовната академия в продължение на 12 години и Русенски митрополит. На 24 февруари 2013 година на Патриаршески изборен църковен събор в столицата София Русенският митрополит Неофит е определен за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на негово светейшество Неофит като патриарх български е осъществена в катедралния храм " Св. Александър Невски “.
Във връзка със 70-годишния му празник през 2015 година е почетен от президента Росен Плевнелиев с медал " Стара планина “ I степен за изключителния му принос към Република България. Дълбок реверанс и мир на праха му. Каква диря остави патриарх Неофит след близо 11 години отпред на Българската православна черква? Приветствам в нашия ефир Георги Тодоров – православен богослов и журналист, откривател на историята, културата и изкуството, създател на голям брой публикации и книги, отдадени на православната просвета.
Г-н Тодоров, патриарх Неофит бе третият църковен глава след възобновяване на патриаршеското достолепие на църквата през 1953 година. Какъв път измина той и по какъв начин думите и делата му се възприеха от хората и обществото?
Неговият път е общо взето принципен. Той от ранна възраст потегля по пътя на църквата още като възпитаник в Семинарията в Черепишкия манастир. Между другото тази семинария е изключително събитие в българския нравствен живот, тъй като тогава е било комунизъм и са ги изгонили от столицата, от хубавия Дворец на пионерите, и ги пращат вдън гори тилилейски, един тип там никой да не върви, да няма ни град, ни село, камънаци, само че се получава назад.
Фактически в тази Семинария се оформя малко общество, което съхранява духовността, църковността и като богослови, и като учители, и като монаси, които са преподавали там, те някакви си основават нещо съвсем като манастир в Семинарията, на една крачка е Черепишкия манастир. Така че от най-ранна възраст той поема този дух - монашеския, църковния, духовния, и оттова нататък все по права линия кара, няма някакви отклонения вляво и вдясно, както се споделя до ден-днешен, до нощес, когато умря. Та, един доста принципен нравствен път и бих споделил, че неговият темперамент, неговото лъчение – един човек, който нямаше врагове, няма, аз не съм чул някой да каже неприятна дума за него.
Именно, да. Вие преди години, гледах ваши медийни участия, когато при избора на Неофит казвате тогава, че Неофит е първия патриарх, при който не е имало политическа доминанта действително върху избора му.
Да, тъкмо по този начин. Това беше време, когато вече…
2013 година, дано кажем на нашите слушатели.
… избирането на патриарх не зависеше от външни сили, които дърпаха конци или постановяваха собствен човек, той беше естествено определен, него желаеха да изберат болшинството от Светия Синод. И в това отношение можем да кажем, че той се радваше на едно почитание и на положително отношение. Той самият аз не съм го чул да каже неприятна дума за никого, с един подобен натурален привлекателен темперамент, с обич към всички, с усмивка, с доброжелателност – и това на пръв взор някой ще каже: " Ама то това не са качества на водач. Нали там би трябвало човек, който със здрава ръка да управлява “. Обаче в този момент, като гледаме обратно в годините, виждаме, че неговото наличие, въпреки че той беше дълги години болен, беше в тежко положение, в отпадналост, обаче ето на в този момент, като си отиде внезапно усетихме, че е имал наличие, че неговото съществуване е било значимо.
След като разиска въпроса за поклонението, опелото и погребението на светия патриарх Неофит Светият Синод реши на 15 март тази година от 09.00 часа тленните остатъци на блажено умрелия български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски “. Това оповестиха от Светият Синод на брифинг пред публицисти. Митрополит Йоан е краткотрайният наместник-председател на Светият Синод. Разговаряме с Георги Тодоров – православен богослов и журналист. Г-н Тодоров, споменахте, че неналичието на патриарх Неофит ще бъде усетена неизбежно, изтъкнахте неговите изключителни качества и доброжелателност, разнообразни от типичните може би лидерски, които обществото е привикнало и които може би толерира, поставяйки някаква неверна рамка.
Ние в този момент се намираме в един подобен сложен миг за Българската черква по отношение на рецесията, която беше връзка с избора на Сливенски митрополит, и това хвърля сянка върху настроението към опелото, погребението на патриарх Неофит. Той е поискал да бъде заровен в Троянския манастир, там, където е първият му манастир – да го кажем по този начин условно, въпреки че той не е бил там, само че там е в действителност е замонашен, самият патриарх Максим беше от Троянската школа, и там ще бъде упокоен, там ще бъде заровен.
Ситуацията е малко изключително след тези митинги, които бяха оня ден. Те безусловно съответстваха с неговата кончина. И виждаме някак си в негово неявяване, когато той както се споделя береше душа, че се усети неговата липса. Ако той беше в схващане, аз съм сигурен, че щеше да избегне тази рецесия умно и доброжелателно, както нормално. Та, в този момент няма да им елементарно на митрополитите от Светия Синод да излязат от тази рецесия.
Защото знаем, че всеки един митрополит на Българската православна черква взе участие в предварителните избори съгласно Устава на Българската православна черква.
Точно по този начин, само че в изборите за патриарх взе участие и събор. Значи следва да се направи Патриаршески изборен събор, тъй че по-широка е групата, която имат право да вземат участие.
На който да кажем, че ще бъдат излъчени какъв брой претенденти на брой?
Ами поначало претендентите те се знаят кои са, тъй като тези, които дават отговор на условията на Устава какъв брой години да са били към този момент митрополити и каква възраст да имат и така нататък, и в действителност броят на избираемите не е доста огромен. Не всички епископи могат да аплайват и не всички митрополити още по-малко.
Ако не се неистина трима на брой.
Така че е дребен броят. Мисля, че са седем-осем сега от 12-тимата, които са. Така че поначало броят не е доста огромен и всред тях ще потече този събор изборен. Аз се надявам до три месеца, когато е срокът на това нещо, да се поздравим с нов заслужен заместител на патриарх Неофит и заслужен глава на Българката българската православна черква.
Редица политически водачи показаха своите съболезнования във връзка кончината на българския патриарх Неофит. Какви са вашите наблюдения, господин Тодоров, какво се случи през годините и по какъв начин патриарх Неофит съумя по този начин да възпре политиката да има директно отражение върху църквата?
Прави усещане, че всички водачи, които се изрекоха, естествено, то при такива случаи се приказват единствено положителни слова, само че мен ми се коства, че някак си откровени бяха тези слова в множеството случаи, не звучаха по този начин напълно изкуствено, както в някои случаи. Имаха такова едно почтително отношение към патриарха. По него време се случиха някои позитивни неща в Българската черква, утвърди се бих споделил нейната роля, успокои се след разкола. Защото към починалия дядо Максим имаше огромни стихии по време на разкола, колкото и да е, колкото и да мина всичко, въпреки всичко стана едно такова разделяне, бих споделил ненапълно може би и враждебно отношение към него. Докато патриарх Неофит беше човек на консенсуса.
Траурни камбани посрещнаха тленните остатъци на патриарха Неофит в митрополитския храм " Св. Марина “ в София, доста миряни, измежду които възрастни хора, младежи, дребни деца са събраха, с цел да почетат паметта на патриарх Неофит. Студеното време и дъжда не разколебаха и за момент вярващите, те продължиха смирено да чакат пред храма, заяви наш кореспондент. А ето и по какъв начин ще запомнят патриарха: " Той беше наша опора. През всички тези години беше пример за благост, примирение и доброта, за образец на всички по какъв начин би трябвало да служим на църквата с всички гении, които имаме “, разясняват хора пред нашата камера. " Само положителни думи, доста доброжелателен – с това ще го запомня. Добър преподавател, необикновен, непостижим, непостижим артист. Вечно да бъде паметта му и царството небесно, “ споделя различен. Темата разясняваме в нашия ефир с богослова и журналист Георги Тодоров. Г-н Тодоров, доскоро казахте, че по пътя си патриарх Неофит е имал доста позитивни каузи. Вие кои ще отбележите?
Тези каузи са в най-различни направление, тъй като той преди да стане патриарх беше митрополит в Русе, преди този момент шеф на Духовната академия и така нататък, викарий на патриарха. Така че той в другите стадии на своя живот е правил доста положителни каузи. Може би най-така значимите са, за мен може би най-важните са едно, две, три. Едно от тях беше по време на разкола. По време на разкола всеки български свещеник, свещеник и така нататък е бил в едно краткотрайно прелъщение: Дали да тръгне с разколниците или да остане правилен на църквата, накъде духа вятъра и така нататък И тогава той взе само вярното решение да си бъде с каноничния патриарх, без значение от всичките обвинявания.
И неговата роля беше доста значима по време на разкола, тъй като той беше една доста видна фигура, добре беше признат на всички места, имаше престиж и лека-полека, тъй като знаем, че времената бяха много лукави, хората се изкушаваха, лека-полека се преодоля тази злост към патриарх Максим, че ужким бил определен нелегално и така нататък, и за мен там ролята му беше доста значима. Не е несъмнено само той, и други направиха значима работа, само че там неговият дял беше доста сериозен.
Друга негова сфера на активност е пеенето, за което стана дума, че всичките си гении, нали, той си беше огромен музикант църковен, артист и диригент и така нататък, брат му също, Бог да го елементарни. Така че в това отношение, той издаде няколко диска, в това отношение той има обособен независим огромен принос. По време на патриаршеството му, отново да кажа, първо, църквата – това е доста значимо, а не се обръщаше внимание, че нямаше в нея никакви разколи, никакви клатушкания в ляво и дясно. Това нещо е огромно достижение.
Отбелязахте, че и в случай че той беше в положително положение по време на тези митинги и контрапротести, които наблюдавахме преди няколко дни, обстановката може би щеше да бъде туширана доста бързо.
Абсолютно. Аз съм уверен, че въобще нямаше да се стигне до тази обстановка. Аз съм го виждал – срещахме се когато бях още в Светия Синод като работих, и той беше човек, който намираше път за решение на комплицирани проблеми со кротце и со богатство, по този начин с усмивка, с съобразителност и нещата се вземат решение. Така че аз съм уверен, че той в случай че беше в силата си, въобще нямаше да се стигне до тази обстановка. И нееднократно е решавал, ние от време на време не виждаме, че а, ами то нищо не се случва. Ама то не се случва, тъй като някой е направил по този начин, че да не се случват тези неприятните неща, които а, по какъв начин не се случиха. На нас, българите, това почтено го следим – нещо неприятно ни се случва – а, национална злополука – но ти самичък си я позволил преди този момент, като не се приключил каквото би трябвало.
Та, дядо Неофит имаше този гений да ги изпреварва неприятните благоприятни условия и да ги тушира, и видимо: А, нищо не се случи, а в действителност зад това стои някой. Винаги го има индивида, благодарението на който нищо не се случва, нищо неприятно не се случва. Та в това отношение той имаше една заложба, такава на консенсус, на положително лъчение, при което се отваряха порти. За мен през цялото му патриаршество 11-годишно основният, звездният миг на Българската черква беше по времето на така наречен Събор в Крит. Съборът в Крит имаше за цел цариградския префект да стане по този начин да се каже основен командващ на Източната черква, нещо като източен папа, да се наложи като човек, който раздава картите и прави всичко. И всички църкви малко или доста бяха се подхлъзнали, бяха подписали едни документи, които след това ужким ще ги оправят. И тука дядо Неофит с този му нюх стратегически, той мислеше за бъдещето, за последствията, той видимо нали по този начин, сякаш нищо не се случи, Българската черква не отиде там по някакви си аргументи, и се оказа, че този ход е трансформирал историята на славянската черква, на цялата черква, тъй като България тогава даде звук, по-късно пристигнаха и грузинците, по-късно Антиохийската църква…
Нека да кажем, тук ставаше въпрос за обединение в едно на всички християнски църкви.
Не, не незабавно, само че това е първата крачка, първата крачка в тази посоката да се направи...
Юни 2016 година, да.
Да, тогава беше по този начин измайсторена обстановката, че всички да се строят и цариградският патриарх да командва парада, което никога не е добре, тъй като ние в случай че нямаме такава вътрешна, по какъв начин да кажа, управление един различен, в случай че единствено от един зависи всичко, той става доста предразположен на напън. И към този момент могат да го купят и външни сини, и изкушения, и какво ли не, и тогава няма кой да го върне в действителността. А в този момент си остава църквата както си е било постоянно – да имаме консенсус, с цел да си взема меродавно решение, а не един да диктува какво ще вършат другите. Така че той имаше огромна заслуга в това отношение дядо Максим като глава на църквата, той се беше подписал в Швейцария на предварителните документи, и всеки ще каже: " Ама той в този момент се е подписал, няма да си плюе на фасона “, нали – не, дядо Неофит разбра, че това е било едно падение и доста елегантно, доста тихо сподели: " Ами ние няма да вървим заради тези аргументи. Искаме малко да се отсрочи, да се обмисли “. И това отсрочване докара до това, че не отидохме там и оттова към този момент се разсипа тази система, която щеше да ни вкара в една поредност от зависимости от неща, които ние не трябва да подвластен. Българската черква би трябвало да бъде самостоятелна, и като такава има по-голяма тежест и по-голяма дарба да оцелее в сложните времена, които се задават в този момент.
Очаквате ли този дух да продължи да витае из Българската православна черква, т.е. да бъде самостоятелна, и какви провокации може би ще срещне Българската православна черква оттук насетне? И очаквате ли този кротичък дух да остане там в нея, да се резервира и патриарх Неофит да има заслужен правоприемник?
Всички на това се надяваме, несъмнено. Дай Боже, да стане по този начин, тъй като провокациите за нашето време са доста огромни, изключително на идващите времена. В момента има едно видимо мъртвило сякаш в църковния живот, популярност Богу, само че ми се коства, че с всяка последваща година нещата ще стават все по-сложни, все по-трудни и е доста значимо, извънредно значимо кой ще излъчим ние, тъй като изборът на патриарх в последна сметка зависи от всички от нас по един или различен метод. Ние ще получим този патриарх, който заслужаваме. Всеки народ си заслужава началници, по този начин и Българската черква си заслужава началника. Ако ние сме недостойни, и патриархът няма да бъде някаква изключителна даденост от Бога, тъй като не сме го заслужили.
Ако ние имаме отпред на Българската черква един спокоен, умен и най-важното, което е, предвидлив, набожен и кардинален човек, тогава в тези доста комплицирани времена, лукави, които към този момент са, само че още повече предстоят, тогава ние ще можем да, корабът на църквата ще мине през тези стихии. Ако не дай си Боже, не е по този начин, тогава ще минем през извънредно сурови тествания. Струва ми се, че идните десетина години, в случай че приемем, че идващият патриарх най-малко 10 години ще бъде, може и доста повече, само че идващите 10 години сигурно ще бъдат, ние виждаме всеки ден какви тествания. Ние имаме сега какви ли не трансхуманизми, настъпване отвред, човешката природа, човешката същина е под блокада, към този момент индивида е под въпрос.
Човекът и човечността.
И човечността, да. И в това отношение ние имаме потребност от в действителност една извънредно дълбока фигура, която да гледа във вечността, даже не бих споделил в бъдещето, да гледа във вечността, тъй като там е ориентирът – Христос, който е вечността, това е отговорът на всички въпроси. Ние като индивиди не може да решим въпросите – толкоз са комплицирани и безкрайни. Ако го нямаме този ориентир, в случай че нашият ориентир е, не дай си Боже, егото, егоцентризмът, пустославие, горделивост и така нататък, човек се лъже, той си мисли, че самичък взема решение, обаче неговите грехове го дърпат ляво-дясно и той пада. Затова на нас ни би трябвало човек, който да гледа във вечността, да гледа в истината, да гледа в Бога, и оттова да получи отговор на въпросите, които по човешки ние не можем да намерим правилния отговор, тъй като сме лимитирани – нито знаем бъдещето какво ще донесе, нито знаем безкрайните детайлности на света, човешкият разум не може да реши тези комплицирани задания. И дано да го назовем вътрешен глас, само че тя е вътрешен глас на вярващия, тя само може да ни прокара през тези комплицирани стихии, които се задават и към този момент бушуват, въпреки и може би не тъкмо в Българската черква, Слава Богу, още тука е мир, само че не знам докога.
Може би тук е значимо да отбележим по какъв начин се възприема през днешния ден ролята на църквата.
Ролята на църквата съгласно мен не се възприема задоволително както би трябвало в българското общество. Ние сме я възприели като една историческа завареност, с доста огромни заслуги от IX век, всичко е прелестно. Но един тип сега дай да си гледаме бизнеса и да забележим политиката и така нататък, а църквата да бъде за декорация. Това е доста рисково. Църквата не е единствено история, не е единствено хармония, красиви храмове, и красиви икони, и красиво пеене - не. Църквата е най-реалният ориентир за всичко. Нищо друго не ни ориентира – нито политиката, нито стопанската система, нито светската просвета, не. Църквата и учението на църквата, практиката на църквата са единствения ориентир в днешното комплицирано, в бъдещето комплицирано време, и по тази причина имаме потребност и от проповед.
Църквата би трябвало да излезе от храма, да влезе в малкия екран, в интернет, малко по бих споделил настъпателно, да излезе от кухата защита, която беше по време на разкола, отвред се нанасяха удари, и църквата беше в глуха защита, пък и по време на 45-те години соц. Пази се да не изчезне и така нататък Сега към този момент тя би трябвало да излезе в нахлуване, гласът й да се чува. Тя би трябвало да бъде самоуверена, не тъй като самите духовници, патриарх, митрополити са самоуверени, а тъй като Христос е тяхната религия, оттова се самоуверени, посредством Христа. В това отношение аз чакам при идващ патриарх да имаме една още по-настъпателна позиция в обществото, с цел да си вземе църквата своето почтено място като справочник на обществото.
От този свят си отиде негово светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Патриарх Неофит умря на 78 години след дълго боледуване. Той е роден в София на 15 октомври 1945 година със светското име Симеон Николов Димитров. Подстриган е за духовник с името на Неофит от българския патриарх Максим на 3 август 1975 година. В годините Неофит е ректор на Духовната академия в продължение на 12 години и Русенски митрополит. На 24 февруари 2013 година на Патриаршески изборен църковен събор в столицата София Русенският митрополит Неофит е определен за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на негово светейшество Неофит като патриарх български е осъществена в катедралния храм " Св. Александър Невски “.
Във връзка със 70-годишния му празник през 2015 година е почетен от президента Росен Плевнелиев с медал " Стара планина “ I степен за изключителния му принос към Република България. Дълбок реверанс и мир на праха му. Каква диря остави патриарх Неофит след близо 11 години отпред на Българската православна черква? Приветствам в нашия ефир Георги Тодоров – православен богослов и журналист, откривател на историята, културата и изкуството, създател на голям брой публикации и книги, отдадени на православната просвета.
Г-н Тодоров, патриарх Неофит бе третият църковен глава след възобновяване на патриаршеското достолепие на църквата през 1953 година. Какъв път измина той и по какъв начин думите и делата му се възприеха от хората и обществото?
Неговият път е общо взето принципен. Той от ранна възраст потегля по пътя на църквата още като възпитаник в Семинарията в Черепишкия манастир. Между другото тази семинария е изключително събитие в българския нравствен живот, тъй като тогава е било комунизъм и са ги изгонили от столицата, от хубавия Дворец на пионерите, и ги пращат вдън гори тилилейски, един тип там никой да не върви, да няма ни град, ни село, камънаци, само че се получава назад.
Фактически в тази Семинария се оформя малко общество, което съхранява духовността, църковността и като богослови, и като учители, и като монаси, които са преподавали там, те някакви си основават нещо съвсем като манастир в Семинарията, на една крачка е Черепишкия манастир. Така че от най-ранна възраст той поема този дух - монашеския, църковния, духовния, и оттова нататък все по права линия кара, няма някакви отклонения вляво и вдясно, както се споделя до ден-днешен, до нощес, когато умря. Та, един доста принципен нравствен път и бих споделил, че неговият темперамент, неговото лъчение – един човек, който нямаше врагове, няма, аз не съм чул някой да каже неприятна дума за него.
Именно, да. Вие преди години, гледах ваши медийни участия, когато при избора на Неофит казвате тогава, че Неофит е първия патриарх, при който не е имало политическа доминанта действително върху избора му.
Да, тъкмо по този начин. Това беше време, когато вече…
2013 година, дано кажем на нашите слушатели.
… избирането на патриарх не зависеше от външни сили, които дърпаха конци или постановяваха собствен човек, той беше естествено определен, него желаеха да изберат болшинството от Светия Синод. И в това отношение можем да кажем, че той се радваше на едно почитание и на положително отношение. Той самият аз не съм го чул да каже неприятна дума за никого, с един подобен натурален привлекателен темперамент, с обич към всички, с усмивка, с доброжелателност – и това на пръв взор някой ще каже: " Ама то това не са качества на водач. Нали там би трябвало човек, който със здрава ръка да управлява “. Обаче в този момент, като гледаме обратно в годините, виждаме, че неговото наличие, въпреки че той беше дълги години болен, беше в тежко положение, в отпадналост, обаче ето на в този момент, като си отиде внезапно усетихме, че е имал наличие, че неговото съществуване е било значимо.
След като разиска въпроса за поклонението, опелото и погребението на светия патриарх Неофит Светият Синод реши на 15 март тази година от 09.00 часа тленните остатъци на блажено умрелия български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски “. Това оповестиха от Светият Синод на брифинг пред публицисти. Митрополит Йоан е краткотрайният наместник-председател на Светият Синод. Разговаряме с Георги Тодоров – православен богослов и журналист. Г-н Тодоров, споменахте, че неналичието на патриарх Неофит ще бъде усетена неизбежно, изтъкнахте неговите изключителни качества и доброжелателност, разнообразни от типичните може би лидерски, които обществото е привикнало и които може би толерира, поставяйки някаква неверна рамка.
Ние в този момент се намираме в един подобен сложен миг за Българската черква по отношение на рецесията, която беше връзка с избора на Сливенски митрополит, и това хвърля сянка върху настроението към опелото, погребението на патриарх Неофит. Той е поискал да бъде заровен в Троянския манастир, там, където е първият му манастир – да го кажем по този начин условно, въпреки че той не е бил там, само че там е в действителност е замонашен, самият патриарх Максим беше от Троянската школа, и там ще бъде упокоен, там ще бъде заровен.
Ситуацията е малко изключително след тези митинги, които бяха оня ден. Те безусловно съответстваха с неговата кончина. И виждаме някак си в негово неявяване, когато той както се споделя береше душа, че се усети неговата липса. Ако той беше в схващане, аз съм сигурен, че щеше да избегне тази рецесия умно и доброжелателно, както нормално. Та, в този момент няма да им елементарно на митрополитите от Светия Синод да излязат от тази рецесия.
Защото знаем, че всеки един митрополит на Българската православна черква взе участие в предварителните избори съгласно Устава на Българската православна черква.
Точно по този начин, само че в изборите за патриарх взе участие и събор. Значи следва да се направи Патриаршески изборен събор, тъй че по-широка е групата, която имат право да вземат участие.
На който да кажем, че ще бъдат излъчени какъв брой претенденти на брой?
Ами поначало претендентите те се знаят кои са, тъй като тези, които дават отговор на условията на Устава какъв брой години да са били към този момент митрополити и каква възраст да имат и така нататък, и в действителност броят на избираемите не е доста огромен. Не всички епископи могат да аплайват и не всички митрополити още по-малко.
Ако не се неистина трима на брой.
Така че е дребен броят. Мисля, че са седем-осем сега от 12-тимата, които са. Така че поначало броят не е доста огромен и всред тях ще потече този събор изборен. Аз се надявам до три месеца, когато е срокът на това нещо, да се поздравим с нов заслужен заместител на патриарх Неофит и заслужен глава на Българката българската православна черква.
Редица политически водачи показаха своите съболезнования във връзка кончината на българския патриарх Неофит. Какви са вашите наблюдения, господин Тодоров, какво се случи през годините и по какъв начин патриарх Неофит съумя по този начин да възпре политиката да има директно отражение върху църквата?
Прави усещане, че всички водачи, които се изрекоха, естествено, то при такива случаи се приказват единствено положителни слова, само че мен ми се коства, че някак си откровени бяха тези слова в множеството случаи, не звучаха по този начин напълно изкуствено, както в някои случаи. Имаха такова едно почтително отношение към патриарха. По него време се случиха някои позитивни неща в Българската черква, утвърди се бих споделил нейната роля, успокои се след разкола. Защото към починалия дядо Максим имаше огромни стихии по време на разкола, колкото и да е, колкото и да мина всичко, въпреки всичко стана едно такова разделяне, бих споделил ненапълно може би и враждебно отношение към него. Докато патриарх Неофит беше човек на консенсуса.
Траурни камбани посрещнаха тленните остатъци на патриарха Неофит в митрополитския храм " Св. Марина “ в София, доста миряни, измежду които възрастни хора, младежи, дребни деца са събраха, с цел да почетат паметта на патриарх Неофит. Студеното време и дъжда не разколебаха и за момент вярващите, те продължиха смирено да чакат пред храма, заяви наш кореспондент. А ето и по какъв начин ще запомнят патриарха: " Той беше наша опора. През всички тези години беше пример за благост, примирение и доброта, за образец на всички по какъв начин би трябвало да служим на църквата с всички гении, които имаме “, разясняват хора пред нашата камера. " Само положителни думи, доста доброжелателен – с това ще го запомня. Добър преподавател, необикновен, непостижим, непостижим артист. Вечно да бъде паметта му и царството небесно, “ споделя различен. Темата разясняваме в нашия ефир с богослова и журналист Георги Тодоров. Г-н Тодоров, доскоро казахте, че по пътя си патриарх Неофит е имал доста позитивни каузи. Вие кои ще отбележите?
Тези каузи са в най-различни направление, тъй като той преди да стане патриарх беше митрополит в Русе, преди този момент шеф на Духовната академия и така нататък, викарий на патриарха. Така че той в другите стадии на своя живот е правил доста положителни каузи. Може би най-така значимите са, за мен може би най-важните са едно, две, три. Едно от тях беше по време на разкола. По време на разкола всеки български свещеник, свещеник и така нататък е бил в едно краткотрайно прелъщение: Дали да тръгне с разколниците или да остане правилен на църквата, накъде духа вятъра и така нататък И тогава той взе само вярното решение да си бъде с каноничния патриарх, без значение от всичките обвинявания.
И неговата роля беше доста значима по време на разкола, тъй като той беше една доста видна фигура, добре беше признат на всички места, имаше престиж и лека-полека, тъй като знаем, че времената бяха много лукави, хората се изкушаваха, лека-полека се преодоля тази злост към патриарх Максим, че ужким бил определен нелегално и така нататък, и за мен там ролята му беше доста значима. Не е несъмнено само той, и други направиха значима работа, само че там неговият дял беше доста сериозен.
Друга негова сфера на активност е пеенето, за което стана дума, че всичките си гении, нали, той си беше огромен музикант църковен, артист и диригент и така нататък, брат му също, Бог да го елементарни. Така че в това отношение, той издаде няколко диска, в това отношение той има обособен независим огромен принос. По време на патриаршеството му, отново да кажа, първо, църквата – това е доста значимо, а не се обръщаше внимание, че нямаше в нея никакви разколи, никакви клатушкания в ляво и дясно. Това нещо е огромно достижение.
Отбелязахте, че и в случай че той беше в положително положение по време на тези митинги и контрапротести, които наблюдавахме преди няколко дни, обстановката може би щеше да бъде туширана доста бързо.
Абсолютно. Аз съм уверен, че въобще нямаше да се стигне до тази обстановка. Аз съм го виждал – срещахме се когато бях още в Светия Синод като работих, и той беше човек, който намираше път за решение на комплицирани проблеми со кротце и со богатство, по този начин с усмивка, с съобразителност и нещата се вземат решение. Така че аз съм уверен, че той в случай че беше в силата си, въобще нямаше да се стигне до тази обстановка. И нееднократно е решавал, ние от време на време не виждаме, че а, ами то нищо не се случва. Ама то не се случва, тъй като някой е направил по този начин, че да не се случват тези неприятните неща, които а, по какъв начин не се случиха. На нас, българите, това почтено го следим – нещо неприятно ни се случва – а, национална злополука – но ти самичък си я позволил преди този момент, като не се приключил каквото би трябвало.
Та, дядо Неофит имаше този гений да ги изпреварва неприятните благоприятни условия и да ги тушира, и видимо: А, нищо не се случи, а в действителност зад това стои някой. Винаги го има индивида, благодарението на който нищо не се случва, нищо неприятно не се случва. Та в това отношение той имаше една заложба, такава на консенсус, на положително лъчение, при което се отваряха порти. За мен през цялото му патриаршество 11-годишно основният, звездният миг на Българската черква беше по времето на така наречен Събор в Крит. Съборът в Крит имаше за цел цариградския префект да стане по този начин да се каже основен командващ на Източната черква, нещо като източен папа, да се наложи като човек, който раздава картите и прави всичко. И всички църкви малко или доста бяха се подхлъзнали, бяха подписали едни документи, които след това ужким ще ги оправят. И тука дядо Неофит с този му нюх стратегически, той мислеше за бъдещето, за последствията, той видимо нали по този начин, сякаш нищо не се случи, Българската черква не отиде там по някакви си аргументи, и се оказа, че този ход е трансформирал историята на славянската черква, на цялата черква, тъй като България тогава даде звук, по-късно пристигнаха и грузинците, по-късно Антиохийската църква…
Нека да кажем, тук ставаше въпрос за обединение в едно на всички християнски църкви.
Не, не незабавно, само че това е първата крачка, първата крачка в тази посоката да се направи...
Юни 2016 година, да.
Да, тогава беше по този начин измайсторена обстановката, че всички да се строят и цариградският патриарх да командва парада, което никога не е добре, тъй като ние в случай че нямаме такава вътрешна, по какъв начин да кажа, управление един различен, в случай че единствено от един зависи всичко, той става доста предразположен на напън. И към този момент могат да го купят и външни сини, и изкушения, и какво ли не, и тогава няма кой да го върне в действителността. А в този момент си остава църквата както си е било постоянно – да имаме консенсус, с цел да си взема меродавно решение, а не един да диктува какво ще вършат другите. Така че той имаше огромна заслуга в това отношение дядо Максим като глава на църквата, той се беше подписал в Швейцария на предварителните документи, и всеки ще каже: " Ама той в този момент се е подписал, няма да си плюе на фасона “, нали – не, дядо Неофит разбра, че това е било едно падение и доста елегантно, доста тихо сподели: " Ами ние няма да вървим заради тези аргументи. Искаме малко да се отсрочи, да се обмисли “. И това отсрочване докара до това, че не отидохме там и оттова към този момент се разсипа тази система, която щеше да ни вкара в една поредност от зависимости от неща, които ние не трябва да подвластен. Българската черква би трябвало да бъде самостоятелна, и като такава има по-голяма тежест и по-голяма дарба да оцелее в сложните времена, които се задават в този момент.
Очаквате ли този дух да продължи да витае из Българската православна черква, т.е. да бъде самостоятелна, и какви провокации може би ще срещне Българската православна черква оттук насетне? И очаквате ли този кротичък дух да остане там в нея, да се резервира и патриарх Неофит да има заслужен правоприемник?
Всички на това се надяваме, несъмнено. Дай Боже, да стане по този начин, тъй като провокациите за нашето време са доста огромни, изключително на идващите времена. В момента има едно видимо мъртвило сякаш в църковния живот, популярност Богу, само че ми се коства, че с всяка последваща година нещата ще стават все по-сложни, все по-трудни и е доста значимо, извънредно значимо кой ще излъчим ние, тъй като изборът на патриарх в последна сметка зависи от всички от нас по един или различен метод. Ние ще получим този патриарх, който заслужаваме. Всеки народ си заслужава началници, по този начин и Българската черква си заслужава началника. Ако ние сме недостойни, и патриархът няма да бъде някаква изключителна даденост от Бога, тъй като не сме го заслужили.
Ако ние имаме отпред на Българската черква един спокоен, умен и най-важното, което е, предвидлив, набожен и кардинален човек, тогава в тези доста комплицирани времена, лукави, които към този момент са, само че още повече предстоят, тогава ние ще можем да, корабът на църквата ще мине през тези стихии. Ако не дай си Боже, не е по този начин, тогава ще минем през извънредно сурови тествания. Струва ми се, че идните десетина години, в случай че приемем, че идващият патриарх най-малко 10 години ще бъде, може и доста повече, само че идващите 10 години сигурно ще бъдат, ние виждаме всеки ден какви тествания. Ние имаме сега какви ли не трансхуманизми, настъпване отвред, човешката природа, човешката същина е под блокада, към този момент индивида е под въпрос.
Човекът и човечността.
И човечността, да. И в това отношение ние имаме потребност от в действителност една извънредно дълбока фигура, която да гледа във вечността, даже не бих споделил в бъдещето, да гледа във вечността, тъй като там е ориентирът – Христос, който е вечността, това е отговорът на всички въпроси. Ние като индивиди не може да решим въпросите – толкоз са комплицирани и безкрайни. Ако го нямаме този ориентир, в случай че нашият ориентир е, не дай си Боже, егото, егоцентризмът, пустославие, горделивост и така нататък, човек се лъже, той си мисли, че самичък взема решение, обаче неговите грехове го дърпат ляво-дясно и той пада. Затова на нас ни би трябвало човек, който да гледа във вечността, да гледа в истината, да гледа в Бога, и оттова да получи отговор на въпросите, които по човешки ние не можем да намерим правилния отговор, тъй като сме лимитирани – нито знаем бъдещето какво ще донесе, нито знаем безкрайните детайлности на света, човешкият разум не може да реши тези комплицирани задания. И дано да го назовем вътрешен глас, само че тя е вътрешен глас на вярващия, тя само може да ни прокара през тези комплицирани стихии, които се задават и към този момент бушуват, въпреки и може би не тъкмо в Българската черква, Слава Богу, още тука е мир, само че не знам докога.
Може би тук е значимо да отбележим по какъв начин се възприема през днешния ден ролята на църквата.
Ролята на църквата съгласно мен не се възприема задоволително както би трябвало в българското общество. Ние сме я възприели като една историческа завареност, с доста огромни заслуги от IX век, всичко е прелестно. Но един тип сега дай да си гледаме бизнеса и да забележим политиката и така нататък, а църквата да бъде за декорация. Това е доста рисково. Църквата не е единствено история, не е единствено хармония, красиви храмове, и красиви икони, и красиво пеене - не. Църквата е най-реалният ориентир за всичко. Нищо друго не ни ориентира – нито политиката, нито стопанската система, нито светската просвета, не. Църквата и учението на църквата, практиката на църквата са единствения ориентир в днешното комплицирано, в бъдещето комплицирано време, и по тази причина имаме потребност и от проповед.
Църквата би трябвало да излезе от храма, да влезе в малкия екран, в интернет, малко по бих споделил настъпателно, да излезе от кухата защита, която беше по време на разкола, отвред се нанасяха удари, и църквата беше в глуха защита, пък и по време на 45-те години соц. Пази се да не изчезне и така нататък Сега към този момент тя би трябвало да излезе в нахлуване, гласът й да се чува. Тя би трябвало да бъде самоуверена, не тъй като самите духовници, патриарх, митрополити са самоуверени, а тъй като Христос е тяхната религия, оттова се самоуверени, посредством Христа. В това отношение аз чакам при идващ патриарх да имаме една още по-настъпателна позиция в обществото, с цел да си вземе църквата своето почтено място като справочник на обществото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ