Прав ли е Раковски: Българин ли е прадядото на Наполеон Вилхелм Българина?
Георги Сава Раковски (вляво) твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български генезис
Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прародител му 23 генерации обратно се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прародител му 21 генерации обратно е носел името Булгарино декор Сетимо.
Много историци съвременници на Раковски и в по-късен интервал с подигравка са коментирали изказванията за българската кръв във вените на императора, написа Труд, цитира Вести.
Според тях Раковски прекомерно наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.
Според една от теориите Българин в тези далечни времена преди 10 века, не е значело, че някой е родом от България, а че е приел Българската разкол - Богомилството.
То се популяризира в цяла Западна Европа и изключително измежду катарите в Южна Франция - покрай Корсика, откъдето е родът Бонапарт.
Богомилството е преследвано на доста места, тъй като се счита за изключително рисково за властта, защото чупи оковите на феодализма и църквата, която претендира да е единствен монополист във връзката с Бог.
Нещо, което важи и за самия Наполеон 7-8 века по-късно. Наполеоновите войни безусловно опустошават феодалната система в Европа.
И въпреки всичко може ли Вилхелм Българина да е в действителност българин?
Ето какво написа в доктор по история доцент Йордан Василев в desant.bg
Прочетох нещо такова в една публикация на Георги С. Раковски, писана през 1865 година, само че го одобрих за небивалица – плод на неговото въображение.
През 2006 година започнах преписка с Клод Робертие от остров Корсика (аз съм филателист и кореспондирам с към 80 сътрудници от разнообразни страни, с които си разменяме пощенски марки и други материали). Оказа се, че той неотдавна се е пенсионирал, а преди този момент е бил организатор в музея на Наполеон Бонапарт в неговото отечество – Аячо.
През 2007 година той ме предложения да му гостувам. Когато разбра, че съм историк, стартира да ме среща със своите проучвания за родословното дърво на Наполеон. Според него родът на Бонапарт има българска жила. В процеса на диалозите ни италианецът ме срещна със своята теза.
През 1018 година при обсадата на Драч е погубен цар Гаврил Радомир и го наследява синът му Алусиан. След някоколкомесечна опозиция той е заставен да постави оръжие и минава на византийска работа. След време прави няколко опита да възвърне българското царство, само че те са несполучливи. Византийците му простят неподчинението, тъй като за него се застъпва майка му Мария, която е станала видна патрицианка и се употребява с покровителството на самия император. При последния опит за възобновяване на българското царство обаче е ослепен и изпратен в манастир, като се е считало, че там е починал. През 1974 година обаче откриват гроба му в Словакия, която през XI в. е била част от Свещената Римска империя.
При по-нататъшните си проучвания Клод Робертие открива, че там Алусиан се е оженил за немска принцеса и е имал наследник – Виргил Алусиан Радомир. Впоследствие той се разорява и става пират. Слепият му татко го е обучил във владеенето на античното българско бойно изкуство, което Алусиан-син ползва като корсар. Неудържим е при абордажите и поради това печели уважението на своите приятели.
Когато през 1034 година завладяват следващия транспортен съд в Средиземно море, той се афишира за негов капитан. Славата му към този момент се е прочула и той бързо набира екипаж от авантюристи, които желаят бързо да забогатеят. Капитан Виргил става чудовище за комерсиалните кораби в Средиземно море. Напада, завладява и пленява най-вече арабски плавателни съдове, тъй като като християнин не желае да предизвиква беди и премеждия на своите единоверци. През 1037 година си построява база в най-южната част на остров Корсика, където има доста подводни пещери и в тях складира плячкосаните скъпоценности. Същевременно там почиват и се лекуват от раните си неговите пирати, което още повече издига престижа му.
По някое време той се снабдява с още два кораба. През 1043 година към този момент счита, че е натрупал задоволително благосъстояния и взема решение да се отдаде на кротичък живот. Построява палат с обстойно притежание в Южна Корсика, в което отглежда расови коне и ловен кучета. Ежемесечно провежда лов на дивеч, на който кани локалните аристократи. На тях им е мъчно да произнасят името му – Виргил, и стартират да го назовават Вилхелм, само че той държи към него да прибавят и Българина, тъй като желае да се знае от кое място е произходът му. През 1052 година се дами за дъщерята на предводителя на корсиканската аристокрация и е удостен с купата маркиз. Умира през 1075 година и оставя доста наследници, като се счита, че е имал 5 синове и 3 дъщери. Те подписват бракове с локалните аристократи и по този начин родът на Вилхелм Българина последователно се претопява.
Един от неговите внуци обаче през 1097 година открива архивите на дядо си и научава за неговия и надлежно за своя генезис. Затова сменя името си Леонард с Булгарино, само че оставя добавката – маркиз Дьо Сетино. Това обаче е последна демонстрация на българско съзнание в рода, учреден от Виргил-Вилхелм Българина, а съгласно Клод Робертие той е бил 21-вия прапрапра дядо на Наполеон и е включен в първото родословие на рода на Наполеон Бонапарт, появило се при започване на XVIII в. Тогава прародителите на Бунароте (истинското име на Наполеон) към този момент нямат аристократични трофеи. Когато бъдещият първи и единствен френски император се ражда през 1769 година, той е бил дете на приблизително заможни земеделци. Все отново татко му съумява да го запише във военно учебно заведение и той го приключва като лейтенант. По-нататък кариерата му потегля стремглаво нагоре, само че това е необятно известно.
Впоследствие Клод Робертие се добира до данни за присъединяване на българи в наполеновите армии. През 1805 година Наполен разгромява австрийците при Аустерлиц и има желание да завладее Балканския полуостров. Тогава в Австрия има доста български градинари и те вземат решение да се включват във френската армия като доброволци, с цел да се бият с турците и по този начин да освободят своята татковина. Записват се 1800 градинари и техният старши занаятчия се явява в щаба на маршал Лан с искане да ги въоръжат и да ги включат в армията. Понеже в действителност Наполеон е замислял Балканска атака, ги одобряват. Скоро обаче проектите му се променят и той се ориентира към война с Русия, в която обаче българите не желаят да вземат участие, по тази причина им е отредена охранителна работа.
През 1813 година, когато стартира борбата при Лайпциг, ги включват в нея, тъй като Наполеон към този момент има потребност от всеки боец. Той и неговите съдружници търпят проваляне, българският отряд също понася огромни загуби, а оживелите – към 700 души, вземат решение да се завърнат в родината си, макар че тя продължава да е поробена. С огромни старания стигат до покрайнините на Нови Сад и там вземат решение да се открият.Местните поданици ги питат какви са и те дават отговор, че са градинари, само че като ги виждат, въпреки и с окъсани военни униформи и въоръжени, ги считат за гренадири, каквито се елитните елементи на Наполеоновата войска.
Край Нови Сад те основават село Градинарово. Неговите жители живеят изолирано и последователно измират, а обитаемото място е изцяло обезлюдено в средата на XIX в.
Въпреки всичките тези данни, за мен останаха доста неизяснени неща. Разчитах на нова среща с Клод Робертие, само че кореспонденцията ми с него прекъсна през 2009 година Скоро по-късно узнах, че е умрял. Поради това не съумях да стигна до дъно по повод изясняването на българската жила в рода на Наполеон.
Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прародител му 23 генерации обратно се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прародител му 21 генерации обратно е носел името Булгарино декор Сетимо.
Много историци съвременници на Раковски и в по-късен интервал с подигравка са коментирали изказванията за българската кръв във вените на императора, написа Труд, цитира Вести.
Според тях Раковски прекомерно наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.
Според една от теориите Българин в тези далечни времена преди 10 века, не е значело, че някой е родом от България, а че е приел Българската разкол - Богомилството.
То се популяризира в цяла Западна Европа и изключително измежду катарите в Южна Франция - покрай Корсика, откъдето е родът Бонапарт.
Богомилството е преследвано на доста места, тъй като се счита за изключително рисково за властта, защото чупи оковите на феодализма и църквата, която претендира да е единствен монополист във връзката с Бог.
Нещо, което важи и за самия Наполеон 7-8 века по-късно. Наполеоновите войни безусловно опустошават феодалната система в Европа.
И въпреки всичко може ли Вилхелм Българина да е в действителност българин?
Ето какво написа в доктор по история доцент Йордан Василев в desant.bg
Прочетох нещо такова в една публикация на Георги С. Раковски, писана през 1865 година, само че го одобрих за небивалица – плод на неговото въображение.
През 2006 година започнах преписка с Клод Робертие от остров Корсика (аз съм филателист и кореспондирам с към 80 сътрудници от разнообразни страни, с които си разменяме пощенски марки и други материали). Оказа се, че той неотдавна се е пенсионирал, а преди този момент е бил организатор в музея на Наполеон Бонапарт в неговото отечество – Аячо.
През 2007 година той ме предложения да му гостувам. Когато разбра, че съм историк, стартира да ме среща със своите проучвания за родословното дърво на Наполеон. Според него родът на Бонапарт има българска жила. В процеса на диалозите ни италианецът ме срещна със своята теза.
През 1018 година при обсадата на Драч е погубен цар Гаврил Радомир и го наследява синът му Алусиан. След някоколкомесечна опозиция той е заставен да постави оръжие и минава на византийска работа. След време прави няколко опита да възвърне българското царство, само че те са несполучливи. Византийците му простят неподчинението, тъй като за него се застъпва майка му Мария, която е станала видна патрицианка и се употребява с покровителството на самия император. При последния опит за възобновяване на българското царство обаче е ослепен и изпратен в манастир, като се е считало, че там е починал. През 1974 година обаче откриват гроба му в Словакия, която през XI в. е била част от Свещената Римска империя.
При по-нататъшните си проучвания Клод Робертие открива, че там Алусиан се е оженил за немска принцеса и е имал наследник – Виргил Алусиан Радомир. Впоследствие той се разорява и става пират. Слепият му татко го е обучил във владеенето на античното българско бойно изкуство, което Алусиан-син ползва като корсар. Неудържим е при абордажите и поради това печели уважението на своите приятели.
Когато през 1034 година завладяват следващия транспортен съд в Средиземно море, той се афишира за негов капитан. Славата му към този момент се е прочула и той бързо набира екипаж от авантюристи, които желаят бързо да забогатеят. Капитан Виргил става чудовище за комерсиалните кораби в Средиземно море. Напада, завладява и пленява най-вече арабски плавателни съдове, тъй като като християнин не желае да предизвиква беди и премеждия на своите единоверци. През 1037 година си построява база в най-южната част на остров Корсика, където има доста подводни пещери и в тях складира плячкосаните скъпоценности. Същевременно там почиват и се лекуват от раните си неговите пирати, което още повече издига престижа му.
По някое време той се снабдява с още два кораба. През 1043 година към този момент счита, че е натрупал задоволително благосъстояния и взема решение да се отдаде на кротичък живот. Построява палат с обстойно притежание в Южна Корсика, в което отглежда расови коне и ловен кучета. Ежемесечно провежда лов на дивеч, на който кани локалните аристократи. На тях им е мъчно да произнасят името му – Виргил, и стартират да го назовават Вилхелм, само че той държи към него да прибавят и Българина, тъй като желае да се знае от кое място е произходът му. През 1052 година се дами за дъщерята на предводителя на корсиканската аристокрация и е удостен с купата маркиз. Умира през 1075 година и оставя доста наследници, като се счита, че е имал 5 синове и 3 дъщери. Те подписват бракове с локалните аристократи и по този начин родът на Вилхелм Българина последователно се претопява.
Един от неговите внуци обаче през 1097 година открива архивите на дядо си и научава за неговия и надлежно за своя генезис. Затова сменя името си Леонард с Булгарино, само че оставя добавката – маркиз Дьо Сетино. Това обаче е последна демонстрация на българско съзнание в рода, учреден от Виргил-Вилхелм Българина, а съгласно Клод Робертие той е бил 21-вия прапрапра дядо на Наполеон и е включен в първото родословие на рода на Наполеон Бонапарт, появило се при започване на XVIII в. Тогава прародителите на Бунароте (истинското име на Наполеон) към този момент нямат аристократични трофеи. Когато бъдещият първи и единствен френски император се ражда през 1769 година, той е бил дете на приблизително заможни земеделци. Все отново татко му съумява да го запише във военно учебно заведение и той го приключва като лейтенант. По-нататък кариерата му потегля стремглаво нагоре, само че това е необятно известно.
Впоследствие Клод Робертие се добира до данни за присъединяване на българи в наполеновите армии. През 1805 година Наполен разгромява австрийците при Аустерлиц и има желание да завладее Балканския полуостров. Тогава в Австрия има доста български градинари и те вземат решение да се включват във френската армия като доброволци, с цел да се бият с турците и по този начин да освободят своята татковина. Записват се 1800 градинари и техният старши занаятчия се явява в щаба на маршал Лан с искане да ги въоръжат и да ги включат в армията. Понеже в действителност Наполеон е замислял Балканска атака, ги одобряват. Скоро обаче проектите му се променят и той се ориентира към война с Русия, в която обаче българите не желаят да вземат участие, по тази причина им е отредена охранителна работа.
През 1813 година, когато стартира борбата при Лайпциг, ги включват в нея, тъй като Наполеон към този момент има потребност от всеки боец. Той и неговите съдружници търпят проваляне, българският отряд също понася огромни загуби, а оживелите – към 700 души, вземат решение да се завърнат в родината си, макар че тя продължава да е поробена. С огромни старания стигат до покрайнините на Нови Сад и там вземат решение да се открият.Местните поданици ги питат какви са и те дават отговор, че са градинари, само че като ги виждат, въпреки и с окъсани военни униформи и въоръжени, ги считат за гренадири, каквито се елитните елементи на Наполеоновата войска.
Край Нови Сад те основават село Градинарово. Неговите жители живеят изолирано и последователно измират, а обитаемото място е изцяло обезлюдено в средата на XIX в.
Въпреки всичките тези данни, за мен останаха доста неизяснени неща. Разчитах на нова среща с Клод Робертие, само че кореспонденцията ми с него прекъсна през 2009 година Скоро по-късно узнах, че е умрял. Поради това не съумях да стигна до дъно по повод изясняването на българската жила в рода на Наполеон.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ